— Как според теб сме се добрали до това писмо?

— Не е било истинското. Знаел си за него, защото Уелман е казал на Дики или пък Рейнолдс си е признал по време на разпита. Но то не е било в къщата и ние не го намерихме. Научил си за това и си решил, че трябва да ни тласнеш в тази посока, защото тя няма да ни отведе доникъде, а само ще ни губи времето. Единствено с тази цел си убил човек и си подхвърлил фалшиви улики в къщата.

— Интересно — отбеляза Мейсън.

— После ти хрумнала идеята за онези телефонни брътвежи на дари, за да хвърлиш вината върху мъже с тюрбани, които никога не са съществували. Никой не би обърнал внимание на затънтено място като Дрейк, но блъфът не минал поради убийствата. Вече си бил сигурен, че ОКР ще се намеси. Пробута ми лъжата за разговорите заедно с достоверната на пръв поглед заплаха за тръбопровода и атомната централа. Предупреди ме, че разполагам с три дни, но си знаел, че бомбата ще се взриви след два. В същото време Строс засипал Роджър Трент със смъртни заплахи, за да може да подготви почвата и да се отърве от него, прикривайки по този начин кражбите си от фирмата. Затова Трент и кашоните се озовали в бункера с идеята да се превърнат в радиоактивен прах. Общественото мнение ще приеме, че или Трент е хукнал да спасява живота и финансовото си състояние от манипулациите на Строс, или пък че онзи, който му е отправял заплахите, най-после е успял да ги осъществи. Признавам, че този план е добре изпипан от вас двамата.

— Дотук не чух нищо, което да ме свързва с каквото и да било — отбеляза Мейсън.

Пулър прегъна трети пръст и спокойно продължи:

— Сега ще разбереш защо престанах да ти докладвам и се зарових още по-надълбоко. Ти беше единственият човек, с когото споделих, че Дики Строс е приел да работи за мен. И още по-важно — само ти знаеше за уговорената ни среща при пожарната в онази нощ. Убийството му съвсем не беше случайно. Твоят снайперист си е направил труда да бъде на мястото часове по-рано, за да организира покушението по възможно най-добрия начин. Само ти си бил в състояние да се справиш с подобно нещо. Ти и никой друг.

— Досега не чух нищо конкретно — отвърна Мейсън. — Тоя казал, оня казал…

— Ти уби Дики, защото се опасяваше, че ще се промени. Той е човекът, който бе влязъл в онази къща и бе открил тялото на Лари Уелман. Той бе видял и труповете на семейство Рейнолдс, освен това вече знаеше, че Тредуел и Битнър също са убити. Съмнявам се, че си споделил истинските си планове с него, но той е свидетел на убийства навсякъде около себе си и вече знае, че нещо не е наред. По всяка вероятност това е моментът, в който стига до решението да работи с властите, за да може да се измъкне. Но ти не си могъл да позволиш подобно нещо и си заповядал на снайпериста да му пръсне главата.

— Ти го казваш. Но няма доказателства.

Пулър огледа хората, които ги бяха заобиколили.

— Всъщност на теб ти се размина, Джо — рече с въздишка той. — Взриви бункера, прибра ядреното гориво, Роджър Трент е мъртъв, а финансовите документи се превърнаха в пепел. В главата ми възниква един логичен въпрос: защо си тук? Планът ти успя.

Мейсън не отговори. Очите му не се откъсваха от лицето на Пулър, който направи крачка напред и добави:

— Може би „ислямското бърборене“ не е било далеч от истината, въпреки че ти лично го подхвърли. Може би враговете са успели да те убедят да взривиш онази гадория и да покриеш с радиация по-голямата част от Западна Вирджиния. Според мен варелите, които си оставил в бункера, са били част от бомбата. Партньорите ти няма да са доволни от крайния резултат. И това е причината да си тук — да ми отмъстиш за провала, поне частично. А може би и да си спасиш задника от онези с тюрбаните. Колко ти платиха, за да нападнеш собствената си страна, Джо? Поне приблизително?

— Не си прав, Пулър — каза Мейсън и прочисти гърлото си. — Аз съм патриот. Никога не бих причинил подобно нещо на страната си. Знаех с какво разполагам там. Никой не ми е плащал за взривяването му.

