— Искаш ли фиба?

— Какво? — не разбра момчето.

— Фиба за коса? На правилното място сме, ако тя ще ти свърши работа — отвърна Нокс.

— Отлично!

Няколко минути по-късно Ранди използва метална фиба, за да предизвика късо съединение на интегралната схема и да източи заряда на малката батерия. Пълната директория на кодираната част от диска се изписа на екрана на лаптопа му.

Жените отново влязоха при тях.

— Какво е съдържанието? — попита Нокс.

— Файлове на Excel. Excel на Windows. Има и няколко малки аудиофайла и снимки. Ще ви ги сваля.

След малко момчето подаде на Нокс флашка.

— Оставете ни за минутка насаме — помоли Нокс и погледна към Ейми, правейки знак, че иска Ранди да излезе от стаята.

— Масажът на раменете е много приятен — каза Ейми, докато двамата с Ранди напускаха тясната стая. — Освен това отнема само десет минути. Мисля да го пробваме веднага.

Грейс отвори първия от файловете на Excel. Изминаха пет минути, а Нокс нетърпеливо я наблюдаваше. Беше притеснен. Файловете бяха запълнени изцяло със символи на китайски и той можеше да разчете част от тях, но не всичките.

Грейс заговори на английски.

— Всичко е тук — каза тя. — Еди е записал пълните имена. Има и телефонни номера. Отразил е всички плащания. Това са страшно много пари, Джон, много повече, отколкото са отбелязани в счетоводството на „Бертолд Груп“. За последните шест месеца са изразходвани около седем милиона юана и стотици хиляди щатски долари. С подобна безумна информация — продължи тя — която и да е строителна компания би си гарантирала успех. От друга страна, ако правителството се добере до този списък, всички отиват в затвора. Тези записи са буквално безценни.

— Колко контакта са отбелязани? Колко са получили плащания? — попита Нокс.

— Всичките. Не са въвеждани нови.

— А монголците?

— Няма следа за последните плащания — отговори тя.

— Сериозно? — изгледа я Нокс.

Грейс кимна.

— Тези четиристотин хиляди не са осчетоводени.

— А защо е записал всичко с такива подробности? Възможно ли е да е бил толкова глупав?

— Еди не е глупав. А амбициозен. И свръхсамоуверен… Но в никакъв случай не е наивник. Съмнявам се, че счетоводното записване е било негова идея — каза тя. — Вероятно някой е изисквал да се отчита.

— Но ако е така, защо данните са недовършени?

Грейс сви рамене.

— Нали казваш, че „Бертолд“ искат тези записи — опита се да изясни нещата той.

— Това са прекалено много пари, за да бъдат дадени без никакъв отчет. Човек, ако иска, би могъл незабелязано да си задели цяло състояние.

— Мислиш ли, че се е случило именно нещо такова? Може би Еди е бръкнал в кацата с меда? — предположи Нокс. Това обясняваше отвличането.

— Не и Еди — категорично отговори тя.

— На кого ли е докладвал? На Маргарт?

— Определено не! Това би го изложило на пряк риск от наказателно преследване. Сигурно е докладвал на доверен на Маргарт човек. Възможно е да е бил Престън Чи. Възможно е да е била и пряката ми ръководителка, Гейл Бънчкин. Но аз лично мисля, че е Чи. Това, че той е китаец, би помогнало на компанията при едно евентуално разследване — така отговорността се снема от изпълнителния директор чужденец. Много вероятно е Маргарт да е получавал само устни доклади за дейността на Еди.

— Добре — съгласи се Нокс, който все още се опитваше да асимилира чутото. — Значи веднага щом предадем тази информация, най-вероятно плащането на подкупи ще се поднови.

— Несъмнено. Това ще позволи на проекта по изграждането на „Ксуан Тауър“ да се върне отново в график.

— Какво има, Грейс? — попита той, усетил леката промяна в интонацията й.

— Както обсъждахме, в случай че „Бертолд Груп“ работи против нас, то в момента, в който се доберат до счетоводните записи на Еди, вече няма да имат нужда от него. След цялото ненужно внимание, което той привлече, може да се окаже най-подходящо, ако изчезне завинаги. Полицията или някои представители от правителството може да поискат да говорят с него.

