— Чух за труповете, които сте открили — каза Строс. — Моли Битнър работеше при мен.

— Така разбрахме и ние — отвърна Коул.

— Не мога да повярвам, че е убита. Беше толкова симпатична жена.

— Сигурно. Добре ли я познавахте?

— Само от службата. Беше една от най-добрите, никога не е създавала проблеми.

— Нима сте очаквали проблеми с нея? — обади се Пулър.

Строс го погледна и каза:

— Разбрах, че сте военен следовател.

Пулър кимна.

Строс отново насочи вниманието си към Коул.

— Защо вие не разследвате случая, ако разрешите да попитам?

— Аз го разследвам, мистър Строс. Но в сътрудничество с армията. Агент Пулър е тук, защото една от жертвите е военен. Стандартна процедура.

— Ясно, разбирам.

— Как се държеше Битнър в последно време? — попита Пулър. — Изглеждаше ли притеснена от нещо?

— Нямах пряк контакт с нея — каза Строс. — Имам лична секретарка, а Моли работеше в общия офис.

— С какво се занимаваше?

— Предполагам, че с всичко, което се върши в един офис. Имаме си офис мениджър, мисис Джонсън. Сигурно тя може да ви каже повече, тъй като всекидневно контактуваше с Моли.

Пулър го слушаше, но вече не го гледаше. Очите му бяха насочени към синчето. Пъхнал огромните си ръце в джобовете на протритите кадифени панталони, Дики гледаше в земята.

— Чух, че си служил в армията — подхвърли Пулър.

Дики кимна, без да вдига глава.

— В коя дивизия?

— Първа пехотна.

— Аха, моторизираната. Във Форт Райли или в Германия?

— В Райли. Никога не съм ходил в Германия.

— Колко време служи?

— Задължителният срок.

— Не ти ли хареса в армията?

— По-скоро армията не ме хареса.

— УЛП или УР?

— Мисля, че ви отнехме достатъчно време — намеси се Строс. — Обадете се, сержант Коул. С удоволствие ще ви помогна, стига да мога.

— Благодаря, със сигурност ще се отбием в офиса ви.

— Когато пожелаете. Хайде, синко.

Пулър ги изчака да се отдалечат и попита:

— Познаваш ли го добре?

— Видна личност е. Един от най-богатите хора в Дрейк.

— Аха. Номер две. В един отбор ли са с Трент?

— Не. Трент е висша лига, а Строс е само негов слуга, но много добре платен. Къщата му е доста по-малка от тази на Трент, но пак е огромна в сравнение с другите.

— От тук ли е?

— Не. Дошъл е преди двайсетина години. Доколкото ми е известно, дотогава е живял някъде по Източното крайбрежие.

— Не ме разбирай погрешно, но какво го е привлякло във вашия край?

— Работата. Имал е бизнес в областта на енергетиката. Дрейк не е нищо особено, но има добре развита енергетика благодарение на въглищата и природния газ. Строс постъпил на работа при Трент и бизнесът му потръгнал. Какво означава УР?

— УЛП означава „Уволнен за лошо поведение“, а УР е още по-зле — „Уволнен и разжалван“. Дики се разхожда на воля, което означава, че не е разжалван. Изритали са го от армията за провинение, което не подлежи на военен съд. Това имаше предвид, като каза, че армията не го е харесала.

— Не знаех — каза Коул и погледна към отдалечаващите се мъже.

— Вероятно за употреба на наркотици. Обикновено армията бърза да се освободи от такива, преди да са настъпили усложнения. По-евтино е да ги изритат, вместо да ги съдят.

— Дали това няма връзка с лабораторията за метамфетамин?

— Мина ти през ума, а? — каза Пулър.

— Да. Татуировката на Дики е същата като на Ерик Тредуел.

Пулър прибра лаптопа и куфарчето от склада за веществени доказателства — разбира се, след като попълни и разписа съответните протоколи.

Излязоха навън. Коул се прозя и изпъна гръб.

— Иди да се наспиш — каза Пулър. — Обещавам да не ти звъня по нощите.

— Много ти благодаря — усмихна се тя.

