Зелено стебло избъбра нещо към съдружника си.

— Координатите не са у нас, а се пазят на сигурно място в кораба. Има и още нещо. Страумляните са имали резервен план, ако срещата се провали. Трябвало е да уведомят Рилай посредством позивните на кораба.

— Я чакайте малко! Колко голям е този кораб?

Равна нямаше инженерно образование, но беше наясно, че главните предаватели на Рилай представляваха рояци от антени, разположени върху площ от няколко светлинни години. Всеки от елементите се простираше на десетки хиляди километри.

Синя раковина бързо се затъркаля напред-назад — жест, с който се опитваше да спечели доверието й.

— Не знаем точно, но не е нещо много голямо. Дори ако оттук право към него насочат изключително мощна антена, пак ще е трудно да го открият.

Зелено стебло се намеси.

— Предполагаме, че и това е било част от плана, макар да е отчаян риск. Когато пристигнахме в Рилай, говорихме с Организацията…

— Съвсем дискретно! И съвсем поверително! — нетърпеливо добави Синя раковина.

— Точно така. Помолихме Организацията да потърси този кораб, но се страхувам, че не попаднахме на най-подходящите служители. Изглежда никой от тях не хвана вяра на нашите думи. Освен това първоизточникът на тази хипотеза е от расата на Малките ездачи! „А, така ли. Че каква информация биха могли да притежават те, която да е на по-малко от сто години?“ Така ни отговориха. После ни обясниха, че това, за което ги молим, струвало ужасно скъпо, а сега цените са се вдигнали още повече и т.н. и т.н.

Равна се опита да не показва открито обзелата я еуфория. Ако беше прочела тази новина в някоя от информационните агенции, щеше да я приеме като поредния любопитен слух. Защо тогава именно сега трябваше да налапа въдицата — защото й го съобщаваха очи в очи ли? В името на всички Сили, каква ирония! Стотици клиенти от Върха и Трансцендентното — даже Древната — изсмукваха ресурсите на Рилай, задоволявайки любопитството си как точно е рухнал Страум. Ами ако отговорът беше пред тях, а те не го виждаха, заслепени от алчното ровичкане.

— С кого точно разговаряхте? Както и да е, това вече няма значение. — Може би трябваше просто да отиде при калира Грондър с тази история. — Мисля, че е редно да знаете… Аз съм съвсем обикновен служител на Организацията „Вриними“. Въпреки това се надявам да ви помогна.

Тя очакваше събеседниците й поне да се учудят на невероятния си късмет, който беше паднал сякаш от небето. Вместо това настъпи мълчание. Очевидно Синя раковина пак беше изпуснал нишката на разговора. Накрая заговори Зелено стебло.

— Изчервявам се… Виждате ли, ние знаехме това. Синя раковина ви откри в директорията на служителите; вие сте единственото човешко същество в Организацията. Известно ни е, че не сте в Отдела за контакти с клиентите, но решихме да опитаме късмета си с вас, така да се каже. Надявахме се поне любезно да ни изслушате.

Филизите на Синя раковина изшумоляха рязко. Раздразнение? Или пък най-сетне отново се беше включил в разговора?

— Точно така. И след като досега бяхме така откровени с вас, признавам си, че разчитам това да е още една точка в наша полза. Ако от кораба беглец потвърдят, че Отклонението не е втора степен, тогава нашите клиенти ще се уверят в безупречното качество на стоката ни. Само ако знаеха това, моите колеги атестатори биха пълзели в краката ви, лейди Равна.

