— Мислех си, че няма да попиташ — засмя се Дулич.

13:20 часа

Луксозен жилищен комплекс Кингланд Ривърсайд

квартал Пудон

— Чудех се дали вече си обядвала? — попита Грейс по подсигурената линия на айфона, въпреки добре да знаеше, че асистентите на Маргарт рядко излизаха в обедна почивка, освен за някое бързо хапване до ъгъла.

Реши, че обядът й с Маргарт и Чи можеше да се смята за равен резултат: не беше пълен провал, но не успя и да постигне това, на което се надяваше. С известна доза късмет можеше да манипулира Селена така, че да придобие известно предимство. Все пак в манипулациите Грейс се бе учила от най-добрата в жанра — от своята майка.

— Все още не — отговори Селена Минг от другия край на линията. — Днес съм много натоварена.

— Мислех си, че ще искаш да видиш апартамента ми.

Последва миг колебание.

— Да! С удоволствие! — долетя въодушевеният възглас на асистентката.

— Аз ще си взема хапване за тук, за да мога да се съсредоточа върху някои счетоводни сметки, които лично господин Маргарт ме помоли да направя. Ти ще искаш ли суши? — попита Грейс. За служител като Селена екстравагантна поръчка за обяд в офиса представляваше храната от KFC, а поради високата си цена сушито се считаше за крайно изтънчено.

— Любимото ми! — изчурулика Селена.

— Ще поръчам малко и за вкъщи — осведоми я Грейс.

— Мога да мина да го взема и да ти го донеса после — предложи асистентката.

— Би ли могла наистина? Колко мило от твоя страна! — Грейс й продиктува името на ресторанта, който се намираше на една пресечка от апартамента й в Пудон. — Ох, замалко да забравя! — заяви тя накрая, сякаш току-що се беше сетила за това. — Господин Маргарт иска да погледна сметките по годишните финансови отчети, мисля, че ти споменах и преди… — Знаеше много добре, че го е споменала, а Селена бе отказала да й ги даде. Сега обаче й се предоставяше още по-добра възможност — асистентката бе видяла Грейс да отбелязва победа в извоюването на хубав апартамент и оттогава впечатленията й за влиянието й във фирмата доста се бяха подобрили. — Знаеш ли, забравих файловете на компютъра в офиса — излъга Грейс. — Дали ще можеш, ако ти дам паролата, да влезеш и да ми ги копираш на една флашка? Не искам да те притеснявам обаче… — поясни тя. Като технически асистент на Маргарт, Селена разполагаше с достъп почти до всичко. Грейс нямаше файловете на отчетите на компютъра си, но знаеше, че Селена никога не би се съгласила да използва чужда парола, за да влезе в компютъра на някого от служителите.

— Имам ги разпечатани някъде тук. Ще се радвам да ти ги донеса, ако ще ти свършат работа на хартия, госпожице Чу — обеща Селена.

— Моля те, наричай ме Грейс — усмихна се тя и си помисли, че това беше последната точка — вече си говореше на малки имена с един от младши мениджърите на компанията. — Господин Маргарт иска да приключа с тях колкото може по-бързо, знаеш какъв е — уклончиво заяви Грейс.

— Ще ги донеса, когато идвам — отвърна Селена.

— Благодаря ти. И ще се радвам, ако не му споменеш колко съм отнесена… — отново се усмихна Грейс.

— Разбира се, че няма — обеща асистентката.

— Доскоро виждане в такъв случай. — Грейс прекъсна разговора, горда от себе си. Имайки предвид, че апартаментът й най-вероятно се подслушваше и наблюдаваше, двамата с Нокс възнамеряваха да използват посещението на Селена, за да разкрият кой стои зад подслушването — хората на Йонг Ченг или на Алън Маргарт. А и да им дадат достатъчно сочен материал, за да проверят как ще реагират.

Грейс извади един шал от чантата си и го уви около главата си. Влезе в съседната сграда до тази, в която се намираше апартаментът й, и се качи с асансьора на десетия етаж, където между двете сгради имаше изграден въздушен мост. Ако някой я наблюдаваше, със сигурност нямаше как да забележи къде точно влиза.

