— Какво по-точно? — попита Пулър.

— Откривахме нови находища и бяхме страхотно добри — отвърна Ранди.

— Наистина е така — каза Джийн. — Откриваха големи залежи на най-невероятни места.

— Татко не беше учил в колеж — добави Ранди. — Всъщност едва е завършил гимназия, след което веднага постъпил на служба във флота. Но беше адски добър в разчитането на геоложките доклади, а освен това познаваше областта като петте си пръста. От него научих всичко, което знам. — Очите му се заковаха в лицето на Джийн. — И до ден-днешен няма човек, който да знае повече от мен за находищата в района. Включително и Роджър с цялото си модерно оборудване.

— Което е още една причина да постъпиш на работа при него.

— Тоест да му помогна да забогатее още повече?

— Не бива да говориш така — намеси се Коул.

Ранди не й обърна внимание.

— Няма ли кой да ми предложи нещо за пиене в тази къща? — огледа се той.

— Как дойде до тук? — попита Коул. — Пеша или с кола?

— Няма да карам пиян — успокои я младежът. — Може би ще остана да преспя. Хей, Джийн, ще се намери ли една стая за мен?

— Разбира се, Ранди — бързо отвърна тя. — Много ще се радвам.

— Но по-вероятно няма да остана — поклати глава младежът. — Сигурно ще имам работа рано сутринта, а може би още тази вечер.

Пулър го стрелна с поглед, опитвайки се да види зениците му. После бавно си пое въздух, но не усети миризмата на алкохол. С крайчеца на окото си забеляза, че и Коул прави същото.

— Виждаш ли се за постоянно в Дрейк? — подхвърли той.

Ранди се ухили и поклати глава.

— Никъде не се виждам за постоянно, човече.

— Не говори глупости, Ранди! — скастри го Коул.

— Те са убедени, че всичко трябва да има смисъл — каза младежът и побутна с лакът Пулър. — Но за мен това са празни приказки. Ти какво ще кажеш?

Пулър замълча, усетил, че Ранди не очаква отговор. Погледна двете сестри, после брат им. Веднага му стана ясно какво им липсва.

Мама и татко.

Починали при обстоятелства, които Коул не пожела да сподели.

Тази къща беше на пет години, но Ранди за пръв път стъпваше тук. Дали родителите им не бяха починали, преди тя да е била готова?

Пулър се обърна към Коул. Понечи да кажа нещо, но тя сякаш отгатна мислите му и го погледна умолително. Той затвори уста и се втренчи в ръцете си.

Сервираха вечерята. Четири блюда, всичките много добри. Явно семейство Трент ползваше услугите на истински майстор-готвач. Пулър се почувства леко смутен от безупречното обслужване на прислугата, която се грижеше за смяната на блюдата и допълването на чашите. В един момент се усмихна, представяйки си какво ще им причини, ако стане и започне да се самообслужва, както беше свикнал.

След час и нещо станаха от масата. Ранди избърса устни със салфетката си и отпи за последен път от чашата пред себе си, в която очевидно имаше скъпо и качествено червено вино. Преди много години, още като момчета, Пулър и брат му бяха ходили в Прованс и Тоскана — разбира се, благодарение на баща им, който служеше в Европа. Тогава бяха твърде малки да пият вино, дори по европейските стандарти, но това не попречи на баща им да ги научи на много неща, свързани с божествената напитка. Генералът беше познавач и колекционер на вина — нещо, за което несъмнено му помагаше и отличното владеене на френски и италиански.

— Мерси за кльопачката — обяви Ранди, обърна се към по-голямата си сестра и попита: — Хей, Джийн, още ли плуваш в онова бетонно корито, за да запазиш момичешката си фигура за стария Роджър?

Коул хвърли притеснен поглед към Пулър.

— Престани да се правиш на отрепка пред агент Пулър, Ранди! — скастри го тя.

— Това не е поза, агент Пулър — проточи Ранди. — Аз съм просто един бял боклук с богати роднини, но за разлика от някои хора не забравям откъде съм тръгнал.

— Да ти приготвя ли стаята, Ранди? — обади се Джийн.

— Промених си намеренията. Трябва да посетя едно-две места и да се видя с някои хора.

— Сред тях ще има ли и хора като Роджър? — попита Коул.