Останаха във „В компанията на странниците“ доста след полунощ. Заведението се оживи, а веселбата в него достигна своя апогей с пристигането на нова група посетители. Отвсякъде долиташе шумотевица, а по бара и масите се предлагаха най-различни забавления. Очите на Фам шареха на всички страни — той се опитваше да попие и най-дребните детайли. Но личеше, че Синя раковина и Зелено стебло го бяха впечатлили най-много. Двамата очевидно нямаха нищо общо с човешката природа, а представляваха необичайна гледка дори за чужденци. Ездачите бяха сред малкото раси, радващи се на дълго и стабилно развитие в Отвъдното. Тази модификация беше възникнала преди много време, промените в нея настъпваха предимно във външния вид или пък бързо отмираха. Но въпреки това все още се срещаха екземпляри, по които можеше да се съди за това как е изглеждала расата в древността — уникална симбиоза между естествената природна форма и машината, която беше устояла повече от милиард години. Освен това Синя раковина и Зелено стебло бяха търговци с богат житейски опит и професионални принципи, каквито Фам Нувен познаваше още от Изостаналата зона. И макар Фам да си бе все същият невежа, в поведението му започваше да личи известен такт. А може би величието на Отвъдното най-сетне започваше да прониква в неговата твърда глава. Той не би могъл и да мечтае за по-добра компания на чашка от тези двамата. Расата на ездачите като цяло предпочиташе лениво да се рее в спомените си. Веднъж предали съдбоносното си съобщение, двамата нямаха нищо против да разказват за своя живот в Отвъдното и да се впускат в най-големи подробности, стига варваринът да ги помолеше за това. Атестаторите с остри като бръснач челюсти не се върнаха на масата. Равна от време на време се включваше с по някоя дума, но през повечето време слушаше. Една мисъл я накара да се усмихне на себе си. Изведнъж тя се бе оказала пришълецът, извънземното същество, което винаги си остава чуждо за останалите. Синя раковина и Зелено стебло бяха видели много свят и някои от техните истории изглеждаха невероятни дори за нея.

Двамата ездачи се оказаха двойка, въпреки че според нея това нямаше кой знае какво значение. Сред ездачите сексът се различаваше незначително от случайното съвпадение да се окажат съседи в подходящото време на годината. И въпреки това се усещаше, че между новите й познайници съществува силно привличане. Зелено стебло безспорно беше прекрасна личност. Тя (или той?) беше срамежлива, макар да притежаваше упоритост, стигаща до инат. Притежаваше изключителна честност и почтеност, които можеха да се окажат основен недостатък в търговския занаят. Синя раковина обаче напълно компенсираше нейните слабости. Той (или тя?) беше повърхностен, сладкодумен и приказваше безспир. Умееше неусетно да насочи нещата в своя полза. Под тази външна обвивка Равна успя да усети силна личност, която не се гордееше особено с потайната си и подла натура. Синя раковина определено изпитваше облекчение и благодарност, когато Зелено стебло поемеше лидерството в тяхната двойка.

Що за човек беше Фам Нувен? Каква беше неговата истинска същност, скрита под повърхността? Колкото и да е странно, той се оказа най-голямата загадка за нея. Дръзкият нахалник от този следобед сякаш изчезна някъде. Най-вероятно поведението му е било естествена защита срещу несигурността, която изпитва в момента. Родил се е в управляван от мъжете свят, коренно различен от доминираната от матриархата нейна прародина, откъдето произхождаха всички обитатели на Отвъдното. Вероятно зад привидно грубата външност и арогантно поведение се криеше деликатна личност с приятен характер. Фам можеше едновременно да бъде твърд и непреклонен като при нападението на челюстите-бръсначи, но и забавен и очарователен, с което предразположи ездачите. Равна изведнъж си даде сметка, че след като цял живот се бе опивала от разказите за подвизи и романтични приключения, най-сетне беше срещнала своя жив герой.

Беше близо два и половина след полунощ, когато напуснаха „В компанията на странниците“. След по-малко от пет часа слънцето щеше да се подаде над хоризонта. Двамата ездачи излязоха навън, за да ги изпроводят. Синя раковина отново премина на самнорск, за да забавлява Равна с историите около последното си посещение на Сяндра Кей, пък и да й напомни дискретно за даденото обещание.

Силуетите на ездачите постепенно се стопиха в далечината, а Равна и Фам поеха в свежия утринен въздух към кулите, където се помещаваха резиденциите на служителите от „Вриними“. Те не пророниха нито дума в продължение на няколко минути. Възможно бе Фам Нувен да е впечатлен от гледката. Отвъд парковете и големите покрити площи, на хиляди километри в космическия мрак, можеше да се види повърхността на планетата, в чиято орбита кръжаха. Облаците, които се мяркаха под тях, всъщност бяха притаени в тъмнината далечни светове.