— Да — съгласи се Нокс. — И аз си мислех същото. А сега и Сержанта е извън играта и може би въобще няма да има пари за откуп.

— Нека ти напомня за пътуването на Маргарт до остров Чунмин. Отново ще кажа: смятам, че това пътуване не е имало нищо общо с „Ксуан Тауър“, но е много вероятно да е пряко свързано с изчезването на Еди.

— Обясни ми по-подробно — помоли я Нокс.

— Майка ми твърди, че Еди е бил на остров Чунмин на двадесет и четвърти. Това е същата вечер, в която ми е оставил съобщението на гласовата поща.

— Изглежда, много се терзаеш заради това пропуснато обаждане…

— Това е Чунмин! Подкупите са за свършени услуги — отговори тя и посочи към екрана на лаптопа. — Инспектори, доставчици, тук има дори името на банкер!

Нокс кимна. Познаваше участниците в играта от посещенията, които бяха направили.

— Предполагам — продължи Грейс, — че двете плащания от по двеста хиляди долара са свързани с нещо, което се намира на остров Чунмин. Там е моят дом, както и домът на Еди. Предполагам, че плащанията са направени чрез посредник — това са монголците. А после телефонното обаждане на Еди… Гласът му звучеше нервно. Може би не е съобразил и твърде много е форсирал нещата, навлякъл си е неприятности. Идеята ми е, че вероятно е станал свидетел на нещо. Майка ми потвърди, че е бил на Чунмин в деня, в който ми се е обадил, а това е само няколко дни след пътуването на Маргарт.

— Логично е. — Нокс прие казаното като вероятен мотив за отвличането.

— Имам името на шофьора, който Маргарт е наел на Чунмин — каза Грейс. — Имаме и декларацията на плащанията по кредитната му карта — посочи тя. — Можем да хванем следите му. Трябва обаче да определим целта на пътуването, може би то ще ни доведе до Еди и Данър.

— Това е извън нашите компетенции — напомни й той.

— Ти спомена силата, която се крие в тези счетоводни сметки — напомни му Грейс. — И естествено си прав. — За пръв път тя признаваше, че не толкова информацията, а притежанието й бе това, чрез което можеха да искат преговори. — Но узнаването на някаква тайна — такава, която те държат да остане скрита на всяка цена — би ни донесло далеч по-голямо предимство.

— Маргарт не е наш враг, той е този, който ни нае. Дали не е имал и скрити намерения? Естествено. Това е Китай все пак. Но ние можем да използваме пътуването му, без да знаем точните причини за него. И ще го направим с финес.

— Веднъж щом им дам счетоводните записи, може би Еди вече няма да е жив — изрази опасенията си Грейс. — Няма да го има и Данър. Измисли как това да стане с финес! Ами ако целта на Маргарт, и по-точно на „Бертолд Груп“, е единствено да работи съвместно с „Ръдърфорд Риск“, за да разбере доколко допуснатите нередности са откриваеми от трети лица или от разследващите?

Нокс вече бе помислил и за това — дали те двамата с Грейс не бяха използвани като разследващи, които можеха да бъдат пожертвани.

— Сержантът не би ми причинил това… — замислено отрони той. — А Маргарт не би го причинил на „Ръдърфорд Риск“. Не се връзва.

— Моля те, Джон. Трябва да открием как точно посещението на Маргарт на остров Чунмин се вписва във всичко това. Вярвам, че то е ключът към отвличанията.

— Нямаме време — напомни й той. — Самите счетоводни записи ни дават достатъчно голямо предимство. Те са птичето, което ни е кацнало на рамото. Ще действаме с това, което имаме. Ще развеем пред тях счетоводните данни, с които разполагаме. Обещавам ти, че нито Лу, нито Данър ще пострадат от това.

— За да пострада някой, той първо трябва да е жив — напомни му Грейс.

— Ще накараме Ранди да ни направи две копия — каза Нокс. — Ще бъдат кодирани на флашки. Ти ще го наблюдаваш, а когато е готов, Ейми и Ранди ще си тръгнат поотделно. Ранди излиза отзад, Ейми — отпред. Трябва да им стане абсолютно ясно, че е необходимо веднага да напуснат града. Не бива да се връщат на работа или до жилищата си. А да изчезнат.