Фам и ездачите обаче едва не изпаднаха в паника. Нито един от космическите пилоти не би приел спокойно шумове с неясен произход на борда на кораба си. Синя раковина се втурна към отвора на кабината и промъкна връхчета през него.
— Не виждам нищо подозрително, сър Фам.
През това време Фам трескаво прехвърляше диагностичните програми, чийто данни бяха примесени с новоинсталираните показатели на новите програми.
— Тук виждам някакви сигнали за аларма, но…
Зелено стебло се опита да каже нещо, но Синя раковина вече бе отново пред пулта и заприказва бързо:
— Не мога да повярвам! Тук би трябвало да има ясен отчет за нашето състояние с пълни подробности за работата на системите. Случило се е нещо ужасно!
Фам го гледа втренчено няколко секунди, после отново се обърна към мониторите. Изминаха още няколко секунди.
— Прав си. Данните за нашия статус просто са наскубани безразборно от стари справки.
Той започна трескаво да преглежда какво показват вътрешните камери на борда на кораба. Едва половината от тях все още действаха, но онова, което показваха…
Водният резервоар на кораба се беше превърнал в мъглива, покрита с ледена кора пещера. Оттам идваха и приглушените удари — тонове замръзнала вода, затворени в ограничено пространство. Повечето от системите за поддържане на вътрешната среда в кораба също се държаха странно. Контролно пропусквателните съоръжения извън корабната работилница бяха като полудели. Охранителната система стреляше безразборно с все по-затихваща сила. При целия срив диагностичната апаратура все още проблясваше със зелени и алени светлинки. Фам включи камерата в работилницата. Цялото помещение беше обхванато от пламъци!
Фам се надигна рязко от креслото и тялото му подскочи към тавана. Твърдата повърхност грубо го върна обратно. За миг Равна си помисли, че ще продължи да отскача като топка пинг-понг между пода и тавана. Най-сетне успя да се привърже за креслото и упорито се хвърли на борба с връхлетялото ги бедствие.
През следващите няколко минути пред командния пулт цареше мрачно мълчание. Само от време на време, когато и най-простите операции траеха ужасно дълго, Фам ругаеше през зъби. „Блокиране на вътрешната система“, процеждаше всеки път, когато нещо отказваше да работи.
— Противопожарната система е блокирана… Не мога да изсмуча въздуха от помещението. Вътрешните охранителни системи стопиха всичко с безразборния си огън.
Корабът гореше. Равна беше виждала картини от подобни катастрофи, но те винаги изглеждаха невероятни и далечни. Пък и как би могъл да се разрази мащабен пожар в лишеното от кислород космическо пространство? При липсата на каквато и да е гравитация на борда, пожарът щеше да отмре от само себе си, независимо дали ще успеят да изпомпат въздуха от помещението или не.
Камерата в работилницата вече показваше само откъслечно онова, което ставаше там. Пламъците постепенно изяждаха кислорода в целия кораб. Имаше предвидени предпазни щитове, които едва-едва бяха обгорели и все още можеха да ги предпазят. Въпреки това пожарът се разрастваше и поглъщаше нови и нови кубически метри въздух. На някои места предизвиканата от жегата турбуленция допълнително увеличаваше хаоса и нови части избухваха в пламъци.
— Все още има вентилация, сър Фам.
— Знам. Но не мога да я спра. Системата сигурно е блокирала, когато вече е била включена да работи.
— Сигурно причината за всичко това е в софтуера. — Синя раковина помълча малко. — Защо не опитате ето така… — Инструкциите на ездача бяха напълно неразбираеми за Равна и й приличаха по-скоро на безсилни опити да се овладее положението.
Но Фам кимна сговорчиво с глава и пръстите му затанцуваха върху командния пулт.
Пламъците в работилницата вече се надигаха дори през слоя пяна, изхвърлен от противопожарната система. Те постепенно поглъщаха и скафандъра на Фам, за направата на който той хвърли толкова много усилия. Тези загуби обаче нямаше да са последните. Равна си спомни, че напоследък той работеше върху скафандър с реактивна енергия._ Не можеше на борда да няма системи за оксидиране!_
— Фам, скафандърът ти има ли уплътнение…
Пожарът бушуваше на шейсет метра разстояние, а помежду им стояха десетина преградни стени, осигуряващи тяхната изолация. Затова експлозията достигна до командната кабина като далечно и глухо ехо. Но камерата с безразлична обективност показа как скафандърът се саморазруши и пламъците триумфиращо го погълнаха.
