Изминаха три дни и Фам се отърси от своето вцепенение. За тревогите му свидетелстваха само новопоявилите се бръчки. Иначе се държеше по-нормално и човешки от напускането на Рилай досега. Той дори помоли Равна отново да покани ездачите при командния пулт.
Фам посочи линиите от ултрасветлинния трафик, очертани ярко върху мониторите. Движението на трите флоти беше като във въображаем комин, чиято дължина стигаше пет светлинни години, а диаметърът му — три. Системите на кораба улавяха само районите с натоварен трафик, където се бяха струпали най-бързите кораби. Всеки от тях оставяше ярка следа върху екраните на „Единак II“.
— Използвал съм червен, син и зелен цвят за обозначаване на корабите и флотата, към която предполагам, че принадлежат.
Най-бързите кораби бяха струпани толкова нагъсто, че образуваха светещо бяло петно върху монитора. От него обаче стърчаха три различни по цвят опашки. Имаше и други инсталирани от Фам маркировки, но веднъж, в пристъп на откровение, той призна, че едва разбира какво обозначават.
— Първата вълна преследвачи — а тя се състои от най-бързите сред бързите — все още е по петите ни.
Синя раковина се намеси плахо:
— Има начин да увеличим още малко скоростта, стига да ми позволите достъп до управлението на кораба. Е, няма да е кой знае какъв напредък, но все пак…
Трябваше да се признае, че Фам поне направи усилие отговорът му да прозвучи любезно.
— Аз обаче мисля за нещо друго, което Равна предложи преди известно време. То винаги присъстваше като резервен вариант, но сега май му е дошло времето.
Равна се приближи още по-близо до главния екран, вперила очи в зелените следи по него. Намираха се в района, където според Новините летяха корабите на Сяндра Кей. „Само това е останало от моите хора.“
— Стотици часове наред се опитват да влязат в бой със Съюза за отбрана.
Очите на Фам срещнаха погледа й.
— Така е — рече тихо той. — Горките нещастници, напълно им приляга името „флотилията на отчаяните“. На тяхно място бих… — Изражението му отново стана хладно и безразлично. — Някой знае ли с какво въоръжение разполагат?
Това си беше риторичен въпрос, но той така или иначе го зададе.
— Ако се съди по коментарите в „По следите на войната“ Сяндра Кей е била подготвена за най-лошото, още откакто Съюзът за отбрана започна да призовава „Смърт на вредителите!“. Управлението за защита на търговията е взело мерки да осигури безопасността им дори в открития космос. Те са пригодили търговските си кораби за отбрана и са ги натоварили с всякакъв вид тамошни оръжия. Въпреки това „По следите на войната“ твърдят, че не са равностоен противник на враговете си, и то само при условие, че Съюзът за отбрана приеме предизвикателството. Единственият пропуск на Сяндра Кей е, че не са очаквали масирана планетарна атака. Когато първите кораби на Съюза за отбрана се появили, нашите тръгнали да ги пресрещнат в открития космос…
— … А в същото време кинетичните бомби ударили право в сърцето на Сяндра Кей.
Така поразиха и сърцето на Равна.
— Да, съюзът сигурно е пуснал тези бомби седмици преди началото на атаката.
Фам се изсмя рязко.
— Ако бях един от капитаните на съюза, сега щях да съм доста неспокоен. Тяхната численост намалява, а тия пригодени за сражение товарни кораби като че ли са доста бързи при тукашните условия… Обзалагам се, че всеки пилот на Сяндра Кей жадува отмъщение, дори това да му коства живота. — Емоцията в гласа на Фам постепенно се стопи. — Хм, няма шанс да унищожат всички кораби от флотата на съюза, камо ли пък тези на Заразата. И дума да не става, че ще ни отърват от нашите преследвачи. Тогава би било напълно безсмислено да…
Погледът му внезапно се спря на Равна.
— Излиза, че дори да не се намесим в събитията, флотата на Сяндра Кей рано или късно ще намери начин да атакува съюзническите кораби и ще се опита да ги изтреби до един.
Равна кимна с глава.
— Според тях това ще стане в близките дванайсет часа.
— Значи на нас ни остава да се справим със Заразата. Но ако някак убедим твоите хора да насочат усилията си срещу главния враг…
Тази мисъл преследваше Равна като кошмар. В такъв случай всички оцелели от катастрофата на Сяндра Кей щяха да бъдат пожертвани в името на „Единак II“… Опитвайки се да спасят кораба и неговата мисия.
