— Че с какво би могла да ни навреди тя?

— Това е глупав въпрос. — „Особено пък зададен от теб.“ — Не знаем кога Равна и Фам ще пристигнат тук. Докато не ги стиснем здраво в челюстите си, съществото Джоана винаги ще представлява заплаха. Кажи на Вендейшъс убийството да изглежда като злополука, но искам двукракото мъртво на всяка цена!

Фленсер вече беше навсякъде. За такова божествено вездесъщие той мечтаеше още от времето, когато беше под крилото на кралицата. Докато една от неговите части говореше със Стийл, други две бяха в кораба заедно с Амдиджефри, а останалите се промъкваха през рядката горица на север от лагера на дърворезбарите.

Но въздигането до божество искаше своите жертви. От ден на ден обаче болезнените рани от пелерините ставаха по-поносими, а бремето на висше създание — по-неусетно.

Най-много го измъчваше непоносимата жега — не помнеха друг път да е имало такива горещини по земите на север. Радиопелерините бяха не само тежки и го запарваха, но покриваха плътно ушите му. За разлика от другите неудобни облекла обаче, ако свалеше наметката дори само за миг, това означаваше лудост.

Последният експеримент за доказване на неговите божествени възможности трая дванайсет дни. Стана ясно, че е невъзможно да носи постоянно пелерините, затова членовете му се редуваха и всеки ден един от тях сваляше покривалото, къпеше се и сменяше подплатата на дрехата. Тогава за Фленсер настъпваше временно умопомрачение. В тези пропадания слабоволевата Тайратект се възползваше от неговото състояние и се опитваше отново да наложи своето превъзходство в глутницата. Но усилията й всеки път оставаха без успех.

Вярно е, съществуваха четворки с напълно нормален разум, но това не се отнасяше до Фленсер/Тайратект. За тяхната глутница къпането и преобличането всеки път се извършваше като в мъгла, полусъзнателно.

Фленсер се усмихна. Едно от големите му предимства беше, че никой от околните не можеше да разбере какво се случва с неговите отсъстващи части. Фленсер вече беше овладял доста хватки. Ако е достатъчно внимателен, скоро отново щеше да управлява владенията си като в доброто старо време. Но играта беше твърде опасна, а и пелерините криеха постоянна заплаха. Ако не бяха постоянно изложени на слънце, след няколко часа енергията им се губеше и частта, която носеше такава наметка, се оказваше напълно откъсната от глутницата. Още по-неприятен беше проблемът със Статиката — думата беше от езика на буболечките. Вторият комплект пелерини уби глутницата, избрана да го изпробва. Дори звездните хора не бяха сигурни какво е причинило смъртта, а говореха за някакви „смущения“.

Досега на Фленсер не му се беше налагало да се справя с подобни трудности и „смущения“. Но понякога по време на дългите си пътешествия с Ранголит или когато енергията на някоя от пелерините спаднеше, той чуваше в главата си непоносимо пищене. Можеше да се сравни единствено със смесването на десетина глутници една в друга. Но тогава пък на Тайратект май й харесваше. Тя се съвземаше от объркването и притеснението си и безсилната й злоба повличаше Фленсер. През останалото време обаче само надничаше иззад неговото съзнание. След случая със Статиката обаче положението се влоши — веднъж тя дори контролираше цялата глутница в продължение на цяло денонощие. Ако успееше да изкара една година без крайни кризисни ситуации, тогава Фленсер можеше да се справи с Тай, Ра и Тект като ги ампутира успешно. По всичко личеше обаче, че няма да се размине без убийството на Тект — онзи с белите връхчета на ушите. Той не беше много умен, но като че ли се явяваше главатар на триото. Успееше ли да извърши подмяната и да си намери подходящи нови части, Фленсер можеше да стане дори по-велик отколкото преди клането пред Парламента. Но поне засега трябваше да отложи промените — хирургията на собствената душа беше страховито предизвикателство дори за самия Повелител.

Тогава действай предпазливо, много предпазливо. Грижи се пелерините да са винаги добре заредени, не предприемай прекалено дълги пътувания и не позволявай на никой да заподозре истинските ти кроежи.

