Стражникът обърна три чифта очи към буболечкоподобното същество. Това последно задължение беше сред най-рискованите задачи, които му бяха поставяли. Само си отваряй очите на четири, приятел. Вендейшъс нямаше да стане онова, което е, ако не си опичаше добре работата. Читирате стана свидетел на случилото се с оная любопитната гага от Изтока, която се опита да се набърка в работите на неговия шеф.

Мътните да го вземат, това двукрако много се бавеше! Мърмореше нещо на оня единак вече цели пет минути! Всеки нормален дърворезбар би си помислил, че извънземното постоянно прави секс с тези нещастници. Е, затова пък съвсем скоро щеше да си плати за тая недопустима фамилиарност. Той опъна тетивата, но после разколебан отпусна арбалета. Нещастен случай, да прилича на нещастен случай. Трябваше да го направи така, че да изглежда наистина като злополука.

Аха, най-после двукракото прибра купичките с вода и храна и ги върна обратно в количката. Читирате се промъкна незабелязано покрай оградата на кошарата и застана така, че дуото Кратци да може ясно да го вижда. Тази останка всъщност трябваше да извърши убийството.

Преди да изгуби своята част Нисинари, Кратцинисинари беше пехотинец от армията на кралицата. Само допреди няколко дни той изобщо нямаше работа с шефа на охраната. Но затова пък всички го познаваха като мръсно копеле — глутницата му винаги беше готова да се бие до смърт за най-малката дреболия. А двойките обикновено още по-лесно се поддават на манипулация. Шефът твърдеше, че Кратци е подготвен за задачата и прилича на капан, който само чака сгоден случай да щракне със смъртоносните си челюсти. Всичко, което се искаше от Читирате, бе да подаде уговорения сигнал. Тогава дуото щеше да разкъса тази чуждоземна буболечка на дребни късчета. Очакваше се това да предизвика голям хаос. Естествено, Читирате щеше да се яви веднага на местопроизшествието — бдителната охрана, която се притича на помощ още при първия подозрителен шум. Тогава спокойно и с пълно основание можеше да прониже главите на Кратци със своите стрели… За нещастие обаче щеше да е твърде късно да спаси живота на двукракото.

Човешкото същество тромаво помъкна количката с храната през възлестите корени и ниските храсти към Кратци — нейния следващ пациент. Дуото се надигна в кошарата си и занарежда някакви объркани приветствия, чийто смисъл дори Читирате не можеше да схване. Някъде дълбоко под приветливата му външност обаче клокочеше необуздан гняв, който щеше да завърши с убийство. Както се и очакваше, буболечката нищо не заподозря. Тя спокойно спря количката и взе да пълни купичките с храна и вода. През цялото време не спираше да говори на двойката пред себе си. Когато се наведе да остави паничките на земята обаче…

Читирате взе мигновено решение сам да стреля по буболечката, ако Кратци не успее да я убие с първия удар. После щеше да се закълне, че е било нещастен случай. Той съвсем искрено мразеше двукракото. Инстинктивно усещаше, че тази буболечка рано или късно ще им навлече някакво нещастие. При това беше толкова висока и се движеше по някакъв свръхестествен начин. Читирате вече знаеше, че е по-уязвима, от която и да е глутница. И въпреки това си беше доста страшничко да мисли за това единично животно като за умен и опасен враг.

Стражникът отхвърли изкусителната мисъл сам да убие Джоана също така несъзнателно, както тя се беше появила в главата му. Нямаше смисъл да гадае какво би му се случило, дори да повярваха на неговата версия за нещастен случай. Не, благодаря, днес нямаше намерение да проявява, какъвто и да е алтруизъм. Челюстите и ноктите на Кратци трябваше сами да свършат мръсната работа.

Една от главите на Кратци гледаше точно към мястото, където стоеше Читирате. В същото време буболечката се извърна от количката и посегна да постави купичките на земята…

— Ей, Джоана, как се справяш?

Джоана вдигна поглед от количката и видя Перегрин Уиккукракрана да се приближава към нея. Опитваше се да стои на такова разстояние, че да не разстрои и без това обърканите мисли на ранените. Пазачът се отдръпна бързо и застана почтително настрани.