— Какво ще кажеш за тези татуировки по целите ръце? — попита той. — Може би са знакови за някоя банда? Или това е мода тук?

— Не знам. Тази на Дики съм я виждала и преди, но не съм й обръщала внимание. Май трябва да поразпитам.

— Направи го. Ще се видим утре.

— Наистина ли ще бъдеш там в шест нула нула?

— Хайде да е шест три нула.

— О, забравих да ти кажа — открих доктор за аутопсиите.

— Кой?

— Уолтър Келерман. Първокласен специалист, дори е написал учебник по съдебна патология.

— Кога започва?

— Утре следобед, някъде около два. Искаш ли да присъстваш?

— Да — кимна Пулър, обърна се и тръгна към мотела.

— Хей — подвикна след него тя. — Защо имам чувството, че няма да си легнеш веднага?

— Звънни, ако ти потрябвам — подхвърли през рамо той. — Имаш ми телефона.

— Значи мога да те събудя?

— По всяко време.

Пулър се обърна и забърза към мотела. Наистина нямаше намерение да си ляга. Първата му работа беше да провери малките капани, които винаги залагаше в мотелските стаи, за да разбере дали някой не е влизал в негово отсъствие. Мотелът „При Ани“ не предлагаше нито румсървис, нито камериерки. Лично той нямаше нищо против да поддържа сам реда в стаята си. Проверката завърши успешно. Нищо не беше пипано.

Пет минути по-късно потегли на път. Целта му беше местният офис на Министерството на вътрешната сигурност, където трябваше да предаде веществените доказателства. Така щеше да убие с един куршум два заека. По телефона си уреди среща с агента, който работеше там. Пътуването по тесните пътища му отне петдесет минути. Това беше нормална процедура, когато служител на ОКР действаше в район без охраняван склад за веществени доказателства. Те трябваше да бъдат предадени на МВС със съответния протокол, подписан и от двете страни.

Двамата с дежурния агент опаковаха лаптопа и куфарчето в специалните кашони, с които щяха да отпътуват за Армейската криминологична лаборатория във Форт Гилъм, Джорджия. Пулър не притежаваше достатъчно опит, за да разбие паролите и да проникне в твърдия диск. Освен това със сигурност нямаше право на достъп до информацията в този лаптоп. А поради вероятността тя да се окаже свързана с националната сигурност, личните вещи на полковник Рейнолдс не можеха да бъдат изпратени чрез куриерска фирма, а само чрез специален военен куриер, който щеше да тръгне с първия сутрешен полет от Чарлстън. Разбира се, Пулър можеше да ги занесе в Атланта лично, както бе правил много пъти. Но прецени, че оставането му на местопрестъплението е по-необходимо.

Едно от най-важните неща в армията бе да не вършиш нищо на своя глава. Затова Пулър поиска одобрението на прекия си началник, който от своя страна също се беше застраховал, изисквайки разрешения нагоре по веригата, чак до дамата с генералски звезди на пагона. Как самата тя се застраховаше, не беше негова работа.

По обратния път към Дрейк той позвъни на една своя позната в АКЛ, за която беше сигурен, че винаги работи до късно. Тя се казваше Кристен Крейг и беше заместник-директор на лабораторията. Двамата бяха работили заедно по много разследвания, но рядко се бяха срещали очи в очи. Пулър я информира накратко за онова, което можеше да очаква.

— Наясно съм, че ти и хората ти имате право на достъп до почти всичко, Кристен. Но при този случай може би ще се наложи да поискаш правомощия от АВР. Моля те да прибереш пратката в личния си сейф.

— Разбрано, Пулър. Благодаря за предварителната информация.

Армейската криминологична лаборатория имаше многобройни отдели, които изследваха латентни отпечатъци, петна, огнестрелни оръжия, химически състав на наркотиците, ДНК, серология, автомобили, компютри и какво ли не още.

— Става въпрос за доста сложно местопрестъпление, Кристен — добави той. — Ще получиш веществени доказателства от най-различен характер. Ще бъда максимално конкретен в придружителните документи, но някои неща ще изясняваме допълнително по телефона или чрез имейли. Освен това имам чувството, че армията проявява доста голям интерес към разследването…