— Значи си влязъл вътре — каза Пулър. — И какво откри?

— Огромно затворено пространство, като пещера. Тъмно като в рог, разбира се. Обиколих го цялото. В него имаше работни маси, боклуци и варели.

— Какви варели?

— Не знам. Изобщо не съм ги докосвал.

— Изложил си се на голяма опасност, Ранди — възкликна Коул. — В тези варели вероятно е имало отрова, а може би и радиоактивни материали. Сигурно те са причината да се чувстваш зле. Главоболие и всичко останало…

— Възможно е.

— Какво друго откри? — попита Пулър.

— Нищо, защото бързо си тръгнах. Тръпки ме побиваха в тази дупка.

— Добре, ясно. Сега ще ти задам друг много важен въпрос: споделял ли си за откритието си на някого?

— Не. Защо?

— С никого? — настоя Пулър. — С абсолютно никого?

Ранди се замисли.

— Май казах на един човек — промърмори той.

— На Дики Строс ли?

— Откъде знаеш, по дяволите? — втренчи се в него младежът. — С Дики сме стари приятели. Заедно играехме футбол. Преди да заложа мотора си, аз също членувах в „Ксанаду“. Да, казах на Дики. Но какво от това?

— Дики е мъртъв, Ранди — промълви Коул. — Застреляха го. Според нас това има връзка с бункера.

— Какво?! — скочи Ранди. — Кой ще тръгне да убива Дики?!

— Казал е на някого за бункера — поясни Пулър. — А този човек се е спуснал в него. Онова, което е открил вътре, е станало причина за убийствата в Дрейк.

— Че какво толкова може да има вътре? — попита с недоумение Ранди.

— Тепърва ще разберем.

— Значи имаш представа за какво става въпрос? — погледна го Коул.

— Имам — кимна Пулър.

— Кажи ми!

Пулър мълчаливо я гледаше и усещаше как пулсът му се ускорява.

Гласът на Робърт Пулър не прозвуча сънливо, въпреки че в Канзас все още беше ранно утро. Вероятно не може да спи в затвора, помисли си по-малкият брат. Как се спи, когато си заключен между три голи стени и една метална врата, която се отваря само веднъж на двайсет и четири часа?

— Как си, братле? — попита Робърт.

— Бил съм и по-добре, и по-зле.

— Добре е да имаш баланс в живота.

— Я ми кажи какво означават за теб цифрите деветдесет и две и деветдесет и четири?

— И двете са четни.

— Друго?

— Дай ми някакви насоки.

В гласа на брат му прозвуча искрен интерес.

— От чисто научна гледна точка. Нещо, в което си силен.

Отговорът дойде точно след две деления на секундарника върху часовника на Пулър.

— Деветдесет и две е номерът на урана в Менделеевата таблица, а деветдесет и четири — на плутония.

— Дотолкова помня и аз.

— Защо питаш?

— Хипотетично.

— Окей.

— А какъв тип уран и плутоний са необходими за атомна бомба?

— Моля?!

— Просто ми отговори на въпроса.

— В какво, по дяволите, си се забъркал, Джон?

Брат му рядко го наричаше Джон. Казваше му „братко“ или „младши“, но отдавна беше престанал да използва второто обръщение, защото го свързваше с баща им.

— Просто ми дай най-точния отговор.

— Много неща са нужни затова, което питаш. Едни могат да се намерят, други да се изработят. Стига да имаш достатъчно опит и търпение. Но ядреното гориво се намира изключително трудно. От него съществуват само два вида.

— Уран и плутоний.

— Точно така. Но за направата на атомна бомба трябва високообогатен уран — уран двеста трийсет и пет. За целта са нужни производствени съоръжения, много пари, голям екип учени и доста години.

— А плутоният?

— Какъв е този разговор? Нали знаеш, че ни подслушват?

— Никой не ни подслушва, Боби — отвърна Пулър. — Направих съответните постъпки пред съответните хора.

Брат му дълго мълча.

— В такъв случай бих казал, че онова, в което си се забъркал, едва ли е хипотетично.

— Питам те за плутония.