— Доста добре — отвърна тя. — Познаваш ли онзи на двете колела? Днес похапна малко.

— Браво! Мислех си за него и за тройката в другия край на лазарета.

— Раненият лекар ли?

— Да. И трите оцелели части на Трелелак са женски. Заслушах се в мислите им и… — Разясненията на Пилигрима бяха направени на безупречен самнорск, но въпреки това тя не можа да схване нищо. Успя само да разбере, че тъй като Блеки е мъжкар, то женската тройка съвсем скоро щеше да се сдобие с кутрета, които да я превърнат отново в завършена глутница. Всичко останало бяха някакви неразбираеми изрази.

Най-сетне тя му направи знак да млъкне.

— Добре тогава, ще опитаме да ги свържем веднага щом нахраня и останалите.

Две от главите на Пилигрима наостриха уши за долитащите от по-далечните краища на болницата звуци.

— Понякога става нещо много странно. Не мога да го обясня точно, но… Всички останки изведнъж започват да гледат към теб. Това е твърде необичайно. Чувстваш ли го?

Джоана сви рамене.

— Не.

И приклекна, за да постави купата и канчето пред поредния си пациент — двойката Кратци. Той целият се тресеше от нетърпение, макар че разговорът с Пилигрима не стана причина да се забави вечерната му дажба. С ъгъла на окото си Джоана забеляза как стражникът прави някакви странни движения, сякаш загребва въздуха с две от главите си, а после…

Канчетата я блъснаха в гърдите като два огромни юмрука. Джоана падна на земята и двете кучета се озоваха върху нея. Тя вдигна окървавени ръце, опитвайки се да се предпази от щракащите челюсти и острите нокти.

В мига, в който Читирате даде сигнала, двете части на Кратци се хвърлиха в атака, но се сблъскаха помежду си и почти случайно събориха буболечката на земята. Челюстите и ноктите им пореха въздуха и нараняваха себе си почти толкова често, колкото и двукракото. За момент Читирате не можа да помръдне от изненада. Тя можеше да се отърве! После се опомни и прескочи оградата, като в същото време вадеше стрела и я нагласяваше в арбалета. Ако не уцелеше с първия изстрел, Кратци можеше и да успее да я направи на парчета…

Изведнъж се оказа, че няма никакъв шанс да простреля Кратци. Някаква черно-бяла фурия профуча край него и се метна към Джоана и дуото. Всички инвалиди в болницата, които можеха да ходят, също се носеха стремглаво към мястото на схватката. Наоколо витаеше убийствена ярост, на каквато не беше способна никоя нормална глутница. Читирате тупна на земята от изумление, още преди да е видял какво точно става, камо ли пък да го проумее.

Дори Пилигрима се оказа увлечен от унищожителната вълна. Глутницата му изтрополи покрай Читирате и заобиколи мелето. Той обаче не се смеси с останалите, а само хапеше някоя задница от време на време. На моменти от бъркотията се извисяваше нечий глас, който обаче тутакси потъваше в общата врява.

Внезапно от освирепялата тълпа се разнесе звукът на координирана и разумна мисъл. Той беше толкова мощен, че оглуши Читирате, макар да се намираше на двайсетина метра от мястото на битката. Тълпата сякаш се групира около нещо и повечето от членовете й се отърсиха от яростта. Онова, което доскоро приличаше на звяр, съставен от двайсетина тела, отново се превърна в объркано и окървавено множество от отделни, несвързани помежду си части.

Пилигрима продължаваше да подтичва наоколо, опитвайки се да съхрани разума си и да запомни каква е неговата главна цел. Най-едрият му член — обсипаният с белези Рана — непрекъснато се хвърляше насред тълпата, а после отново се връщаше обратно. При кратките си набези се опитваше да разтърве ония, които още се биеха.

Пациентите постепенно образуваха кръг около мястото на схватката. Някои от досегашните двойки и тройки вече бяха самотни части. Други пък изглеждаха по-многобройни. Земята в кръга беше подгизнала от кръв. Долу лежаха поне пет трупа. В центъра се виждаха чифт инвалидни колела, навирени нелепо към клоните на дърветата.