Джоана втренчено загледа самотното Острие. Това да е Книжовника?! После позна куртката. Съществото отвърна на погледа й, но продължаваше да хрипти от болка.

— Не може ли да повикаме лекар?

Кралицата я беше заобиколила от всички страни.

— Аз съм лекар, Джоана. — Тя кимна с глава към компютъра. — Или поне това, което се смята за лечител в нашия свят.

Джоана избърса кръвта от врата на ранения, но тя продължаваше да се процежда от раните.

— Ще можем ли да го спасим?

— Този сигурно ще успеем да запазим, но… — Част от кралицата отиде до вратата и поговори с глутниците отвън. — Търсят и останалите от Джакерамафан. Боя се обаче, че повечето от тях са избити, Джоана. Ако има оцелели… Е, понякога и от останките може да се възстанови цялото…

— Той каза ли нещо досега? — Гласът долетя отвън и говореше правилен самнорск. Белязаното чело. Огромната му и грозна зурла надничаше през вратата.

— Не — отвърна кралицата. — А и мислите му са страшно объркани.

— Нека да послушам малко — продължи Белязаното чело.

— Стой далеч оттук, ти, ти… — гласът на Джоана се извиси до писък. Съществото в ръцете й се сгърчи.

— Джоана, той е приятел на Книжовника, остави го да помогне.

Когато глутницата на Белязаното чело се промъкна предпазливо в стаята, кралицата се качи на тавана, за да му направи място. Джоана измъкна ръката си изпод тялото на ранения и се отдръпна към вратата. Отвън имаше събрани много повече глутници, отколкото изобщо допускаше, че се навъртат наоколо. Те стояха толкова близо една до друга, колкото не й се беше случвало да ги види никога досега. Фенерите им сияеха в мъглата с мека, почти флуоресцентна светлина. Погледът й отново се насочи към огнището.

— Да знаеш, че те наблюдавам!

Частите на Белязаното чело се скупчиха около възглавниците. Най-едрият положи глава близо до ранения. Самотното Острие продължаваше да диша хрипливо. Белязаното чело изгъргори нещо към него. Отговорът беше същинско чуруликате, което дори прозвуча красиво. Кралицата добави нещо отгоре. Двамата с Белязаното чело обмениха няколко реплики.

— Е, и? — нетърпеливо се намеси Джоана.

— Джа — тази част тук — не е „говорителят“ на глутницата — долетя гласът на кралицата.

— Дори по-лошо — продължи Белязаното чело. — Засега не успявам да доловя дори мислите му. Не мога да схвана нито един от образите в главата му. Дори не мога да определя кой е убил Книжовника.

Джоана отново се върна към огъня и доближи възглавниците. Белязания се дръпна назад, но не се отдалечи много от ранения. Тя коленичи между двамата и погали дългия окървавен врат.

— Дали Джа — тя се опита да произнесе името, колкото се може по-правилно — ще оживее?

Белязания протегна три от муцуните си към тялото и внимателно подуши и опипа раните. Джа се сгърчи и изхърка. Не реагира само когато приятелят му стигна задните крака.

— Не мога да кажа. Повечето от кръвта не е негова. Сигурно е от останалите части. Но гръбнакът му е счупен. Дори да оживее, ще може да движи само предните си крака.

Джоана замълча, опитвайки се да преосмисли всичко от гледната точка на Остриетата. Това обаче никак не й хареса. Може и да беше съвсем глупаво, но за нея „Джа“ още си беше целия Книжовник. Според Белязания обаче пред нея лежеше само една част, просто орган от все още живо тяло. При това много повреден орган. Джоана извърна очи към Белязания и се втренчи в най-едрата му част — убиецът.

— И какво смятате да правите с тази… развалина?

Три от главите се обърнаха към нея и тя видя как козината по вратовете им настръхна. Неестественият му глас долетя извънредно висок и забързан.

