Стрикланд леко се изчерви.

— Преди две седмици Мат се обади и каза, че в Западна Вирджиния случайно се е натъкнал на нещо странно — бързо добави тя.

— В какъв смисъл странно?

— Не навлезе в подробности, но нещата били сериозни.

— Например разпространение на дрога?

По принцип Пулър не обичаше да задава въпроси при разпит на свидетели, но в случая усещаше, че трябва да го направи.

— Не — отвърна тя и го погледна малко странно. — Не мисля, че имаше нещо общо с наркотиците.

— Тогава какво?

— Нещо по-голямо, в което са замесени други хора. Усетих, че е малко уплашен и не знае какво да прави.

— Споменахте, че случайно се е натъкнал на него. Как?

— Според мен го беше чул от друг човек.

— А този човек е открил това нещо, така ли?

— Не съм сигурна. Може би дори го е разследвал.

— Имате предвид полицай? — попита Пулър и отмести писалката.

— Не, Мат не каза, че е полицай.

— Кой е бил тогава?

— Според мен някой, който е работил под прикритие.

— Току-що отрекохте да е бил от полицията.

— Понякога полицията използва цивилни, които работят под прикритие, нали? Особено такива, които имат преки връзки с обекта на разследване.

— Така е — кимна Пулър. — Но това най-често се случва при разпространение на наркотици или трафик на оръжие.

— Не мисля, че става въпрос за подобно нещо — поклати глава Стрикланд. — Мат едва ли щеше да е толкова уплашен.

— Там е било и семейството му. Сигурно се е притеснявал за тях.

— Може би — промълви тя.

— Той даде ли ви някакво описание на този „агент под прикритие“, спомена ли име?

— Не.

— Срещал ли се е с него?

— Да, но по-скоро случайно.

— А какво е накарало този човек да му се довери?

— Може би униформата.

— Но ако е работил под прикритие, би трябвало да поддържа връзки с полицията. Защо да се обръща към непознат военен?

— Нямам представа — призна Стрикланд. — Но знам, че Мат е бил замесен по някакъв начин и това го тревожеше.

— Къде работите? — попита Пулър.

— Аз съм анализатор в Министерството на отбраната.

— Какво анализирате?

— Близкия изток и граничните територии между Пакистан и Афганистан.

— Били ли сте там?

— Не — поклати глава тя. — Но знам, че вие сте били там, при това многократно.

— Всичко е наред, Барбара — успокоително подхвърли Пулър. — Някои хора ги бива за анализатори, други — не.

— А други хора умеят да се бият. Като вас.

— Ще ми анализирате ли една ситуация?

Тя го погледна учудено, но кимна.

— Още в началото ме предупредиха, че това разследване ще бъде необичайно. Четири трупа в друг щат, единият от които на полковник от АВР. При подобни обстоятелства е нормално да се включи тежката артилерия — голям екип от ОКР, криминолози и експерти от Армейската лаборатория. Но те изпратиха само мен. Имате ли представа защо?

— Някаква намеса на АВР?

— Генерал Карсън беше категорична, че убийството на Рейнолдс няма никаква връзка с работата му и в това отношение те били абсолютно спокойни. Но от кабинета на министъра на отбраната веднага се свързаха с лабораторията във Форт Гилъм. Очевидно са били на мнение, че инцидентът е далеч по-сериозен, отколкото твърдят в АВР. Защо според вас?

— Защото някой високопоставен служител в АВР е споделил с тях, че нещата са сериозни и не бива да се разгласяват — каза Стрикланд.

— И аз си помислих така. Преди малко, когато споменах името на генерал Карсън, вие се изчервихте…

Сега Стрикланд видимо пребледня.

— Не го приемайте лично — успокоително рече Пулър. — Просто съм свикнал да забелязвам тези неща. Разкажете ми нещо повече за тази дама.

— Не я познавам толкова добре.

— Но я познавате далеч по-добре от мен. Как мислите, дали Рейнолдс е споделил с нея онова, което е споделил с вас?

— Мат беше дисциплиниран офицер.

