— Но това е невъзможно! Намираме се в Средното ниво на Отвъдното, Фам! Освен това Зелено стебло беше смела и упорита. Никакво промиване на мозъци не би могло да я порази за толкова кратко време.

В очите на Равна се мярна уплаха и отчаяние. Каквото и да си говореха, злото ги беше настигнало.

„Но аз все още съм тук, жив и напълно владеещ ума си.“ Благодарение на божиите останки те може би все още имаха някакъв шанс. Фам продължи да говори, докато през ума му минаваха все нови и нови догадки.

— Зелено стебло ни беше предана, докато внезапно, само за няколко секунди, не бе поразена от Отклонението. Но проблемът не е само в пренастройката на нейния скродер или пък защото срещу нея е използван някакъв наркотик. По-вероятно е и скродерът, и самият ездач още от самото начало да са били програмирани да реагират незабавно на подобна заповед. — Фам погледна към Синя раковина, опитвайки се да прецени реакцията му на онова, което се канеше да изрече. — Ездачите са чакали завръщането на своя създател от дълго време. Тяхната раса е сред най-древните, много по-древна от всички обитатели на Безкрая. Те са навсякъде, макар и събрани в малобройни общности. Най-характерното за тях е, че са изключително практични и са най-миролюбивите жители, независимо къде живеят. А някъде в самото начало — още преди няколко милиарда години — предците им са станали жертва на еволюционен заговор. Техният създател е направил първите скродери и е дал живот на първите ездачи във вида, в който ги познаваме и днес. Сега вече знаем кой е бил той и защо го е направил.

Знам, знам, че е имало и други облагородяващи влияния. Но най-удивителното в онова, което е заложено от техния първосъздател е, че то е оцеляло след толкова дълго време и е останало незасегнато от по-късното въздействие върху творенията му. Според Синя раковина скродерите са традиция, която те тачат векове наред. Но ако се замислиш, те не са се променили ни най-малко от онова, което са представлявали и преди милиарди години… Въпреки това си личи, че са могли да бъдат създадени само в Трансцендентното или пък на Върха на Отвъдното. — Той беше забелязал тази дисхармония още в самото начало. Дълго бе изучавал устройството — а може би беше по-правилно да каже, че е правил „дисекция“ — на скродерите. Отвън изглеждаха като най-обикновена и не особено сложна машинария, която просто правеше възможно придвижването на ездачите. В описанието се твърдеше, че са използвани най-прости елементи, някои от които не бяха много по-съвършени от познатите в Изостаналата зона. Освен това тяхната електроника изглеждаше като безразборно натрупани части, които не се подчиняваха на никаква йерархична структура, нито пък бяха организирани в модули. И въпреки това работеха много по-ефективно от което и да е изобретение на човешкия интелект. Но независимо от привидно простата им направа, никога не беше чувал някой да ги е поправял или пък да се е опитал да ги усъвършенства. Това оставаше напълно чуждо на здравия разум. — Никой в Отвъдното не знае докъде се простират възможностите на скродерите, нито какво влияние оказват те върху природата на ездачите. Не е ли така, Синя раковина?

Ездачът запляска неистово с клонки. Последва още по-бурно шумолене с листа. Фам никога не го бе виждал да реагира по този начин. Дали това беше ярост? Или пък ужас? Гласът от говорния апарат на Синя раковина долетя до него, променен и пресеклив:

— Ти ли питаш? Ти още питаш?! Чудовищно е да искаш да ти помогна за нещо такова! — Гласът му изжужа високо, а после съвсем секна. Тялото му трепереше неистово.

Фам от Кюенг Хо почувства пристъп на срам. Съществото отсреща знаеше нещо и беше способно да го проумее много по-добре от самия него… Затова заслужаваше поне по-добро отношение. Ездачите трябваше да бъдат унищожени, но не бяха длъжни да слушат неговата присъда. Фам протегна ръка да изключи връзката със Синя раковина, но ръката му спря насред път. Не! Това е последният ни шанс да разберем как действа Отклонението.

