— А знаеше ли, че Ерик и Моли са убити, когато влезе в къщата на Халвърсън?

— Разбира се, че не.

Пулър мълчеше и го гледаше.

— Но се тревожех за него — добави Дики.

— Защо?

— За разни неща.

— Тези неща нямат ли си име?

— Не съм чувал — сви рамене младежът.

— Известно ли ти е защо Моли и Ерик са поискали почвени проби?

— Почвени проби? — вдигна вежди Дики. — За пръв път го чувам.

— А да си чувал за метамфетаминовата му лаборатория? Тя влиза ли в определението „разни неща“?

— Ерик не употребяваше дрога.

— Въпросът е дали не я е продавал?

Дики помълча известно време, после бавно поклати глава.

— Мисля, че е време да поискам адвокат…

— Мислиш или знаеш? — изръмжа Пулър и се изправи в цял ръст над него, без да обръща внимание на предупредителния поглед на Коул. — Нека го направим интелигентно, Дики. Нека видим доколко всичко това те засяга пряко. Ще ми отделиш ли две минути?

— Той каза, че иска… — обади се Коул.

Пулър я погледна така, че тя предпочете да замълчи. После отново се обърна към младежа и сложи ръка на рамото му.

— Просто ме изслушай, Дики. Нищо няма да загубиш. Армията те е изритала, лишавайки те от възможността да служиш на родината си. Аз обаче ти предлагам втори шанс да го направиш…

— Ще те изслушам — прошепна Дики.

Пулър грабна един стол с дясната си ръка, постави го пред младежа и седна — толкова близо, че коленете им почти се докосваха.

— Ще споделя с теб част от свръхсекретна информация, но в замяна ще искам помощта ти — обяви с поверителен глас той. — Нали си патриот и искаш да помогнеш на родината си?

— Колкото всеки друг — сви рамене Дики. — Ти правилно отбеляза, че ако не бяха ме очернили, и до днес щях да служа в армията.

— Знам това. Служил съм с всякакви хора, включително такива като теб. Никога не съм се притеснявал от този факт, особено ако умееха да стрелят добре и да ми пазят гърба в случай на нужда.

Дики видимо се отпусна.

— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос? — попита той.

— Над Дрейк е надвиснала сериозна опасност. Вече видя колко много хора бяха убити, дори един от приятелите ти.

— Така е, човече.

— Но нещата са далеч по-сложни. Според федералните тук се готви нещо голямо. Много голямо.

— Имаш предвид в Дрейк? — зяпна Коул, очевидно смаяна от думите му.

— Колко голямо? — попита Дики.

— Ако знаех, щеше да бъде по-лесно. Но там е работата, че не знам. Всички ще бъдем прецакани, ако нещата не се променят. Разбираш ли?

— Да — кимна Дики.

— Знаех си, че си умен. Няма начин да е другояче, след като разбираш от техника. С тези ваши мотори със сигурност помните адски много детайли, докато аз трябва да се грижа само за оръжието и личните си вещи. Доколкото помня, пехотинците като теб се придвижваха с трийсеттонни бронетранспортьори.

— Точно така! — видимо се оживи Дики. — Аз съм карал не само „Брадли“, но и танк „Ейбрамс“. И бях много добър.

— Бас държа, че е било така — промълви Пулър и с нескрито огорчение добави: — Каква загуба за армията! Само заради онзи глупав закон.

— Аха — въздъхна Дики.

— И така, предстои нещо много голямо, но ние все още не сме наясно защо са били убити всичките тези хора. Освен това федералните власти са засекли разговори от Дрейк на странен език. Сега от теб се иска да проявиш изобретателност. Познаваш обстановката, познаваш хората — включително и онези, които са били близки с Моли и Ерик. Освен това баща ти работи за Трент.

— Нима мислиш, че Роджър Трент има пръст във всичко това? — учудено го изгледа Дики.

— Не знам кой има пръст. Затова ми е нужна помощта ти. Съгласен ли си?

— Какво трябва да направя?

— Да слухтиш. Да ходиш навсякъде, да разговаряш с хората, с цел да научиш нещо повече. Разбира се, прикрито, но без да се правиш на детектив. От теб се иска да се държиш както преди, но с някои малки разлики. Да обръщаш внимание на всичко. Запомняш онова, което ти се струва странно, а след това ми докладваш. Ясно?