— Плутоний двеста трийсет и девет се получава при облъчване на уран в специален ядрен реактор.

— И той се намира трудно, нали?

— Кой има ядрен реактор в задния си двор?

— Но все пак може ли да се намери?

— Предполагам, че може да се открадне или да се купи на черно.

— А как е в Щатите? Къде го произвеждат?

— Единственият завод за газова дифузия се намира в Падука, Кентъки. Но там обогатяват уран за гориво в ядрените реактори, което е коренно различен процес.

— Все пак не е ли възможно там да се добие високообогатен уран за ядрено оръжие?

— В Падука обогатяват уран само за електроцентрали, а не за военни цели.

— Но възможно ли е завод като този в Падука да произвежда високообогатен уран? — държеше на своето Пулър.

— Теоретично да — отвърна Боби, помълча малко, после попита: — Къде точно се намира мястото, за което говориш?

— Какво количество уран двеста трийсет и пет е необходимо за една бомба?

— Зависи от бомбата и от методите, които се използват.

— За най-простата.

— За бомба с мощност като тази над Нагасаки са нужни между петнайсет и петдесет килограма високообогатен уран или шест до девет килограма плутоний. Но при използването на модерни съоръжения и перфектен дизайн на бомбата същият ефект може да се получи с около девет килограма ВОУ или с два килограма плутоний.

— Каква е мощността на бомбата, хвърлена над Нагасаки?

— Еквивалент на двайсет хиляди тона тротил, плюс пораженията на радиацията. Абсолютно оръжие за масово унищожение.

— А при добавянето на повече ВОУ или плутоний?

— Ще има многократно по-голяма поразяваща сила. Всичко зависи от конструкцията на бомбата. Най-прост е артилерийският тип, който никак не е добър, въпреки че именно той е бил използван при първата атомна бомба над Япония. На практика става въпрос за дълга тръба, в двата края на която се слага ядрено гориво. Средата е запълнена с конвенционален експлозив, при взривяването на който двете части на ядреното гориво се съединяват и се получава верижна реакция. Груб и неефективен метод, който дава силно ограничен резултат. За поддържане на верижната реакция е нужна безкрайно дълга тръба, в която може да се използва само уран, но не и плутоний. Затова и учените се насочват към имплозивния метод.

— Дай ми някаква елементарна информация за имплозивния метод — рече Пулър.

— При него може да се използва както уран, така и плутоний. Конвенционалните заряди, наречени експлозионни лещи, създават огромно налягане в камерата с ядрения заряд и се получава свръхкритична маса. Ударната вълна, която компресира урана или плутония, трябва да бъде във формата на сфера. Ако не е такава, зарядът ще изтече покрай стените на камерата. Ефектът е прекъсване на реакцията, така нареченото гасене. В допълнение са нужни още неутронен инициатор, отражател и изтласкващ заряд, а най-добре неутронен отражател, който удържа неутроните в камерата. Важно е да се задържи целостта на камерата максимално дълго преди достигането на оптималната критична маса. Колкото по-дълго протича верижната реакция, толкова повече атоми се делят. В резултат се получава много по-мощен взрив. При идеален дизайн на устройството мощта на експлозията се утроява без увеличаване на ядреното гориво дори с един грам.

— Още какви материали са нужни?

— В смисъл?

— Кажи нещо за златното фолио и волфрамовия карбид.

Мълчанието насреща продължи три-четири секунди.

— Защо точно за тях? Присъстват ли като материали в разследването ти?

— Да.

— Боже господи!

— Говори, Боби! Времето ми изтича!

— Златното фолио може да се използва в инициатора, където разделя малка сфера със слоеве от берилий и полоний. Разположен в центъра на камерата, въпросният инициатор е един от ключовите компоненти в устройството.

— А волфрамовият карбид?

— Той е три пъти по-твърд от стоманата и много плътен. Всичко това го прави идеален за неутронен отражател, чиято роля е да удържа неутроните в камерата за оптимизиране на свръхкритичната фаза. Нима искаш да кажеш, че… Всъщност къде се намираш, по дяволите?