Погледът на Равна трескаво се местеше от него към ездача на екрана. Фам осъзна, че тя си дава ясна сметка за положението, в което се намират. Изглеждаше също толкова съкрушена, колкото при получаването на вестта за унищожаването на Сяндра Кей.

— Нима твърдиш, че Отклонението е създало първите скродери?!

— И е направило ездачите такива, каквито те са и до ден-днешен. Това със сигурност не е било Отклонението, създадено от страумляните, но…

Била е Заразата, което всъщност е другото име на Отклонението и се доближаваше повече до представата на Древния за него. Въпреки трансцендентната природа на Отклонението, неговата същност много повече приличаше на заболяване от което и да е друго известно бедствие. Вероятно точно това беше подвело Древния. Сега обаче Фам започваше да разбира всичко. Заразата съществуваше под формата на отделни парчета, които възникваха на големи разстояния едно от друго. Тя се притаяваше в архивите, докато не усетеше, че отново са възникнали благоприятни условия за поредната й поява. При това си беше осигурила послушни оръдия, които да улеснят всяко нейно процъфтяване…

Фам погледна внимателно Равна и изведнъж проумя още нещо.

— Ти си имала цели тридесет часа да размишляваш върху проблема, Рав. Със сигурност си прегледала записа от камерите на скафандъра ми. И сама си се досетила поне за част от това, за което ти говоря.

Тя отклони очи от неговите.

— Предполагах за съществуването на една част от тази заплаха — каза най-накрая.

Е, поне вече не се опитваше да отрича.

— Значи знаеш какво се налага да направим — меко продължи той. Сега вече бе наясно какви трябваше да са следващите им действия. Божиите останки му помагаха да запази самообладание. Всичко необходимо щеше да бъде сторено.

— Какво се каниш да правиш? — попита Равна, сякаш изобщо не схващаше за какво става дума.

— Две неща. Най-напред пусни съобщение за нашите разкрития по Мрежата.

— И кой би повярвал на всичко това? Точно пък в „Мрежата на милионите лъжи“.

— Колкото и малко да повярват, и те са достатъчно. Щом го прочетат, повечето от потребителите ще разберат, че това е самата истина… И ще вземат необходимите мерки.

Равна разтърси енергично глава.

— Не — помръдна само с устни тя.

— Мрежата трябва да бъде уведомена за откритието ни, Равна. То може да спаси хиляди светове от унищожение. Това е тъмната страна на Заразата, която не ни беше известна досега.

Или поне в Средното ниво и на Дъното.

Равна отново поклати глава.

— Ако тази истина излезе наяве, това ще причини смъртта на милиарди създания.

— Това е законна самоотбрана! — Той бавно се издигна към тавана, после се оттласна обратно към командния пулт. Забеляза, че в очите на Равна напираха сълзи.

— Съвсем същите аргументи бяха използвани и от тези, които избиха семейството ми и световете, населени с човешки същества… Отказвам да стана част от убийците.

— Но ние ще кажем истината!

— И без тази истина смъртта и разрушенията са достатъчно, Фам!

Тя му се противопоставяше с нежна упоритост… и личеше, че вече не му вярва.

— Нима се наемаш еднолично да вземеш толкова важно решение, Рав? Ние знаем нещо, което останалите лидери — а някои са дори по-мъдри от нас двамата с теб — би трябвало да решат сами. Нали не искаш да ги лишиш от свободен избор?

Равна се поколеба. За миг Фам реши, че цивилизованото същество, свикнало да спазва законите, ще надделее в нея. Но тя отново вирна упорито брадичка.

— Да, Фам, ще ги лиша от този избор.

Той издаде неопределен звук и се приближи още повече към командния пулт. Нямаше никакъв смисъл да продължава да я увещава.

— Освен това, Фам, ние няма да убием Синя раковина и Зелено стебло.

— Нямаме друг избор, Рав. — През това време пръстите му играеха по клавишите на контролното табло. — Зелено стебло беше заразена. Ние още не знаем колко от вирусите са оцелели след унищожението на скродера й. Нито пък след колко време Синя раковина също ще прихване заразата. Не можем нито да ги оставим с нас, нито да ги пуснем на свобода.