— И сега какво? — попита Коул.

— Трябва да открием гологлавия.

— Имаш ли някакви идеи?

— Имам.

Коул изведнъж намали скоростта и патрулката почти спря. Пулър проследи погледа й.

— Охо, Роджър Трент отново е сред нас — каза той.

Малко по-напред беше спрял черен кадилак ескалейд със златни лайстни. Двигателят работеше, а зад кормилото седеше мъж, когото Пулър виждаше за пръв път. Огледа го внимателно и бързо си направи заключения.

Облечен в доста измачкан костюм, Роджър Трент беше отворил задната врата на колата и се готвеше да се качи.

— Май току-що е слязъл от самолета — рече Пулър. — Да идем да поговорим с него.

Коул спря редом с кадилака, а той свали страничното стъкло и подвикна:

— Хей, Роджър, имаш ли време за чаша кафе?

Трент го изгледа намръщено.

— Току-що пих — отвърна той.

— Трябва да обсъдим нещо. Няма да отнеме много време.

— За заплахите срещу мен ли?

— Да.

— Давам ви десет минути — каза Трент и тръгна обратно към „Яслата“.

Заведението беше три-четвърти пълно. Почти всички посетители хвърляха нервни погледи към масата им.

— Често ли идваш тук? — попита Пулър. — Чух, че това място е твоя собственост.

— И какво от това? Почти всичко в Дрейк е моя собственост.

Пулър огледа измачкания му костюм.

— Май току-що се връщаш, а?

— Да. Но пак ще ти задам същия въпрос: какво от това? — Трент спря гневен поглед върху лицето на Коул. — Нали щяхме да говорим за заплахите срещу мен?

— Работим по въпроса, Роджър.

— Аха, работите значи. Може би трябва да се завъртиш по-близичко до дома ми, като последния път.

— Не мисля, че заплахите идват от там, Роджър. Искам да знаеш това.

— Според мен не си достатъчно обективна, за да прецениш това.

— Убийството на Моли Битнър е свързано с работата й при теб, Роджър — обади се Пулър.

Коул му хвърли остър поглед, но Трент не го забеляза, защото се беше втренчил в лицето му.

— Какво те кара да мислиш така?

— Докладите за почвените проби.

— Не знам за какво говориш. Какви доклади?

— Обикновени. От онези, които се изискват за екологична оценка.

— Все още нищо не разбирам.

— Известно ли ти е, че Дики Строс и Ерик Тредуел са били близки приятели?

— Не.

— Имат едни и същи татуировки на ръцете. Дики призна, че е копирал своята от тази на Ерик.

— Какво общо има с мен всичко това?

— Не съм сигурен, Роджър — въздъхна Пулър и отпи глътка кафе. — Как беше в Ню Йорк?

— Откъде знаеш, че съм бил в Ню Йорк? — стреснато го погледна Трент.

— От Бил Строс. Не каза защо конкретно, но спомена, че компанията ти е много печеливша и постоянно търси възможности за нови инвестиции.

Трент извърна глава, а Пулър забеляза как лявата му ръка едва забележимо потрепва.

— Всички се нуждаят от енергия — подхвърли той.

— Точно така — кимна Трент. — Приключихме ли? Явно нямате полезна информация за мен.

— Вероятно е така — каза Пулър, без да обръща внимание на косия поглед на Коул. — Изглеждаш доста уморен, може би наистина имаш нужда от един здрав сън.

— Благодаря за загрижеността! — остро отвърна Трент.

Пулър се изправи заедно с него и му каза тихо:

— На твое място бих приел много по-сериозно заплахите, Роджър. Но не поради причината, за която си мислиш.

Лицето на Трент стана една идея по-бледо. Без да каже нито дума, той се обърна и напусна заведението. Няколко минути по-късно кадилакът изрева и потегли.

Коул и Пулър излязоха на тротоара.

— За какво беше всичко това? — попита тя.

— Този човек е уплашен. Причините са както лични, така и служебни. Защо според теб? Той притежава целия град. Голяма риба в плитки води.

— Не те разбирам — промърмори Коул.