— Ясно — кимна Дики.

— Ето ти телефона ми — подаде му визитка Пулър и се изправи. — Предполагам, че знаеш как да се свържеш със сержант Коул.

— Това ли е всичко? — учуди се Дики. — Мога ли да си вървя?

— В тази стая положително няма да свършиш работа. Искам те навън. Давам ти още един шанс да служиш на родината, въпреки че тя те е прецакала.

Дики се изправи и му протегна ръка.

— Не са много хората, които биха постъпили като теб — развълнувано промълви той.

— Аз не съм като другите.

— Май сбърках в преценката си за теб.

— И ние за теб — вметна Коул.

— Да те закараме някъде? — попита Пулър.

— Не, няма нужда.

Коул го изчака да напусне стаята и се обърна към Пулър.

— Защо не ми каза за опасността, надвиснала над Дрейк?

— Защото ми забраниха. Но след известен размисъл реших да не изпълня заповедта.

— За какво става въпрос?

— Някакъв разговор на дари, прихванат от АНС. Възмездието било близо. Каквото има да се случи, ще се случи скоро.

— Дари ли? Какво е това, по дяволите? — възкликна Коул.

— Един от езиците, на които се говори в Афганистан.

— Афганистански? Тук, в Дрейк?

— Вероятно. Или някъде в околността. Не са успели да засекат точното място. Разговорът е бил кодиран със стар шифър на КГБ и е проведен непосредствено след убийствата. В МВС буквално са полудели.

— Какво друго знаеш?

— За съжаление това, което знам, е крайно недостатъчно. А и Дики пропусна да обясни нещо…

— Какво?

— Как е стигнал до дома на Халвърсън през онази нощ. Очевидно не е бил с кола, защото не забелязахме кола пред къщата. Освен това избяга през гората въпреки голямото разстояние.

— Прав си.

— Той никак не е глупав. Със сигурност е преценил нещата.

— Подозираш, че ни каза по-малко, отколкото знае?

— Подозирам, че е притиснат от две страни. Забъркал се е в нещо, което не иска да разберем, но според мен то няма нищо общо с онзи кодиран разговор.

— Аз пък все още не разбирам защо го караш да ни помага — мрачно го изгледа Коул. — Особено ако мислиш, че е замесен в някакво престъпление.

— През по-голямата част от живота си работя с хора, на които трябва да разгадавам мислите и намеренията — въздъхна Пулър. — Най-вече с бивши и настоящи военни. Инстинктът ми нашепва, че Дики искрено иска да ни помогне. Според мен е отишъл в дома на Халвърсън, защото е подозирал нещо. Или някого. Воден от единствения стремеж да докаже на армията, че уволнението му е било грешка. Това е причината, поради която реших да му дам още един шанс.

— Но ако го убият, този шанс ще му излезе твърде солен — отбеляза Коул.

— Така е с повечето втори шансове, но въпреки това хората рядко отказват да се възползват от тях.

— Мислиш ли, че, отивайки в къщата на Халвърсън, той вече е знаел за смъртта на Битнър и Тредуел?

— Напълно е възможно — кимна Пулър. — Може би им е извикал, но не е получил отговор. А може би се е опитал да влезе и там, но е било заключено. Вътре е било тъмно и няма как да е видял труповете им през прозореца. Нямало е и следи от насилствено проникване.

— Каква всъщност е връзката му с Тредуел? Очевидно не е само членството в мотоклуба. Изглежда ужасно уплашен.

— Нормално е да е уплашен, като всички останали. Все пак са убити не един или двама, а цели седем души!

Разбраха се да се срещнат по-късно и Коул се върна в участъка, за да отхвърли малко писмена работа. Пулър запали колата, отдалечи се на няколко минути път от мотела и набра един номер.

— Джо Мейсън.

— Агент Мейсън, обажда се Джон Пулър.

В мембраната прозвуча тихото проскърцване на стол.

— Добре че се обади. Засякохме втори разговор и още информация, от които можем да съдим, че нещата ескалират.