— Ти знаеш ли? — попита Уонг Шоу.

— Мога да ви кажа какво пише в досиетата, които ми даде. Не знам доколко е пълна информацията обаче.

— Какво има той за мен? — попита Уонг.

Шоу разбра, че всички искаха да разберат какво има Де Лука срещу тях, преди да вземат решението си.

— Добре, да го изчистим тогава докрай. Вие би трябвало да знаете какво знае Де Лука, и всички ние би трябвало да го знаем един за друг. Тогава можете да решите дали сте вътре, или вън. След като ти дойде последен, да започнем с теб, Уолтър.

— Чудесно.

— Уолтър е един от служебните компютърни гении на отдела. Той работи за сектор „Операции“, нещо като „Личен състав“, нали?

— Точно.

— Измъкнал си секретни данни, което ми подсказва, че знаеш как да заобикаляш бюрократичните разпоредби. Кои бутони кога да натиснеш. Какъв формуляр ти е нужен и за какво. Как да се добереш до лични досиета. Според досието на Де Лука, офицер Уонг е използвал своя талант и личните данни на НЙПУ, за да реализира някаква програма за продажба на социални осигуровки. Явно е успял да продаде цяла камара застраховки „Живот“ и „Инвалидност“ на свои колеги, служители в полицията.

Уонг го прекъсна:

— Което между другото трябва и вие да го видите. Бях измислил един много лесен начин да се финансира…

— Ей!

Уонг млъкна. Шоу го изгледа сърдито за секунда.

— Че какво толкова му е лошото на това? — попита Мейсън. — Човек би могъл да го преживее.

— Не и ако си играл с плащанията и си свивал премиите — добави Шоу.

— Това никога няма да го докажат!

— Предполагам, че зависи доколко добре си успял да припокриеш следите си, Уолтър. Според досието при Де Лука, ти си изправен пред възможността от криминално, гражданско и вътрешно съдебно преследване. Имам чувството, че това е оферта, която не можеш да откажеш. Иначе Де Лука ще се погрижи да те ударят и с трите. Но както ти казваш, може би дори Де Лука не може да го докаже. Най-малкото няма да останеш полицай много дълго.

— Голяма работа — процеди Уонг.

— Може би. Това не е моя грижа. Но очевидно трябва да обмислиш тази оферта щом си тук.

— Ако искаш да продължа да мисля, кажи ми какво ще трябва да правя? — каза Уонг.

— Ако се включиш, искам да ни бъдеш оперативния мозък. Ако имаме нужда от екипировка, ти я осигуряваш. Ако ни трябват компютърни издирвания, правиш ги. Официални искания, връзка с други елементи от отдела, данни извън щата, всичко, което ни трябва. Ти си човекът. Ти работиш в системата. Човекът ти за свръзка е един от хората на Де Лука, униформен лейтенант. Името му е Конклин. Ти организираш, намираш, уреждаш, получаваш. Ако някъде се задръстиш, оправяш се с този Конклин. Това е.

— Не звучи чак толкова тежко.

— Не мисля, че ще бъде. За теб. Плюс още нещо.

— Какво е то?

— Искам да водиш отчети за дейността ни. Пишеш за нас петимата въз основа на това, което аз ти подавам. Искам здрава документна следа, която да покрива задниците на всички ни. Ще ти подаваме достатъчно информация, за да сглобиш нещо, но останалото го правиш ти. Не разчитам на Де Лука. Ако това замирише, а то ще замирише, никой няма да ни покрие, освен ние самите. Много се надявам, че никой не знае за нас, но ако се стигне до това, искам запис с нашата версия за случая.

— Как е английският ти? — попита Импелитери.

Уонг му отвърна:

— Майната му на английския! Говоря полицейски жаргон не по-зле от всеки друг.

— Чудесно — кимна Импелитери. — Но ме чуй добре, Кунг Фу. Само защото можеш да пишеш още не значи, че ще седна да чета какво си сътворил. Ако се набутам, гледай да не ме прецакаш.

Уонг сви рамене.

— Ами каквото дойде.

Шоу кимна към Импелитери.

— Детектив Импелитери е от Седемдесет и пети в Източен Ню Йорк. Той работи в отдел „Убийства“ и съм сигурен, че е твърде зает, тъй като Източен Ню Йорк обикновено се слави като участъка с най-много убийства в града. Убийствата са част от проблема, с който ще се занимаваме, затова реших, че Тони… Тони или Антъни?

