Отпусна се на колене, надникна под колата, а след това се изправи и набра номера на Коул.

— Под колата ми има бомба — обяви той. — Имаш ли хора, които могат да я обезвредят?

Коул обеща незабавно да уведоми сапьорите и да дойде с тях.

Пулър седна на стълбите пред офиса и се замисли.

Явно в района живееха хора, които изпитваха силна привързаност към експлозивите. Сега вече имаше обяснение и за внезапната покана за обяд, която беше получил от красивата съпруга на Роджър Трент.

Бомбата се оказа доста по-елементарна от онези в изоставената къща. Поне такова беше мнението на пенсионирания сапьор, който пристигна две минути след Коул.

Изправен до нея, Пулър гледаше как специалистите демонтират бомбата и я прибират.

— Не са имали време — промърмори той.

— Какво? — погледна го неразбиращо тя.

— Бомбата е проста, защото не са разполагали с достатъчно време да направят нещо по-сложно.

— За какво говориш?

— Сестра ти ме чакаше тук, за да ме покани на обяд. Настоя да оставя колата си и да отидем с нейната. Не разбрах защо беше избрала „Вера Феличита“, но отидохме именно там.

— Завела те е в своето заведение?

— Да — кимна Пулър. — На връщане караше доста бързо. За свой късмет забелязах жицата и отпечатък от стъпка до колата си. Ако ги бях пропуснал, сега щеше да идентифицираш останките ми, ако изобщо откриеше такива.

Коул не отговори. Беше навела глава и замислено ровеше прахта с върха на обувката си.

— Обвиняваш я в съучастие? — попита най-сетне тя.

— Никого не обвинявам в каквото и да било. Просто излагам фактите.

— Защо Джийн би пожелала смъртта ти?

— Ако се окаже, че мъжът й има пръст в серията от убийства и влезе в затвора, компанията му вероятно ще фалира, а заедно с него ще си отидат и голямата къща, и хубавото й заведение.

— Джийн отвори ресторанта изцяло със свои пари и кредити.

— Така твърди тя. Но реализацията на подобен проект със сигурност е струвал много пари. Коя банка ще й отпусне кредит без гаранциите на Роджър?

— Нима допускаш, че той стои зад тези убийства? Нали получава заплахи за живота си?

— За заплахите знаем единствено от него, но нямаме доказателства.

— Така е — призна тя.

— Днес отскочих до библиотеката и проверих стари броеве на местния вестник. Никъде не открих предупреждения за взривявания в неделя вечерта. Те са били осъществени без задължителното информиране на обществеността.

— Добра работа, Пулър — похвали го тя.

— В резултат имаме стрелба и взривове по приблизително едно и също време. Почти напълно се припокриват. Кой има право да взривява без предупреждение?

— Юридически никой — отвърна тя. — Човекът, издал подобна заповед, със сигурност ще си има сериозни неприятности.

— Трябва да разберем кой е той. А също и дали някой не е забелязал подозрителни лица около колата ми днес следобед.

— Ще имам грижата — кимна Коул. — Но не вярвам, че сестра ми има нещо общо с това.

— И на мен не ми се иска да вярвам, но обстоятелствата са доста подозрителни.

— Прав си — каза тя и отново започна да рови прахта с крак. — Не съм сигурна, че точно аз трябва да направя подобна проверка.

— Аз ще я направя, ако нямаш нищо против.

— Нямам, разбира се. И още нещо…

— Какво?

— Тя ми е сестра, но въпреки това искам да стигнеш докрай в събирането на уликите.

— Ясно.

— Кога ще се заемеш?

— Още сега.

Едно, две, три, четири, въздух. Едно, две, три, четири, въздух.

Още четири замаха, поредното поемане на въздух. После Джийн Трент докосна стената на басейна за шейсети пореден път.

— Изгаряш калориите от обяда?

Тя се завъртя във водата и погледна към противоположния край на трийсетметровия басейн.

Пулър беше седнал странично на шезлонг от тиково дърво с ръце на коленете.

— Как влезе тук? — попита тя.