Съществуваше съвсем малка вероятност флотата на Сяндра Кей да се справи с корабите на Заразата. Но нали точно заради това стигнаха чак дотук — за да се сражават. Тогава защо да не се възползват от жаждата им за мъст? От известно време само това се въртеше в главата на Равна. Оказа се, че то съвпада и с плановете на Божествените останки.
— Има един проблем — те не знаят нито какво правим ние, нито пък си дават сметка за истинската цел на третата флота. Опитаме ли се да им обясним, ще си разкрием картите пред Заразата.
Ултрасветлинната връзка можеше да бъде директно насочвана. Проблемът идваше от това, че корабите на преследвачи и съюзници бяха на незначително разстояние един от друг.
Фам кимна.
— Трябва да намерим начин да говорим с тях, при това без свидетели. Целта ни е на всяка цена да влязат в сражение. — По лицето му пробяга бегла усмивка. — Как мислиш, Синя раковина, дали пък да не се доверим изцяло на уредите в кораба. Помниш ли онази вечер на Доковете? Тогава ни разказва за „разваления товар“ от Сяндра Кей.
— Точно така, сър Фам! Ние превозвахме една трета от кодовете за шифровка на Управлението за защита на търговията при Сяндра Кей, предназначени за онези с челюстите-бръсначи. Тя още е на кораба, макар да е безполезна без останалите две трети.
Шифровъчните материали бяха сред най-ценните стоки, разменяни между звездните системи. Усъмнеше ли се някой в тяхното качество обаче, тогава се превръщаха в безполезен боклук.
— Неизползваеми, казваш? А може пък да не са толкова безполезни. Дори тази една трета би ни осигурила директна връзка. При това ще гарантира, че никой друг няма да се включи в разговора.
Синя раковина се поколеба.
— Не искам да ви подвеждам. Нито един сериозен клиент не би приел, че подобна връзка ще е поверителна. Освен това отсрещната страна няма да има никакво доказателство, че вие сте наистина този, за когото се представяте.
Погледът на Фам се спря на Равна. По лицето му отново пробяга познатата усмивка.
— Има начин да ги убедим, стига да ни слушат внимателно. Проблемът е, че аз искам само един от тях да ни чуе.
И Фам обясни какво точно има предвид. Докато говореше, ездачите деликатно шумоляха с листа помежду си. Както обикновено Синя раковина се косеше, че идеята на Фам е неизпълнима. Зелено стебло пък го убеждаваше да се вслуша по-внимателно в предложението.
„Флотата на Аниара“ — така повечето от екипажите на Управлението за защита на търговията се наричаха помежду си. „Аниара“ беше античен кораб, по-древен дори от самата Нийора, за който се разказваше в човешките митове. Вероятно е съществувал по времето на Туво-Норските кооперативи от астероидите на Земната звездна система. Според преданията „Аниара“ бил огромен кораб, полетял в звездния безкрай малко преди гибелта на цивилизацията, която го създала. Неговият екипаж станал свидетел как изчезва древната родина. След това корабът започнал да затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в космическия мрак, а хората на борда му измирали един по един. Животоподдържащите системи постепенно престанали да работят. Споменът за отдавнашното бедствие преследваше човечеството като кошмар. Сигурно това бе и причината легендата да се предава от поколение на поколение през хилядолетията. След падането на Сяндра Кей за оцелелите кораби от Управлението за защита на търговията преданието изведнъж се превърна в действителност.
„Но ние няма да го следваме до самия край!“ Полковникът от авиацията Кйет Свенсъндот беше вперил поглед в сигналните линии върху екрана на кораба. Сега тяхната цивилизация не просто изчезна, а бе умишлено унищожена. Оцелелите кораби вече бяха по петите на разрушителите на Сяндра Кей и те почти се виждаха с просто око. Вече дни наред съдовете на управлението внимателно маневрираха, доближавайки флотата на Съюза. Данните върху мониторите сочеха, че са на крачка от успеха. Повечето от корабите на Съюза и на Сяндра Кей бяха оплетени в едно общо кълбо от ултрасветлинни следи. Сред тях сигурно се намираха и онези на третата флота — безшумната. Според онова, което се виждаше на екрана, битката беше неизбежна. Вражеските кораби в момента се намираха в един и същи район с тях. Понякога ги деляха дори по-малко от един милиард километра, но въпреки това разстоянието от няколко милисекунди се оказваше непреодолимо. Всички съдове използваха ултрасветлинна тяга и правеха по дузина скокове в пространството само за секунда. В такъв случай схватката с враг, който избягва директна среща, изискваше всеки негов скок да бъде перфектно изчислен, а пространството, където се очаква появата му, да се обстрелва непрекъснато.
