Строс се придърпа нагоре.

— Това не беше част от плана! — гневно отвърна той. — Аз не знаех… Никой не ми каза, че Дики… — Гласът му постепенно заглъхна, последван от глухи ридания.

— Предполагам, че скърбиш за смъртта му — каза Пулър.

— Разбира се, че скърбя! Когато се появихте у дома да ни съобщите ужасната новина, аз останах като вцепенен, но майка му рухна.

— Виждам, че въпреки това не си имал проблеми да я зарежеш — отбеляза Пулър.

— Нямаше как да я взема със себе си. Нямаше как да й обясня… — Строс млъкна, скри очите си с длани и отново се разрида.

— Значи жена ти не е била в течение, така ли?

— Открих й специална сметка. Никога нищо няма да й липсва.

— Освен съпруга и детето й. А понеже ти я заряза, няма как да знаеш дали не е загинала при експлозията.

— Казаха ми, че… Всъщност нашата къща е достатъчно далече…

— Не се ли ядоса, че убиха сина ти? — прекъсна го Пулър.

Строс не отговори.

Пулър бръкна във вътрешния джоб на сакото си.

— Имам снимка, направена по време на аутопсията. Искаш ли да видиш детето си? Да се увериш с очите си какво са направили с него?

Сълзите на Строс рукнаха, но той не направи опит да ги избърше.

— Това не биваше да се случва!

— Но се случи, Бил. Искаш ли да погледнеш детето си? — Ръката му със снимката се протегна напред.

— Не, не! — сви се Строс. — Не искам да го виждам… такъв.

— Ако някой постъпи така с моето дете, аз бих искал да отмъстя. Бих искал реванш, правосъдие!

— Аз… Вече е късно за всичко това.

— Прав си, Бил — рязко отвърна Пулър и прибра снимката в джоба си. — Но все пак нещата могат да се променят. Ти можеш да ги промениш. В памет на сина си.

— Не мога. Те ще отмъстят на жена ми…

— Тя вече е на сигурно място. Предстои да влезе в Програмата за защита на свидетели. Всичко е уредено. От теб се иска само едно — да постъпиш правилно.

Пулър се облегна назад и прибра пистолета си.

— Ами аз? — погледнато с насълзени очи Строс. — Какво ще стане с мен?

— Влизаш в затвора, Бил — отсече Пулър. — Никакви сделки.

— Значи ще проговоря, но въпреки това ще вляза в затвора? — горчиво промълви Строс.

— Но ще живееш. Това е далеч по-добра алтернатива в сравнение със смъртта.

— Ще ме убиеш, ако не проговоря, така ли?

— Няма да се наложи.

— Защо?

— Защото правителството ще те екзекутира за държавна измяна.

В стаята се възцари тишина.

— Искам отговор, Бил — обади се най-сетне Пулър. — Самолетът ме чака. Теб също. От отговора ти зависи къде ще те откара.

— Тогава да вървим! — тръсна глава Бил Строс и се изправи.

Пулър също стана и го хвана за лакътя.

— Добър избор.

— Правя го заради Дики.

— Браво на теб.

Както винаги Пулър избра най-отдалечените и затънтени пътеки. Обичаше да тича тук, за да се поти и да мисли, отдавна открил, че първото подпомага второто. А по време на тези свързани дейности не обичаше наоколо да се мотаят други хора.

Той пъхна миниатюрната слушалка в ухото си, включи айпода и започна кроса. Осем километра по-късно се обърна и пое с бавен тръс към колата си.

После изведнъж спря.

Около малибуто стояха шестима мъже. Единият от тях се беше облегнал на капака, а четирима осигуряваха периметъра. Шестият стоеше изправен до задната врата. Колата беше заклещена между два черни джипа.

Пулър престана да тича. Измъкна слушалката от ухото си и стисна айпода в дясната си ръка.

— Здрасти, Джо, как си?

Джо Мейсън отлепи задника си от капака.

— Отдавна не си се обаждал, Пулър — намръщено рече той. — Мислех, че не си забравил заповедта ми да докладваш директно на мен!

— Понякога заповедите противоречат на оперативните факти и се налага да бъдат променени.

— Така ли?

— До голяма степен — да.

— Това за пръв път го чувам. Все пак е добре да го науча направо от извора. Затова съм тук.