Няколко секунди по-късно Фам най-после се реши да приложи съвета на Синя раковина и вентилационната система в работилницата спря. Пожарът продължи да тлее в унищожения скафандър на Фам още близо половин час, но вече нямаше опасност да се разпространи извън работилницата.
Разчистването на последиците от пожара отне два дни. През това време видяха щетите и се увериха, че не съществува риск пламъците отново да лумнат. По-голямата част от работилницата и съоръженията в нея бяха напълно опустошени. Вече не разполагаха с никакви предпазни костюми, които сигурно щяха да им трябват в Света на остриетата. А Фам успя да възстанови само една от охранителните системи при входа към работилницата.
Следите от катастрофата личаха навсякъде по кораба — класически пример за стихийно бедствие, причинено от блокиране на вътрешните системи. Бяха загубили половината от водните си припаси. Совалката за приземяване вече не притежаваше автоматично управление.
Реактивните двигатели на „Единак II“ почти не действаха. Това не беше фатално в междузвездното пространство. Когато се наложеше да намалят скоростта обаче, щеше да стане едва при 0,4 атмосфери. Слава на провидението, поне агравитаторите не бяха засегнати. Това означаваше, че няма да имат проблеми поне при навлизането в атмосферата на планетата на Остриетата.
Равна си даваше сметка, че бяха на косъм да изгубят кораба и следеше действията на Фам с нарастващ ужас. Страхуваше се, че е приел сполетялото ги нещастие като поредно доказателство за предателството на ездачите. А това би го предизвикало да вземе крайно и необмислено решение. Колкото и да е странно обаче, случи се точно обратното. Фам не се опита да прикрие болката и безсилието си, но това не стана причина да изгуби самообладание. Само още по-настървено се хвърли да спасява малкото оцеляло от кораба. Сега много по-често разговаряше със Синя раковина. Все още не му позволяваше да действа сам, но много по-внимателно се вслушваше в онова, което му казва ездачът. С общи усилия двамата успяха да възстановят кораба почти до състоянието отпреди пожара.
Накрая Равна не се сдържа и попита направо Фам какво е променило отношението му към ездачите.
— Не съм го променил — рече най-накрая той. — Просто се опитвам да балансирам рисковете. Все по-често си мисля обаче, че е невъзможно да се крепя като въжеиграч и Заразата рано или късно ще надделее.
Божествените останки бяха заложили твърде много на Фам и способността му да взима самостоятелни решения. Но сега поне параноята му поне малко намаля.
Петдесет дни след събитията в Мирна почивка и седмица преди пристигането им в Света на остриетата Фам престана изобщо да спи и не се откъсваше от командния пулт. Той и преди беше достатъчно зает, опитвайки се ръчно да управлява системите, необходими за Света на остриетата. Но сега Равна не можеше да го накара да хапне дори залък.
Навигационните системи потвърдиха данните от Новините и онова, което подсказваше интуицията на Фам. Една от трите преследващи ги флотилии беше творение на Заразата. Останалите кораби бяха на Съюза за отбрана и останки от Управлението за защита на търговията при Сяндра Кей. По петите им настъпваха чудовища, носещи смърт. Придружени от оцелелите им жертви.
Съюзът за отбрана продължаваше шумно да прокламира дейността си чрез бюлетини в Мрежата. Корабите от Управлението за защита на търговията при Сяндра Кей пуснаха няколко категорични опровержения, но в общи линии оставаха пасивни. Ами флотата на Заразата? През последните седмици трийсет пъти се увеличи количеството съобщения, адресирани до „Единак II“, при това във формат, който можеше да бъде възприеман единствено от скродерите. Фам се погрижи корабът да ги отхвърля още преди да бъдат отворени. Оставаше въпросът дали неговите инструкции се спазват от корабните системи. Все пак не биваше да се забравя, че „Единак II“ е създаден от ездачите.
