— Надявах се, че ще е точно така! О, как се надявах! — Той пристъпи още по-близо. Помежду им останаха само сто и петдесет сантиметра. Миг по-късно осморката вече наблюдаваше нейните пет части само от една педя разстояние. Той протегна нослета и отърка муцуни о Тайратект. Шумът от мислите му долиташе приглушено през покривалата, все едно кутретата се намираха поне на петнайсет метра разстояние. Няколко мига се гледаха един друг, вцепенени от почуда. Муцуните им се опираха, а въпреки това те продължаваха да разсъждават съвсем нормално. Амди нададе тържествуващ вик и се втурна сред частите на Тайратект, препускайки назад-напред между краката й.

— Виждаш ли, Джефри! То работи, то работи! — закрещя на самнорск той.

Тайратект потрепна при внезапното нарушаване на нейната цялост и почти изгуби контрол върху мислите си. Това, което беше станало току-що… Откакто свят светува такова нещо не беше се случвало. Какво ли би станало, ако мислещи нормално глутници започнат да работят рамо до рамо! Умът й дори не можеше да обхване всички възможности, които се разкриваха пред тях.

Стийл се престраши да приближи още малко и получи няколко бързи прегръдки от Джефри Олсъндот. Лордът се постара да се присъедини, доколкото може, към бурната радост, но все още не осъзнаваше напълно какво точно се е случило. Разумът му не беше способен да обеме бъдещите перспективи.

— Прекрасен резултат като за първи опит — пророни той. — Но въпреки всичко използването му изглежда доста болезнено. — Две от неговите части се взираха втренчено в Тайратект. — Затова трябва да свалим тези устройства и да ти позволим да си поемеш дъх.

— Не! — извикаха почти в един глас Амди и Тайратект. Тя се усмихна на Стийл. — Та ние дори не сме го изпробвали, както трябва, нали така? Неговото най-важно предназначение всъщност е за връзка от голямо разстояние. — „Или поне си мислехме, че това е главната ни задача.“ Сега обаче се оказа, че това устройство може да доведе до революционни промени, дори да работеше само на нормалните говорни честоти.

— А, така ли? — усмихна се криво Стийл към Амди, но в същото време правеше свирепи физиономии към Тайратект с муцуните, които кутретата не можеха да видят. Джефри продължаваше да стиска два от вратовете му. — Е, щом е така — продължете, но по-предпазливо. Никой не би могъл да знае какво ще се случи, ако надхвърлите прекалено нормалния обхват.

Тайратект освободи две от частите си от възторжения Амди и те отстъпиха няколко крачки встрани. Мисленето й продължаваше да е съвсем ясно като досега, но въпреки това чувството беше много объркващо. Тя постепенно започна да чува собствените си мисли. Почти без усилие поддържаше равновесието между отделните си части. Внимателно се раздели на две и отдалечи двете групи с още девет метра. Това беше максималното разстояние за частите на една глутница, без нейната личност да се разпадне. Но в нормални условия вече се чувстваха затруднения в мисленето.

— Чувствам се така, сякаш главите ми продължават да са прилепени една до друга — смаяно произнесе Тайратект. — Още колко мога да се отдалеча? — прошепна тя към Амди.

Кутретата изхихикаха почти като човешко същество и той притисна глава към една от нейните.

— Не съм сигурен, но можеш спокойно да отидеш чак до външната стена.

— Добре тогава — каза отново с нормалния си глас тя, за да може и Стийл да я чуе. — Нека да видим дали мога да се отдалеча още малко. — Две от частите й изминаха още три метра. Сега глутницата беше разполовена и двете групи се намираха на цели осемнайсет метра разстояние!

Стил не можа да овладее изумлението си.

— И сега?

Тайратект се разсмя.

— Мисълта ми е ясна като преди.

Двете й части обърнаха гръб на останалите и тръгнаха решително напред.

— Чакай! — изрева Стийл, скачайки на крака. — Толкова далече… — После обаче си спомни, че наоколо има и други свидетели и яростта му изведнъж се превърна в загриженост за нейното добро психическо здраве. — Толкова голямо разстояние е твърде опасно при първи опит. Върни се обратно!