— Което означава, че е спазвал йерархията и вероятно й е разказал всичко. Тя пък може би е решила, че това е шанс за поредния й успех. Неочакван, но в замяна на това напълно достатъчен, за да й донесе още една звезда, ако се окаже, че става въпрос за националната сигурност. Вероятно ли е това, или лая под погрешното дърво?

Стрикланд настръхна.

— Джули Карсън е способна да мине и през трупа на майка си заради още една звезда на пагона! — отсече тя.

— Страхотно амбициозна значи! — подхвърли Пулър. — Според вас тя препоръчва на Рейнолдс да прояви интерес към неизвестната фигура, която изпълнява задача под прикритие, просто защото надушва втората звезда. Но това води до ликвидиране не само на Рейнолдс, но и на цялото му семейство. В момента й пари под краката, защото, ако истината излезе наяве, вероятно ще се раздели и с единствената си звезда.

— Длъжна е да прикрива всичко — кимна Стрикланд. — Затова ви е уверила, че работата на Мат няма нищо общо с убийството му — тоест, че не се е занимавал с нищо особено секретно.

— Какво друго да ми каже? — сви рамене Пулър. — Но фактът, че е бил началник на Двайсет и трети отдел, е напълно достатъчен, да го превърне в мишена. Под негов надзор са се изработвали всекидневните доклади до председателя на обединените началник-щабове. Ако някой попита Карсън защо е постъпила по този начин, тя лесно ще се оправдае с правилата за секретност. На практика използва длъжността на Рейнолдс в АВР, за да мълчи пред мен, въпреки вероятността именно тя да е станала причина за смъртта му. Може би се надява, че всичко ще бъде погребано заедно с него и тя ще се измъкне невредима. Обратният вариант е доста неприятен — със сигурност ще й се наложи да дава много обяснения, защото е прикрила нещо важно за сметка на евентуален скок в професионалната си кариера.

— Ако всичко това е истина, значи я чакат сериозни неприятности — отвърна почти злорадо Стрикланд.

— Моята задача е да разкрия убиеца, а не да провалям кариерата й — отбеляза Пулър. — Ако е прецакала нещо, вероятно ще си плати. Но моята цел е друга, разбирате ли?

Злорадството на Стрикланд се стопи.

— Какво мислите да правите?

— Да проведа втори разговор с една дама с генералски пагони. Благодаря ви за помощта, Барбара.

— Нали няма да й кажете, че аз… — пребледня още повече младата жена.

— Не, бъдете спокойна.

— Какво търсите тук, по дяволите?

Джули Карсън беше облечена с дънки и зелена армейска тениска без ръкави. Беше боса, със загорели ръце и добре оформени мускули. Пулър си помисли, че вероятно посещава фитнеса всеки ден, а в обедната почивка прави кратки кросове.

Тя го гледаше от долу нагоре. Внушителната му фигура в униформа изпълваше рамката на вратата. С дебелите подметки беше над метър и деветдесет и пет.

— Имам няколко допълнителни въпроса.

— Как разбрахте къде живея?

— Все пак съм военен следовател, а вие служите в армията. Все едно, че надничам в телефонния указател.

— Това не ми харесва.

— Приемам забележката. Няма ли да ме поканите?

— Вече разговарях с вас.

— Така е, но споменах, че имам допълнителни въпроси.

— Заета съм.

— А аз разследвам убийство. И то на ваш служител.

Една врата в дъното на коридора се отвори и на площадката излязоха двама младежи, които им хвърлиха любопитни погледи.

— Вътре ще е по-добре, госпожо генерал — отбеляза Пулър.

Тя погледна към младата двойка, отстъпи крачка назад и затвори след него. Тръгнаха по дълъг коридор към вътрешността на апартамента, който се намираше само на една спирка с метрото от Пентагона. Жилището беше отлично, с маслени картини по стените и елегантно обзавеждане.

— От тук ви е доста близо до службата — подхвърли Пулър.

— Да — лаконично отвърна тя.

Настаниха се в дневната. Карсън му посочи един фотьойл, а тя седна на двойно канапе срещу него.

На една стена бяха окачени нейни снимки в компанията на висши офицери и известни политици. Вероятно всеки от тях имаше принос за блестящата й кариера. Пулър не беше забравил, че подобни снимки красяха и служебния й кабинет.