… Гората с разузнавачите на Ранголит. Групата им се катереше по склона близо десет минути. Останалите нямаха неговата тежка екипировка и бяха свикнали с подобни преходи. Двете части от Фленсер обаче все повече забавяха темпото и бяха последни в редицата.

Ранголит беше открил най-доброто място за наблюдателен пост. Палатките бяха опънати в плитка долчинка близо до брега на неголямо езеро. Стотина метра по-нагоре голяма пряспа неразтопен сняг ги прикриваше от недоброжелателни погледи, подхранваше езерото и поддържаше въздуха постоянно свеж и хладен. Палатките не можеха да бъдат забелязани отдолу. За сметка на това лагерът беше на такова място, че от него се откриваше прекрасна гледка във всички посоки.

Щом видя Фленсер, Ранголит застана мирно, но в погледа му нямаше страх. Като повечето стари разузнавачи, той не беше травматизиран от ужасите в подземията на замъка. Освен това Фленсер се постара помежду им да се установи дух на взаимно уважение и разбирателство.

— Кога отново ще се видиш с Промитата глава?

Това беше прозвището на Вендейшъс.

— Малко след пладне. Не е пропускал среща от четири дни насам. Южняците явно са се настанили много удобно долу и не мислят да се помръдват.

— Това скоро ще се промени.

И Фленсер повтори заповедите на Стийл към Вендейшъс. Говореше твърдо. Старият воин в него усещаше, че скоро предстои решителната битка.

— Я гледай ти! Значи искате да съсредоточите всичко при Възвишението на Маргръм и за по-малко от два… Както и да е. По-добре да не знам.

Фленсер настръхна под наметката. Все пак всяко приятелство трябва да си има граници. Ранголит имаше основание да се държи така, но май беше по-добре, когато всичко свърши, той да се превърне в нещо по-малко… фамилиарно.

— Това ли е всичко, милорд?

— Да… Не! — Фленсер потръпна от изненада. Лошото на тия пелерини беше, че понякога му пречеха да помни разни неща. В името на Великата глутница, само това не! Отново в него се надигаше Тайратект. Стийл беше заповядал убийството на човешкото същество при кралицата на дърворезбарите. И най-малката подробност беше уточнена, мотивите за подобно действие бяха железни, но…

Фленсер при Стийл разтърси гневно глава и челюстта му зловещо изтрака.

— Какво има? — попита Стийл. Той показваше видимо задоволство всеки път, щом забележеше мъките на Фленсер под радиопелерината.

— Нищо, милорд, само лек удар на Статиката.

В действителност нямаше никаква Статика, а по-скоро Фленсер чувстваше как се разпада на части. Какво ли даваше на другата такава неподозирана сила?

Фленсер при Амдиджефри започна да отваря и затваря уста като риба на сухо. Децата отскочиха от него с разширени от ужас очи.

— Всичко е наред — каза сурово той, макар телата на двете му части да се блъскаха една в друга.

… Наистина имаше редица разумни доводи да държат Джоана Олсъндот жива. В по-далечно бъдеще това щеше да им осигури предаността на Джефри. Пък и тя можеше да се превърне в скрит съюзник на Фленсер сред човешките същества. Можеше да разиграе мнимата смърт на двукракото за пред Стийл, а после… Не. Не. Не! Фленсер успя да се овладее и потисна съмненията в себе си. Тайратект беше усвоила до съвършенство всички трикове, които той някога използваше срещу нея. Сега се опитваше да ги прилага върху него. „Няма да ме подмамиш толкова лесно. Аз съм царят на лъжите, виртуоз в измамата и манипулацията.“

Малко след това тя възобнови атаката си. Второто нападение беше толкова ожесточено, че напълно разстрои мисленето на глутницата.

Сега всичките му части издаваха слаби нечленоразделни звуци. Лорд Стийл подскачаше около него и не знаеше да се смее ли или сериозно да се разтревожи. Ранголит захласнато се пулеше насреща му. Двете деца предпазливо се примъкнаха и го докоснаха.