Частите на Тайратект, които седяха до Амди, му се усмихнаха обезоръжаващо.

— Но аз изобщо не съм тръгвала на някъде, Стийл! — каза тя на самнорск.

Амдиджефри вече се заливаше от смях.

Частите от глутницата на Тайратект вече бяха разделени на четиридесет и пет метра. Двете, които постепенно се отдалечаваха от двора, предпазливо преминаха в тръс. Останалите с удоволствие наблюдаваха как Стийл се опитва да преглътне яростта си. Мисълта й продължаваше да бъде кристално ясна, сякаш и петте й глави все още стояха събрани една до друга. Колко бързо всъщност беше това радио?

Тя премина съвсем близо до Шрек и стражите му, които охраняваха вратата.

— Ей, Шрек, какво ще кажеш за това? — обърна се една от частите й към него, наслаждавайки се на глупавото му изражение. Някъде отзад, където бяха останалите й членове и Амди, се дочуха виковете на Стийл, който нареждаше на Шрек да я последва.

Лекият тръс се превърна в свободен бяг. Двете части се разделиха — едната се спусна на север към вътрешния двор, а другата пое на юг. Шрек и неговите подчинени се опитваха да я следват, подгъвайки крака от смайване. Глутницата на Тайратект вече беше разделена от плътната каменна маса на централната кула. Внезапно нейните мисли, предавани по радиото, се превърнаха в неясно жужене.

— Не мога да разсъждавам — изфъфли тя към Амди.

— Дръпни каишките с уста. Направи така, че мислите ти да се усилят.

Тайратект го послуша и жуженето се изгуби. Тя възвърна самообладанието си и дръзко заобиколи звездния кораб. Една част от нея вече стигаше недовършения строеж. Занаятчиите спряха работа и загледаха изумено след нея. Един-единствен член от глутница беше знак за непоправимо нещастие или пък показваше, че глутницата е изпаднала в амок. В подобни случаи останалите залавяха самотника, но сега частта от глутница беше облечена в господарска златотъкана наметка. Освен това зад нея тичаха Шрек и неговата охрана, които крещяха на всички да се отдръпнат от пътя й.

Тайратект обърна глава към Стийл и в гласа й прозвуча нескрита радост.

— Аз летя!

Тя препусна покрай скупчените в пълно изумление работници и се устреми към крепостната стена. Намираше се едновременно навсякъде, разпростирайки се все повече и повече. Триумфът на тези няколко секунди щяха завинаги да бележат нейната душа. За тях поколенията щяха да разказват легенди дори след хиляда години.

Стийл приклекна безсилно. Даде си сметка, че вече не владее положението. Шрек и подчинените му вече бяха чак от другата страна на централната кула. Единствената информация за онова, което става оттатък, идваше от самата Тайратект. Можеха да съдят за случващото се и по ужасените викове на свидетелите.

Амди заподскача нетърпеливо около Тайратект.

— Кажи ми къде се намираш! Къде си сега?

— Намирам се почти до външната крепостна стена!

— Не отивай по-далеч — хрисимо рече Стийл.

Тайратект обаче почти не чу неговите думи. Тя се опиваше от миговете слава, които съдбата й предопредели да изживее. Започна да се катери по стълбата от вътрешната страна на стената. Стражите наоколо търтиха да бягат, а някои от тях като обезумели направо взеха да се хвърлят долу в двора. Шрек продължаваше неотклонно да я следва, надавайки викове, за да й разчисти път.

Двете части, една след друга, се озоваха до парапета на крепостната стена.

Тайратект си пое дълбоко въздух.

— Добре ли си? — попита я Амди.

— Аз… — Тайратект се огледа, търсейки да съзре собствената си глутница. От мястото си върху южната част на крепостната стена можеше да види своите останали членове, наклякали във вътрешния двор. Малката купчинка долу, около която проблясваха златисти искри, всъщност бяха трите нейни части и Амди.

Войниците на Шрек се промъкнаха още по-близо. Той изпрати неколцина, за да получат нареждания от нея.