— И двете.

— Смятам, че Антъни ще ни бъде от полза. Досието му показва, че е печен полицай. Но за съжаление, се е набутал в най-гадната история.

— И каква е тя? — попита Мейсън.

— Обвинение в сексуален тормоз, заведено от полицейска служителка.

— Олеле! — изпищя Уонг.

— Нещо повече — каза Шоу, — оказва се, че служителката е съпруга на помощник-инспектор.

— О, боже — възкликна Мейсън.

— Вие, задници такива, нищо не знаете! Никаква представа нямате за цялата тая дивотия. Не съм имал никакви сексуални домогвания към тази кучка. Тя и тъпият й съпруг го знаят много добре. Чукал съм я както си искам, включително в задника по три пъти седмично, но мъжът й взе, че научи. Тъкмо той я набута в тази история със сексуалния тормоз, за да си запази репутацията и да ми отмъсти! Ако продължава с тази мръсотия, ще си намери главата между краката някой ден.

— И тогава Де Лука ще те осъди за убийство на помощник-инспектор. Това ще стане — назидателно изрече Мейсън.

— Моят адвокат ще оправи тази гадост със „сексуалния тормоз“. Ще свидетелствам за всеки белег по тялото й, включително по места, които никога не са виждали слънце.

— Сигурен съм, че помощник-инспекторът много ще те обикне за това — коментира Шоу. — Необходимо ли ти е точно Де Лука да ти обяснява какво ще се случи с теб, когато изръсиш тази информация, че си чукал жената на един старши служител? Той ще накара полицейския шеф Бъртън да ти изрита задника от службата за десетина секунди. И в двата случая с кариерата ти е свършено. Ако си затвориш устата и приемеш обвинението, е свършила. Ако кажеш истината, пак е свършила. Стига помощник-инспекторът да не те застреля преди това.

Импелитери се изсмя презрително.

— Да бе, и Де Лука ще махне с вълшебната пръчица и всичко това ще изчезне.

— Без съмнение — каза Мейсън. — Без капка съмнение.

Импелитери се обърна към Мейсън.

— Мда, ами твоята работа каква е, Чичо Ремъс? Защо и твоят задник е в капана? Трябва да си се прецакал много лошо. Черните ченгета наистина трябва да се прецакат лошо, за да ги заковат.

Лицето на Мейсън се изопна.

— Внимавай как се държиш, синко! Не ме познаваш достатъчно, че да ми говориш по този начин.

— Добре де, добре. Без обиди. Човек на твоята възраст и старшинство, при положение, че ни командва черен шеф на полицията, требва много лошо да се е издънил.

— Да нямаш някакъв проблем с това, че шефът е черен?

— Всъщност не — отвърна Импелитери. — Но ти все още не си отговорил на въпроса ми. Какъв ти е случаят? Какво си направил?

— Мейсън няма случай — каза Шоу. — Той не е в опасност да го изхвърлят като всички нас. Всъщност името му дори не е в списъка на Де Лука. Аз го вкарах тук. Двамата с Мейсън работихме преди време като партньори. Спипаха го посред една операция, която аз издъних. Той приключи, свързан с един провал, за който не беше виновен. Понесе щетите. Сега яха бюро. Знам, че това го влудява. — Шоу се обърна към Мейсън. — Реших, че ти дължа една сметка, за да изчистим нещата, Мейс. Ти решаваш, ако искаш да се включиш.

— Какво е станало? — попита Импелитери.

— Няма значение — каза Шоу и се обърна към Мейсън. — Както казах, помислих си, че ти дължа това, Мейс. Изборът е твой, но би могъл да ни бъдеш полезен. Издирването на типове е част от това, което ще трябва да правим, а по тази част ти си може би най-добрият от всички, които познавам.

Мейсън кимна разбиращо, но не каза дали приема предложената му възможност.

— Много добре, значи детектив Мейсън е вода ненапита, а? — прекъсна ги Импелитери. — Чудесно. А всички ние сме едни торби с боклук. Но само за протокола, инспекторската жена беше един отвратителен задник. Освен когато се напиеше. Тогава ставаше доста забавна, за десет-петнадесет минути, преди да отцепи.

— Благодаря, че споделихте това с нас, детектив Импелитери — взе най-сетне думата Спърлинг.