Още с прибирането си в апартамента беше наясно, че ще трябва да внимава за невидимите електронни уши и очи. Малко по-късно от фоайето й сигнализираха, че Селена е пристигнала. Асистентката на Маргарт не скри изненадата си от великолепното жилище и със зяпнала уста обиколи всички стаи една по една. След огледа двете жени седнаха на масата в дневната и си поделиха сушито, което Грейс бе подредила в чиния. Нарочно бе наредила масата така, че да седят с гръб към стаята, гледайки към прозореца, под претекст, че тъй по-добре ще се насладят на гледката. Всъщност идеята беше да се затъмни сигналът на евентуалните камери, като Грейс се надяваше, че ярката светлина, струяща през отворените щори, ще показва само силуетите им и ще направи лицата им трудно разпознаваеми.

— Нямах възможност да сваля файловете с отчетите, за които ме помоли — извини се Селена.

— Разбирам… — Грейс въздъхна и разочаровано сви рамене.

— Успях обаче да ти донеса тези — продължи Селена, извади две тежки папки от раницата си и ги остави на масата. — Не мога да ти ги дам за постоянно, но ще ти ги оставя за ден-два. Вероятно за това време ще можеш да ги погледнеш и да ми ги върнеш, нали?

— Да, разбира се! — Грейс едва сдържа вълнението си. Тези папки и годишните отчети, които съдържаха, представляваха всъщност един сложен пъзел от числа, предизвикващи интереса й и носещи предизвикателството да бъдат разгадани. Разгърна първите няколко страници и се усмихна при вида на стройните редици числа. Някъде в тези листове се съдържаше информацията за всеки цент, платен под формата на подкупи от Едуард Лу. Имаше и дати на банковите трансфери на вътрешни средства, както и подробен бюджет.

— Това, което очакваше ли е? — поинтересува се Селена между хапките.

— Да. Чудесно е. Благодаря ти.

— А какво точно представлява длъжността „съдебен експерт-счетоводител“?

— Ние сме като хирурзите: разрязваме тялото, за да разберем какво не е наред… И как да го оправим… — отвърна уклончиво Грейс, внимавайки за подслушването в апартамента точно според плана, който бяха разработили с Нокс. — Фирмата неизбежно ще подлежи на финансова проверка от страна на американските данъчни служби и в най-широк смисъл моята работа е в това да се уверя, че всичко е записано и е наред.

— В такъв случай може би ще обърнеш внимание и на пътните разходи на господин Маргарт, нали? — попита Селена.

Обикновено Грейс се занимаваше с пет или шестцифрени суми и загриженият въпрос на асистентката я заинтригува.

— Ако имаш някакви проблеми с това да отразиш разходите в баланса — каза внимателно тя, — с удоволствие бих ти помогнала.

— Искам само да се знае, че не беше моя идеята да се променят отделни записи от отчета по кредитните му карти. Това престъпление ли е? — попита тя.

— Постоянно се случва, скъпо момиче. Не се тревожи — успокои я Грейс, но вътрешно ликуваше. За какво му беше на Маргарт да иска от асистентката си да коригира цели редове от сметката по кредитните му карти? Дали беше купувал подарък за жена си от парите на фирмата? Или пък поддържаше любовница? Дали това въобще имаше някакво значение? — Целта на работата ми не е да обвинявам някого — продължи Грейс. — Когато открия проблеми, трябва да предложа начин как те да бъдат отстранени и във фирмата да се установят правилни счетоводни практики.

— Премахнах записите от съображения за сигурност — оправда се момичето. — Господин Чи ми нареди…

— Така ли?

— Каза ми, че конкурентите ни правят всичко възможно да крият подобна информация за собствените си фирми.

— Да, така е. Предполагам, че пътуванията на шефа биха представлявали интерес за мнозина — отговори внимателно Грейс. Не можеше да си позволи да покаже, че изгаря от нетърпение да научи нещо повече, но съобразявайки се с камерите и микрофоните, реши да приключи разговора дотук. — Какви бяха датите на тези пътувания? — попита тя. — Имаше ли някакви по-особени разходи? Това може да ми помогне да ги засека в отчетите.

— Ами хотел и няколко вечери в Чунмин Сити. Човек би си помислил, че е било заради голфа. Господин Маргарт често играе голф за сметка на компанията и плаща през кредитната карта. Но тук не ставаше въпрос за голф, беше пътувал с господин Чи. Значи е било по работа. Няма как да е пътувал за удоволствие и господин Чи да е бил с него.