Жената продължаваше да говори.

— Можете и сами да се убедите, че екипажът ни се състои от човешки същества и ездачи. Други освен нас на борда на „Единак II“ няма. Нашият кораб не принадлежи към Съюза за отбрана, нито пък сме агенти на Заразата… Но именно ние сме причината техните две флотилии да са тук долу. Ако сте разшифровали това съобщение, то вие със сигурност сте от Сяндра Кей. Ето защо непременно трябва да поговорим! Моля, отговорете ни като използвате кодовата система, чрез която шифровахме нашето съобщение.

Образът се разми и лицето на жената отново изпъкна на преден план.

— Това е петото повторение на съобщението — каза тя. — Ще го повторим още два пъти.

Глимфреле изключи видеоекрана.

— Ако съм разбрал правилно, разполагаме с около сто секунди за отговор. Какво ще правим, капитане?

От началото на връзката минаха само няколко секунди, но те промениха много — „Олвира“ вече не беше изолиран от света блуждаещ кораб.

— Ще отговорим — отсече Свенсъндот.

Отговорът и отговорът на отговора станаха за секунди. Петминутният разговор с Равна Бергсъндот беше достатъчен на Кйет, за да се увери, че казаното от нея е достатъчно важно и трябва да се предаде на ръководството на флотата. Неговият кораб щеше да влезе в ролята на обикновен предавател, но онова, което се канеше да съобщи, наистина беше изключително важно.

Централата на флотата обаче отказа видеовръзка с „Единак II“. Някой на флагманския кораб се бе заинатил всички процедури да са стриктно спазени. Несъвършената шифровка ги накара да откажат, какъвто и да е достъп до техните системи. На Кйет беше заповядано да приведе кораба си в бойна готовност.

Мониторите на „Олвира“ показваха цветна картина с много висока резолюция. Но ако човек се вгледаше по-внимателно, щеше да забележи, че това е доста несъвършено изображение. Кйет лесно разпозна собственичката Лименде и физиономията на Ян Скритс — командир на флагманския кораб. Но двамата изглеждаха като свои двойници, по-млади с няколко години. Старият видеофилм с техните лица беше адаптиран към анимираната картина от предавателя. Възможностите на предавателя за връзка в реално време бяха по-малко от четири хиляди байта на секунда; Централата изобщо не искаше да рискува.

Само Силите знаеха точно какво виждат те като образ на Фам Нувен. Човешкото същество с опушена кожа за пореден път се опитваше да разясни своята позиция. Успехът му не бе по-голям от онова, което постигна Равна Бергсъндот преди него. Хладнокръвието постепенно го изоставяше и по лицето му взе да се изписва отчаяние.

— … Отново ви повтарям, че и двете флоти са ваши врагове. Няма спор, че Съюзът за отбрана унищожи Сяндра Кей, но Заразата е в основата на всичко това.

Почти анимираната фигура на Ян Скритс погледна с очакване към собственичката Лименде. „В името на всички сили, тук на дъното изображението е наистина отвратително“, помисли си Свенсъндот. Когато Скритс заговори, движенията на устните му дори не съвпадаха с неговите думи.

— Ние внимателно следим съобщенията в „Бедствия и катастрофи“, г-н Нувен. Заплахата от Зараза беше използвана като претекст да бъдат унищожени нашите светове. Ние обаче не желаем безразборно да убиваме, само за да задоволим чувството си за мъст. Нито пък имаме намерение да се изправим срещу някой, който ясно показа, че е враг на нашия враг. Или вие се опитвате да ни убедите, че Заразата е в таен заговор със Съюза за отбрана?

Фам сърдито сви рамене.

— Не, нямам представа какво е становището на Заразата относно действията на Съюза. Но едно трябва да ви е ясно — Заразата е несравнимо по-голямо зло от съюзниците.

— А, да, същите твърдения се ширят и в Мрежата, г-н Нувен. Но предишните катастрофи са на хиляди светлинни години от нас. Дори тези истории да са верни, съобщенията за тях са изминали огромно разстояние и са превеждани на много езици, преди да достигнат Средното ниво. Неслучайно я наричат Мрежата на хилядите лъжи.