— Глупости! — ядосано отвърна Пулър. — Не се различаваш по нищо от онези безумци, които предизвикаха Единайсети септември!

— Ти дрънкаш глупости, Пулър! — избухна Мейсън. — Изобщо нямаш представа за какво говориш!

— Тогава защо не ми обясниш, Джо? Разкажи ми как един морски пехотинец се превръща в предател!

— След всичките тези години в МВС научих много неща за ядрените оръжия — забързано започна Мейсън. — Познавах и хората, които могат да направят бомба. Не е особено трудно, стига да разполагаш с горивото. Държавата никога няма да си признае, че е зарязала голямо количество от него. Можех да го продам и никой да не разбере. Голямата ми грешка беше, че позволих на Строс да възложи на онзи глупак Тредуел изработката на отражателя и още няколко компонента. Това ми изяде главата.

— Това, което казваш, няма никакво значение, защото не те прави по-малко предател — поклати глава Пулър. — Зарязал си толкова много уранови и плутониеви пити в бункера, че с тях биха могли да се заразят пет-шест американски щата.

— Нищо не съм зарязал, защото варелите бяха празни! А съдържанието им наистина струваше милиарди.

— Лъжеш — отвърна Пулър. — Видях ги със собствените си очи. Капаците не бяха докосвани от десетилетия.

— Защото им срязахме дъната, Пулър! — тържествуващо се ухили Мейсън. — После ги напълнихме с пръст и ги заварихме обратно. Просто за всеки случай. По същия начин постъпих и когато ти се добра до бомбата. Бях се погрижил да се включи специално монтираният акселератор на брояча.

— Но тя си остана ядрено устройство, с което възнамеряваше да вдигнеш страната си във въздуха, мръснико!

— Знаех какво правя! — сопна се Мейсън. — Използвахме минимално количество плутоний. Ограничен взрив, малко радиоактивност сред пущинаците и толкова. Много важно, че Дрейк, Западна Вирджиния, ще бъде заразен. Той и без това е мъртъв град!

— Там живеят над шест хиляди души, Джо.

— Много повече хора загиват от пътнотранспортни произшествия всяка година. Сто хиляди годишно умират в болниците от лекарски грешки. В сравнение с това загубите щяха да са минимални, по дяволите!

— Но ти възнамеряваш да продадеш ядреното гориво на нашите врагове. Те няма да го използват в слабо населени райони, Джо. А ще го взривят в Ню Йорк или Вашингтон.

— Възнамерявам и още нещо — да се изселя от тази страна. Тук отдавна ми писна. Но ти ме прецака, Пулър. Още мога да продам горивото, но ще бъде много по-трудно. Затова съм тук. Да ти връча един малък чек.

— Наистина ли толкова много се нуждаеш от пари, че си готов да търгуваш с терористи? — презрително го изгледа Пулър. — Ти си пълен боклук!

— Повече от трийсет години си скъсах задника да работя за родината! Но какво получавам в замяна? При следващите бюджетни съкращения ще ми посочат вратата! Нищо не им дължа!

Пулър прегъна и четвъртия си пръст.

— Каза, че пунктовете са три — подозрително го изгледа Мейсън.

— Излъгах те. Успяхме да заловим Бил Строс в Южна Америка. Изнесъл се е преди взривяването на бункера, разбира се. Не е имал желание да остане под отровната гъба, а на всичкото отгоре е зарязал и жена си. Този човек е истинският победител. О, за малко да забравя — Бил изпя както теб, така и момчетата ти.

— Невъзможно! — изломоти Мейсън. — Аз говорих с Бил…

— Да, така е. Веднъж вчера, втори път днес. Аз бях там, когато се обади. А ФБР направи съответните записи.

— Блъфираш!

— Откъде мога да зная детайлите, които споделих с теб преди малко? Аз съм добър следовател, но Строс беше този, благодарение на когото научихме за истинското състояние на нещата. За повечето от тях имах само догадки.

Мейсън продължаваше да го гледа втренчено.

— Това е положението, приятелю — въздъхна Пулър. — В момента седиш върху купчина ядрен материал, който никога не можеш да продадеш. Но в затвора и без това няма да ти трябват много пари. А ако бъдеш осъден за държавна измяна, вероятно ще те боднат с инжекцията. И в двата случая аз нямам нищо против.