— Книжовника беше добър приятел. Можем да измайсторим количка на две колела за задницата. Това ще му помогне да се придвижва поне на къси разстояния. Най-трудно ще е обаче да намерим нова глутница за него. Знаеш, че издирваме и останалите парчета — кой знае, може пък и да съберем отново някои. Ако ли пък не… Аз имам само четири части, затова ще се опитам да го приема в себе си. — Докато говореше, една от главите му все поглеждаше ранения. — Не зная обаче дали това ще даде резултат. Книжовника в никакъв случай не беше недооформена личност и категорично нямаше склонност към живота на пилигримите. А сега изобщо не мога да осъществя контакт с него.

Джоана се отпусна назад. Е, Белязания все пак не носеше отговорност за всички нещастия по света.

— Дърворезбарите имат много добри специалисти по селекциониране и кръстосване. Може да му се намери подходящ еш. Но ти разбираш… Много е трудно за възрастен екземпляр да се смеси с нова глутница, особено ако не е и говорител. Единичните членове, какъвто е Джа, често умират по свое собствено желание; просто престават да се хранят… Или пък избират някакъв друг начин да го направят. Някой път слез на пристанището и разгледай работниците там. Ще забележиш, че някои от тях са доста многобройни, но умът им е като на идиоти. Те дори не са способни да се движат в група и бягат в различни посоки, но това е най-малкият проблем. Ето такава е орисията на глутниците, които не са имали късмет.

Гласът на Белязания преливаше ту към един, ту към друг от неговите членове, после съвсем заглъхна. Всичките му глави се насочиха към Джа. Раненият беше затворил очи. Дали спеше? Дишането му продължаваше да се чува, но приличаше по-скоро на гъргорене.

Джоана огледа стаята и вдигна очи към отвора на тавана. Кралицата беше показала само една от главите си през дупката и отвърна на погледа на момичето. В друга ситуация това би изглеждало дори комично.

— Ако не стане някакво чудо, Книжовника ще умре още днес. Закрепим ли го за още няколко дни, тогава е твърде вероятно да открием неговия убиец.

— Как ще стане това, след като не можете дори да разговаряте с него?

— Така е, но той все още може да ни го покаже. Наредих на Вендейшъс да затвори всички обитатели на двореца по стаите им. Когато Джа се поуспокои, ще накараме всяка от глутниците да мине покрай него. Оцелялата част със сигурност си спомня какво се е случило с Книжовника и ЖЕЛАЕ ние също да знаем за това. Ако някой от убийците е сред хората ни, той ще ни каже.

— Или поне ще изръмжи.

Също като куче.

— Точно така. Главната ни задача сега е да осигурим неговата безопасност… Остава ни надеждата, че лекарите ще го спасят.

Откриха останалите части на Книжовника едва след няколко часа. Бяха в кулата на старата крепостна стена. Според Вендейшъс по всичко личало, че една или две глутници са изскочили внезапно от гората и са се покачили на кулата, опитвайки се вероятно да огледат местността. Приличало на съвсем любителско катерене; дори в ясен ден от тази кула не се виждало нищо съществено. Но за Книжовника се оказало фатално. Сигурно е изненадал нашествениците. Петима от членовете му били прободени със стрели на много места, наръгани с ножове и с отсечени глави. Шестият — Джа — си пречупил гръбнака, падайки върху каменната пътека под стената.

На следващия ден Джоана отиде при кулата. Дори от ниското успя да забележи ръждивите засъхнали петна по парапета. Беше доволна, че няма възможност да се качи горе.

Джа издъхна още същата нощ, макар че вече никой не го нападна; беше поставен под опеката на Вендейшъс. През следващите дни Джоана не говореше много, а нощем дори си поплакваше. Проклети да са техните „доктори“! Те успяха да установят счупването на гръбнака, но вътрешните рани и кръвоизливи бяха извън компетентността им. Кралицата на дърворезбарите се беше прочула със своето откритие, че сърцето изпомпва кръвта към всички части на тялото. Трябваха й само още няколко хиляди години и сигурно щеше да достигне умението на някой по-сръчен касапин!

За известно време Джоана намрази всички наоколо — Белязания по принцип й беше виновен за всичко; кралицата й се струваше твърде безразлична; Вендейшъс позволи на фленсериерите да стигнат толкова близо до замъка… А Джоана Олсъндот отблъсна така грубо Книжовника, когато той се опита да се сприятели с нея.