Лицето на чужденеца помрачня. Той каза нещо гневно и високо на език, който беше напълно неизвестен за Нийора. Интонацията му рязко варираше, почти като при говора на дирокимите. После мъжът направи усилие да се овладее. Когато заговори отново, в неговия несъвършен самнорск се усещаше още по-силно чуждестранният акцент.

— Така е, но ето аз ви казвам, че съм очевидец на падането на Рилай. Заразата е по-страшна дори от най-ужасните неща, които сте чули за нея. Унищожението на Сяндра Кей е незначителен страничен ефект от действията й. Пак ви питам, ще ни подкрепите ли срещу флотата на Заразата?

Собственичката Лименде отпусна масивното си туловище в обятията на креслото зад себе си. После се обърна към командира на флагманския си кораб и двамата с приглушен глас започнаха да се съвещават. Погледът на Кйет се прехвърляше ту към единия, ту към другия. Командният пулт зад гърба на Лименде достигаше десетина метра дължина. Нисши офицери безшумно сновяха насам-натам. Някои се опитваха да следят разговора. Картината се виждаше ясно, но щом фигурите по екрана се задвижеха, техните жестове бяха насечени и тромави като при анимация. Кйет знаеше, че някои от хората върху екрана са преместени на други кораби още преди падането на Сяндра Кей. Процесорите на „Олвира“ приемаха съвсем ограничен сигнал от Централата, допълвайки го с фон от архивите на кораба, които отдавна бяха изгубили своята актуалност. „Повече хич няма да се опитвам да получа видеовръзка, обеща си Свенсъндот, поне не и докато сме на дъното.“

Собственичката Лименде отново се обърна към камерата.

— Прости на параноичното старо ченге, но е напълно възможно и ти да си част от Заразата. — Лименде вдигна предупредително ръка, сякаш се опитваше да възпре очакваните възражения, но червенокосият само успя да зяпне от изненада. — Ако приемем думите ти за чиста монета, излиза, че наистина съществува онова едновременно толкова полезно и опасно нещо, дето е в звездната система, към която сме се устремили всички. Нещо повече — оказва се, че и вие, и „флотата на Заразата“ сте достатъчно компетентни, за да се възползвате от него. Ако ги нападнем, както ни съветвате, малцина от нас ще оцелеят да видят края на тази история. А вие ще си поделите наградата. Отсега ме е страх да си помисля в какво бихте се превърнали.

Фам Нувен дълго не проговори. През това време дивото изражение постепенно изчезна от лицето му.

— Вече знаете фактите и сега трябва да решите, Лименде. Има ли друг изход според вас?

— Двамата със Скритс обсъдихме този въпрос. Каквото и да сторим, поемаме голям риск. При това перспективите са ужасяващи. Ще приемем предложението ви да атакуваме, само ако преди това върнете обратно кораба си и ни позволите да се качим на борда му.

— Значи вие настоявате да определяте нашата стратегия?

Лименде кимна утвърдително.

Устата на Фам се отвори, после се затвори, но от нея не излезе никакъв звук. Явно имаше проблеми с дишането. Равна продължи вместо него:

— В такъв случай ако се провалите всичко ще бъде изгубено. Сега поне „Единак II“ има близо шейсет часа преднина. Това ще ни помогне да предупредим всички останали какво е скрито на Дъното, дори флотилията на Заразата да оцелее по някакъв начин.

Лицето на Скритс се сгърчи в анимирана усмивка.

— Не можете да получите всичко наготово. В противен случай излиза, че ни карате да свършим цялата работа вместо вас. Нямаме нищо против да воюваме за справедлива кауза, но не желаем да се превръщаме в пионки от играта на две чудовища.

Последните му думи бяха изречени хладно — сякаш гневът му се беше изпарил. Сега изображението от Централата вече не помръдваше с изключение на несинхронизираните движения на устните. Глимфреле улови погледа на Свенсъндот и му посочи аварийните светлини върху комуникационното табло.

Гласът на Скритс продължаваше:

— Полковник Свенсъндот, заповядваме отсега нататък всички комуникации с този неидентифициран кораб да се извършват… — изображението замръзна и повече не се чу нито звук.