Наистина нямаше желание да направи това, което се канеше да направи, но обратното би било сериозен пропуск, който щеше да провали не само неговата кариера. Измъкна джиесема си и набра цифрите, които вече беше запомнил наизуст.

Тя вдигна на второто позвъняване.

— Бог ми е свидетел, че ще те гръмна между очите, който и да си!

— Пак съм Пулър, сержант Коул.

— На теб май наистина не ти е мил животът! — кресна тя.

— Тук няма охрана.

— Къде?

— На местопрестъплението.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Паркирал съм точно пред къщата.

— Нещо бъркаш. Там дежури един от нашите хора с патрулна кола. Лично аз го изпратих.

Пулър бавно се огледа.

— Ами сигурно се е скрил в гората или е станал невидим — каза той. — Но аз мисля, че основната задача на охраната е да бъде видима.

— Мамка му! Наистина ли си там?

— Наистина.

— И няма никаква патрулка, така ли?

— Няма.

— След трийсет и пет минути съм при теб!

— Не можеш ли малко по-бързо?

— Ако карам по-бързо по тези тъмни пътища, ще се размажа в някое дърво или ще се изтъркалям в пропаст. — Тя замълча за момент и Пулър успя да долови шляпането на боси крака и скърцането на чекмеджета.

— Направи ми една услуга, Пулър. Ще можеш ли да охраняваш къщата, докато дойда? А аз ще звънна на оня мухльо, който трябваше да е там, и буквално ще му прегриза гърлото!

— Няма проблем. Труповете още ли са вътре?

— Защо питаш?

— Ако са там, бих искал да ги огледам.

— Там са.

Прекалено дълго са ги оставили на местопрестъплението, каза си Пулър, но реши да не прекалява с въпросите. В известна степен дори беше доволен, защото получаваше шанс да огледа обстановката такава, каквато я беше оставил убиецът.

— Не искам да прецакам нещата — рече на глас той. — Поръсихте ли за отпечатъци, събрахте ли улики?

— До голяма степен. Имахме намерение да продължим тази сутрин.

— Добре, ясно. Насилствено проникване ли е било?

— Не изглеждаше така.

— Значи мога да вляза през входната врата?

— Заключена е. Или поне би трябвало да бъде.

— Нищо, ще вляза.

— Пулър…

— Трийсети пет минути.

— Добре — отговори с известно закъснение тя. — Тогава ще се видим. О, и още нещо… Благодаря ти за помощта.

Пулър затвори и се огледа. Осем къщи, разположени от двете страни на задънената уличка. Всичките тъмни — нещо нормално за този час. На алеите пред тях бяха паркирани коли. Задните дворове опираха в гората.

Той извади няколко неща от багажника и ги прехвърли в една малка раница, с която не се разделяше. Прикрепи миниатюрния микрофон към ухото си, свърза го със записващото устройство на колана и нахлузи чифт светлосини латексови ръкавици. Насочи се към фасадата на къщата. Лъчът на фенерчето му освети някакви тъмни следи по чакъла. Отпечатъци от гуми, които би могла да остави колата на всеки от полицаите. Прехвърли наум хронологията на събитията.

В 14:00 пощальонът открива труповете и се обажда на полицията. Първите полицаи се появяват в 14:30. Армията е информирана десет минути по-късно. Завидна бързина. Очевидно някой от тукашните си знаеше работата. Дали беше Коул? Самият той получава съобщението в Канзас и хваща първия обратен полет. За късмет със силен попътен вятър, благодарение на който каца четирийсет минути по-рано. Кратко отбиване до квартирата му, в 18:40 вече е в ОКР. Потегля на път в 19:50. Шофира бясно и пристига в Дрейк малко след три сутринта. В момента наближаваше пет.

Пулър огледа инвалидната рампа. Матю Рейнолдс нямаше петдесет и явно бе в достатъчно добра физическа форма, след като още служеше в армията. Съпругата му беше с пет години по-млада от него, без здравословни проблеми според електронното й здравно досие. Децата — на шестнайсет и седемнайсет — също имаха чисто здравно досие. Никой от тях не бе имал нужда да използва рампата. Следователно тази къща не беше тяхна. Появили се бяха тук по други причини. Които може би им бяха стрували живота.