— Голяма риба в плитки води — повтори Пулър.

— Искаш да кажеш, че в града има и по-голяма риба? — сепнато попита Коул.

— Възможно е.

— Кой?

— Трябва да открием гологлавия.

— Как? Спомена, че имаш идея.

— Ще ти го кажа по друг начин: трябва да открием Дики Строс.

— Мислиш, че той е онзи, когото Дъгет е видял да бяга от къщата?

— Описанието съвпада. Следи от изгорено по ръката? Според мен старецът е видял татуировката му. Ако не е бил Дики, значи е бил някой от бандата му, който има същата татуировка.

— В Дрейк няма организирани банди, Пулър.

— По-скоро на теб не ти е известно да има такива — поправи я той.

— Но какво е търсил в къщата Дики Строс? Ако действително е бил там, значи той е убил Лари Уелман. Но защо би го направил?

— Това не е задължително.

— Какво искаш да кажеш? Двамата са били заедно в къщата, в която Лари намира смъртта си. Не се е самообесил, следователно някой го е убил.

— Съгласен съм.

— Та какво искаш да кажеш?

— Вместо да спорим, по-добре да открием Дики. Имаш ли представа къде може да е?

— Да — кимна тя и включи на скорост.

— Къде?

— Ще разбереш, когато стигнем. Мога да крия картите си не по-зле от теб.

Пулър огледа бетонния купол, покрай който минаваха.

— Може би трябва да го превърнете в една от туристическите атракции на Дрейк — подметна той.

— Да бе, как не. Плащаш долар, за да зяпаш бетон.

Коул завъртя волана и навлезе в една от уличките на изоставения квартал, приютявал някога работниците от близкия обект. Повечето от къщите бяха паянтови и готови да рухнат всеки момент, но имаше и такива, които хората бяха ремонтирали, за да ги направят обитаеми. Тя посочи една сграда в дъното на улицата, която беше доста по-голяма от околните.

— Ето къде те водя.

Пулър огледа масивната двойна порта с червена поолющена боя. После изведнъж се досети.

— Това е пожарната, нали?

— Било е пожарна. От по-възрастните съм чувала, че са я затворили малко след построяването на бетонния купол.

— А за какво се използва днес?

Отговорът дойде от колективното боботене на мощни мотори.

— Клуб на почитателите на „Харли Дейвидсън“ — отвърна Коул. — В него членува и Дики Строс. Нарича се „Ксанаду“. Според мен клубът е нещо полезно, защото все пак помага на младежите да не вършат глупости.

— И Тредуел ли е членувал в него? Той също имаше харли. От тук ли тръгва модата на татуировките по целите ръце?

— Не знам за татуировките. Освен това не всички членове имат такива.

— Би било добре да знаем дали Дики и Тредуел са членували в един и същ клуб.

— Все пак току-що разбрахме, че Дики може да е гологлавият, избягал от къщата на Халвърсън. Допреди това нямах никакви причини да го подозирам.

— Може би бандата рокери има нещо общо със смъртта на Тредуел — отбеляза Пулър.

— Това е мотоклуб, а не банда. Повечето членове са възрастни хора, които имат семейства и редовно си плащат сметките.

Колата спря пред входа и двамата слязоха. През отворената врата се виждаше стара пожарна кола с изгнили гуми, а на няколко метра зад нея проблясваше пожарникарската тръба за излизане под тревога. По стените бяха монтирани дървени шкафчета, а пред тях се виждаха купчини стари пожарникарски униформи.

По-навътре бяха паркирани половин дузина редки модели харли. Пулър преброи общо пет човека, двама от които форсираха моторите си, а останалите поправяха нещо по своите.

— Защо тези хора не работят? — попита той.

— Вероятно защото не могат да си намерят работа.

— И затова просто си седят тук и човъркат скъпите си играчки?

— Много от тези мотори са над двайсетгодишни, Пулър. Никой не ги смята за луксозни играчки. Познавам повечето от тези хора. Всички са прилежни и работливи, но какво да правят, като няма работа? Официалната безработица в общината е почти двайсет процента. Някои хора продължават да търсят, а други просто са се отказали.