Ранди се втренчи в нея. Широка и леко пресилена, усмивката му беше толкова заразителна, че Пулър усети как самият той неволно се усмихва.

— Чух, че е напуснал града…

— Имаш собствени източници на информация? — погледна го Пулър.

— Не, но видях самолета му в небето над Дрейк.

— Сред тях ще има ли хора като Роджър? — повтори въпроса си Коул.

Пулър се обърна да я погледне и установи, че е доста напрегната. Сякаш отново беше попаднала в стресова ситуация.

— Спокойно, ченге — отвърна Ранди. — Роджър си върви по неговия път, аз по моя, а вие по вашия… — Разпери ръце, сякаш да обхване цялата си фамилия. — Но вашият май съвпада с този на Роджър…

— Не говори за неща, които не разбираш — погледна го мрачно Джийн. — Това е лош навик, който може да ти навлече неприятности.

Ранди хвърли салфетката на масата и се изправи.

— Беше ми адски приятно да ви видя. Надявам се след десетина години пак да се съберем.

— Почакай, Ранди — вдигна ръка Джийн. — Не исках да те обидя.

Но младежът вече крачеше към вратата, без дори да я погледне. Миг по-късно тя тихо се захлопна след него.

Пулър и Коул си тръгнаха половин час по-късно. Той се настани на пътническата седалка и извърна глава към страничния прозорец. Вече беше решил да не задава въпроси въпреки любопитството, което го глождеше. В края на краищата семейните проблеми на партньорката му не бяха негова работа.

— Е, надявам се, че ти беше приятно — обади се след дълго мълчание Коул.

— Да, разбира се.

— Сигурна съм, че имаш въпроси.

— Не обичам хората да си пъхат носа в моите работи и затова ще ти отвърна със същата любезност.

Отново настана мълчание.

Пет минути по-късно Коул не издържа и започна:

— Родителите ни загинаха при взривяването на един открит рудник, собственост на Роджър. Голям къс скала падна върху колата им.

Пулър се обърна да я погледне.

— Преди около пет години?

— Да, някъде там.

— И Ранди го преживя тежко?

— Всички го преживяхме тежко — мрачно отвърна тя, после чертите й изведнъж омекнаха. — Но Ранди беше най-зле. Родителите ни бяха много привързани към него, особено татко.

Изминаха още няколко километра в мълчание. Пулър огледа купето. Направи му впечатление новата тапицерия и оригиналното табло, оборудвано с всичко необходимо. Дори подът изглеждаше нов, без следи от ръжда.

— Баща ти ли е възстановил този пикап?

— Да. Защо?

— Напомня ми за къщата. Заедно с нея ли го купи?

— Да.

— С тези пари ли живее Ранди? Джийн очевидно не е имала нужда от тях.

— Да, така решихме. Той най-много имаше нужда.

— Разбирам.

— Колкото и да изглежда странно сега, навремето никой не очакваше, че Роджър Трент ще забогатее.

— И как стана това?

— Трябва да призная, че работеше много. Освен това имаше идеи, а и късмет. Абсолютно сам си проби път в този бизнес. Той е изключително арогантен и безкомпромисен и има усет за правенето на пари. А татко и брат ми наистина откриха най-богатите залежи, макар и с цената на унищожената природа.

— Предполагам, че това е довело до разкриването на много работни места.

— Не чак толкова много.

— Защо? Нима залежите са на изчерпване?

— Въглищата винаги са на изчерпване, особено под земята. Затова в Дрейк и по-голямата част на Западна Вирджиния преминаха към открития способ за въгледобив.

— Тоест, като взривяват планината, за да стигнат до жилата?

— Въгледобивните компании ще ти отговорят, че изборът на открития способ се обосновава с геоложките изследвания, топографията и икономическата изгода. Към това ще прибавят местоположението на терените, дълбочината и състава на жилата, разходите и още много показатели. Но истината е друга: при открития способ са нужни далеч по-малко работници. Което означава по-големи печалби за компанията. Трент би възразил, че по-голямата част от тази дейност се извършва над вече изтощени подземни галерии и че той просто обира това, до което другите не са успели да достигнат. И благодарение на него се създават допълнителни работни места. Не знам, може и да е прав, но това едва ли е убедителен аргумент за хората, които гладуват и нямат покрив над главата си.