Отново огледа следите от гуми на банкета, после забеляза малко петно, което тъмнееше на метър-два навътре в алеята. Мястото на мотора — разбира се, ако предницата на колата е била насочена на изток. Като внимаваше да не наруши отпечатъците от гуми, Пулър приклекна и го докосна с пръст. Моторно масло, все още топло. Някой бе идвал тук съвсем наскоро. Охраняващият полицай? Може би. Но къде беше отишъл?

Пулър се изкачи с бърза крачка на верандата и веднага видя счупеното стъкло. Наведе се и внимателно обу чифт найлонови терлици. Входната врата беше заключена, но не с резе. Отварянето й му отне точно три секунди.

Пристъпи напред. В едната си ръка държеше включеното фенерче, а в другата — готовия за стрелба МП. Когато влизаш в къща, в която са убити четирима души, а охраняващият ги полицай е изчезнал, всичко може да ти мине през ума. След няколко предпазливи крачки стигна дневната и лъчът на фенерчето ги освети.

Бяха на канапето в седнало положение.

Подредени един до друг.

Четири трупа.

Пулър прибра пистолета, оттегли се максимално назад и включи микрофона. Сбитото му описание не пропускаше нищо от онова, което виждаше.

Бащата най-вдясно, дъщерята — най-вляво. Майката и сина по средата. Майката се е облегнала на бащата. Пулър насочи фенерчето си към пода, застлан с овехтял килим. По него нямаше кървави петна. Лъчът премина по главите на жертвите.

Бащата беше получил едрокалибрен куршум в лицето. Почти от упор.

Лицето на майката беше недокоснато, но в замяна на това тялото й бе надупчено като решето. Ръцете бяха раздробени. Вдигнала ги е да се предпази, помисли си Пулър. Миг преди да я застрелят. Разбира се, без никакъв шанс. Просто инстинктивно движение, за да прикрие онази част на тялото, към която е било насочено оръжието.

Смъртоносните рани на децата не се виждаха. Вероятно бяха застреляни в гръб. Родителите не бяха убити тук, защото липсваха кървави следи. Убили ги бяха някъде другаде в къщата, а след това ги бяха наредили в дневната. Като семейство, седнало да гледа телевизия.

Откачена работа. Но за да очистиш цяло семейство по този начин, наистина трябваше да си откачен, болен изверг.

Той се приближи към канапето, като внимаваше да не стъпва върху нищо, обозначено с номер. Бащата беше облечен в старата зелена униформа, която нямаше да излезе от употреба още няколко години. Дясната част от лицето му липсваше. Вратните прешлени се виждаха през огромната дупка в шията. Изтеклото око тъмнееше. Рани по тялото нямаше.

Подобни поражения можеха да бъдат нанесени единствено с пушка.

Майката гледаше Пулър право в очите. Един по-мелодраматичен наблюдател би сметнал, че в погледа й се чете молба.

Открий убиеца!

Пулър насочи фенерчето към гърдите й. Десетки произволно разположени дупки. Отново стрелба с пушка, но по-отдалече.

Извади линийката от горното си джобче и старателно измери разстоянието между дупките върху някога бялата блуза на мисис Рейнолдс, която в момента беше тъмночервена. Пресметна нещо наум и прибра линийката. После опипа ръцете им — първо на мъжа, а след това и на жената. Все още вкочанени, но вече се усещаше отпускането на мускулите. Температурата на телата беше като тази в стаята, а може би малко по-ниска. Кръвта се беше оттекла към краката. Пикочните мехури и червата отдавна бяха опразнени. Кожата им беше зеленикавосиня, вонята на разложението се усещаше съвсем ясно. В смъртта всички са грозни.

Той насочи вниманието си към децата, но изведнъж се завъртя рязко. Шум. Някъде от къщата.

Май не беше единственото живо същество между тези стени.

Туп-туп-туп. Туп-туп-туп.

Откъм стълбите за мазето.

Разбира се!

Пулър безшумно се приближи към вратата.

Вдигна глава и подуши въздуха. Търсеше да долови и друга миризма, освен вонята на разлагащи се тела: пот, одеколон, цигари. Изобщо всичко, което би му донесло предимство.