— През онази врата — отвърна той и посочи френския прозорец. — Би трябвало да я заключваш.

— Питам как влезе в имението?

Той се изправи, закрачи по плочките и застана над нея.

— Питаш ме как съм се справил с дебелия пенсионер, който виси на входа?

Джийн доплува до стълбичката, излезе от басейна и свали гумената шапка. Косата й се разпиля по раменете. Беше с цял черен бански и имаше страхотно тяло.

„Като нищо би ме взривила в колата ми“, помисли си той.

— Ти плуваш ли? — подхвърли тя.

— Само ако човекът, когото преследвам, скочи във водата. Искам да поговоря с теб.

Тя се насочи към шезлонга от тиково дърво до стената, облече хавлията си и седна.

— За какво? Може би имаш оплаквания от обяда? Виждаш ми се доста мрачен.

Той седна на съседния шезлонг и поклати глава.

— Всъщност се питам дали да не те арестувам.

— Какво? — стресна се Джийн. — Защо?

— За опит за убийство на държавен служител.

— Как стигна до това заключение? — приведе се напред тя.

— Под колата ми беше заложена бомба. Някой е свършил работата, докато обядвах с теб. Започна да ми писва от опитите да бъда превърнат в печено месо.

— Не знам нищо. Очевидно не съм аз, защото обядвах с теб.

— Би могла да платиш на някого.

— Но защо да го правя?

— Това искам да разбера.

— Трябва да се обличам, довечера съм на гости. Нека отложим този разговор.

— Няма да стане.

— Напусни къщата ми! — изправи се тя. — Веднага!

— Дойдох да получа отговори с благословията на местното полицейско управление.

Джийн присви устни, но не каза нищо.

— С други думи сестра ти знае, че съм тук — добави той.

— Не съм сложила бомба в колата ти.

— Под колата ми! — натърти той.

— И там не съм слагала бомба. Защо ми е да те убивам?

— Отговорът е лесен. Тук съм, за да разследвам серия от убийства. Ако ти или някой твой близък имате отношение към тези престъпления, съвсем естествено ще пожелаете да ме отстраните. Ти ме каниш на обяд и настояваш да ме закараш с твоята кола. После ме връщаш обратно и аз за малко не литвам във въздуха. Разбираш защо съм подозрителен, нали?

Тя се облегна назад. Самоувереността видимо я напусна.

— Нямам… обяснение. Не знам какво става… — В очите й се появиха сълзи. — Казвам ти истината, Пулър!

Той я наблюдаваше, питайки се доколко сълзите й са истински.

— За мен това не значи нищо. Следователно си официално заподозряна, докато не открия факти, които те оневиняват. Ясно ли е?

Джийн объркано кимна.

— Сега е времето да споделиш с мен всякаква информация, която може да помогне на разследването ми — добави той.

— Каква по-точно?

— Ами например, защо съпругът ти е толкова изнервен. Не ми казвай, че е заради заплахите. Отдавна съм стигнал до заключението, че това са пълни глупости. Той просто използва като прикритие факта, че някога е получавал заплахи от брат ти.

— Прикритие на какво?

— Усилил е охраната си, Джийн. Шофьорът на черния ескалейд със сигурност е бивш морски пехотинец.

— Откъде знаеш?

— Армията надушва морската пехота от сто километра. Този човек е професионалист и носи оръжие. Освен това е нов, нали?

— Да.

— Добър избор. На светлинни години е от пенсионера на входа.

— Но охраната на имението не е подсилена. Все още разчитаме само на това бивше ченге.

— Да, защото Роджър го няма. Предполагам, че не го е грижа за твоята безопасност и за безопасността на дъщеря ви. Новият е негов личен бодигард.

— От какво може да се страхува?

— Сама каза, че той има много врагове. Но те са онези, които всички познавате. Ами ако се е появил друг враг? Само с това може да се обясни засилената охрана.

— Не мога да се сетя за друг враг. Знаеш, че не се бъркам в бизнеса на Роджър.

— Ако продължаваш да ме лъжеш, просто ще ти щракна белезниците и ще те закарам в участъка! — мрачно я предупреди Пулър.