Пулър се насочи към него и забеляза, че четиримата от охраната незабавно стесниха периметъра. Бяха въоръжени. Направи му впечатление, че са същите, които го бяха заобиколили в онзи подземен паркинг на Арлингтън веднага след срещата му с генерал Карсън.

— Значи си тук, защото искаш доклад? — подхвърли на Мейсън той.

— Точно така.

— Добре. Това е лесно. Основните пунктове са три. Нещо не беше наред след убийството на Дики и аз реших да се поразровя. Открих, че ти се познаваш с Бил Строс. Израснали сте заедно в Ню Джърси. Поразрових още малко. Оказа се, че заедно сте постъпили и в морската пехота. Строс се опита да ме заблуди, твърдейки, че никога не е служил в армията, но знаеше много добре какво означава УЛП и УР. Накарал сина си да постъпи в армията с надеждата, че тя ще го „излекува“ от сексуалните му предпочитания. Човек не постъпва така, ако сам не е служил.

— Добре де, познаваме се. Служил съм с него. Бивши морски пехотинци има навсякъде.

— И той като сина си не е изкарал дълго. Дики са го изритали, защото е бил гей, а баща му се е разделил със службата заради дребни кражби и търговия с наркотици. В един момент на началниците му им е писнало и са го изхвърлили. Интересното е, че и ти си се уволнил горе-долу по същото време. Разбира се, твоето досие е било чисто, иначе никога нямаше да стигнеш до ФБР, а след това и до МВС. Но според мен вие двамата със Строс сте продължили да поддържате връзка. Бил се е свързал с теб веднага след като е научил от Дики какво му е разказал Ранди Коул за онзи бункер. Преценил е, че от това може да изскочи нещо, ако използваш връзките си. Под нещо имам предвид големи пари, независимо от хаоса и страданията, които бихте причинили.

— Така ли?

— Да, Джо, точно така. Ти си се появил с тайна мисия в Дрейк, проникнал си в обекта и си видял какво е имал предвид Ранди Коул. Но за разлика от него веднага си разбрал какво съдържат онези варели. Купища пити обогатен уран и плутоний, забравени от Бога. Колко могат да струват? Милиарди, разбира се.

— Откъде бих могъл да знам?

— Документацията за бункера, която получих от теб, беше напълно легитимна. Разбира се, от гледна точка на армията, която се е опитала да покрие всичко. Тази гледна точка е била отлична и за теб. Последното нещо, което би желал, е някой да започне да души наоколо. Затова си прибрал обратно доклада още при първите ми въпроси и ние престанахме да мислим за бункера като за възможна мишена.

— Продължавай.

— Второ, някой е трябвало да направи бомбата. Строс ангажирал Тредуел за изработката на отделни детайли, но без да му казва за какво служат те. Просто му е предал спецификациите, които получил от теб. Но Тредуел и Битнър били любопитни и допуснали фаталната грешка да споделят със съседа си Мат Рейнолдс, който работел в АВР. Твърде близо до теб. Той поръчал изследване на проби от почвата, вероятно взети от околностите на бункера. Според мен Рейнолдс не е подозирал за наличието на плутоний, а по-скоро за някакви токсични материали, които тровели хората. Ако той бе решил да се зарови по-дълбоко, твоите планове може би щяха да отидат по дяволите. Така се е стигнало до убийството на шест души, включително две деца. Кой от твоите хора свърши тази работа, Джо? — попита Пулър и се озърна към горилите. — Този? Или може би негодникът до него? Съмнявам се, че си дошъл специално затова. Шефът не си цапа ръцете с подобни неща. Задоволил си се с видеозаписите, които са направили. На застреляните родители и на пребитите с тояги деца. Сърце ли не ви даде да застреляте и тях?

Мейсън мълчеше.

— После дошъл ред на Лари Уелман, който получил заповед да дежури в понеделник през нощта. Човекът бил новобранец. Хората ти го притиснали някъде зад къщата и му показали документи за самоличност. Федералните били дошли на място и Лари изгарял от желание да им помогне. Не оказал съпротива, не задавал въпроси. Завел ги в къщата, където го окачили на куката като свински бут, оставили късчета от препоръчано писмо и си тръгнали с колата му.