Подобно на колегите си полицаи, монголецът също бе добре трениран борец, но Нокс имаше предимството да знае това. Противникът му беше и толкова едър, че сигурно имаше навика да размята хората наоколо като парцалени кукли…

Блокирайки изхода обаче, монголецът сам се беше затворил в капан — беше се заклещил между въжетата в ъгъла на ринга. Нокс максимално се възползва от това — забиваше юмруци, отскачаше ловко назад и се опитваше да го предизвика да се приближи към средата на стаята, където имаше повече пространство. Онзи отвърна с още няколко яростни замахвания на ножа, които доведоха до още две рани по ръцете на Нокс.

Американецът обаче успя да го удари отстрани на кръста. Сигурно болеше. Лицето на монголеца почервеня и той се наведе напред, неспособен да се задържи изправен. След такъв удар в бъбреците сигурно щеше да пикае кръв. Замахна отново с ножа, този път малко по-неуверено, тъй като болката все още не му даваше да си поеме дъх.

Нокс се възползва от ситуацията и заби юмрук ниско в ребрата му. Усети как костите изпукаха под кокалчетата му.

Монголецът изрева и Нокс разбра, че ударът му беше уцелил точното място. Беше успял да го разконцентрира, а разконцентрираният боец бе изгубен. Нокс отправи трето кроше ниско в корема на монголеца, малко над долната част на срамната кост. Монголецът бе осъзнал колко уязвим е, когато е приведен така, и изведнъж рязко се изправи. Това обаче даде на Нокс очаквания достъп до гърдите му. Той скочи напред, рискувайки да попадне твърде близо, и стовари юмрука си право в сърцето му с такава сила, сякаш ръката му щеше да излезе през гърба.

Монголецът прибели очи, когато сърцето му излезе от ритъм, и се свлече на пода, останал без дъх…

Нокс взе мобилния му телефон, но подхвърли личната му карта, за да можеше полицията да я намери. Излезе и затвори вратата след себе си. Опита се да побегне, но беше твърде изтощен. Кръстоса ръце пред гърдите си, за да скрие кръвта по тях, и пое бързо напред.

След малко написа съобщение на Козловски, но го прие като признак на слабост. Обещанието обаче си беше обещание, а и Нокс се нуждаеше от връзките му, за да измъкне Дулич.

„Камерата е твоя“, написа му той.

17:30 часа

Шен Деши забеляза, че чужденецът все още носеше същите сини дрехи на уличен работник, с които бе отишъл до мястото. Сега мъжът излезе от уличката и побърза да се смеси с тълпата.

Беше го забелязал на влизане, и то не заради гащеризона на уличен метач, а заради походката му. Шанхайските работници обикновено се влачеха мудно, привели уморените си тела. Този мъж обаче имаше жива и пружинираща походка.

Шен съзнаваше важността на информаторите си; знаеше и че този мъж бе важен за Козловски. Полицията и тайните служби се избиваха да се доберат до такъв информатор. Този wai guo ren отговаряше на описанието на мъжа, когото търсеха. Ако успееха да го закопчаят, това би означавало успех за всички „железни ръце“, а и самият Шен щеше доста да се издигне в очите на началниците си. За съжаление обаче връзките на неговия отдел с американците изключваха всякакви арести. Беше дал дума, че няма да направи нищо, преди да му се обадят, затова така и не помръдна.

Минути по-късно Шен получи така дългоочакваното обаждане от Козловски и веднага извади визитната картичка на полицейския инспектор, за да му позвъни и да му предаде чутото. Докладва, че е видял търсения wai guo ren и даде информация между кои пресечки се намира.

— Щом го заловите, държа да получа всяка информация, която заподозреният ви предаде — наблегна на думите Шен.

— Да, разбира се, сър. Всяка информация ще ви бъде съобщена своевременно — отговори капитанът с боязлив тон, сякаш бе получил втори шанс за живот.

Любимото житейско кредо на инспектор Шен Деши бе: „Защо да вършиш черната работа, когато друг може да я свърши вместо теб“. Щеше да остави притеснения капитан да изтръгне истината от чужденеца с бой и нямаше да си цапа ръцете с кръв.

Сега тръгна с преднамерено бърза крачка по тясната уличка, водеща към жилището на монголеца. Така и не си помисли дали да почука, преди да влезе — просто изрита ключалката с тежката си обувка и вратата отхвръкна навътре.

Монголецът седеше на края на постелката на пода, която му служеше и за легло. Изправи виновно глава и вдигна ръце в защитна поза, но си личеше, че е смазан. Шен го прочете в погледа му.

— „Специални служби“ — представи се той бавно на мандарински. — Разбираш ли? — Извади служебната си карта. — Ако посмееш да ме нападнеш…

Монголецът изпъна десния си крак и се опита да го препъне, но Шен реагира светкавично и го парира също с крак. След това скочи, изблъска монголеца по гръб, притисна с коляно слабините му и заби върха на ножа в дланта му. Със свободната си ръка хвана поваления противник за гърлото и процеди:

— Ако се опиташ да ме нападнеш, ще те обвинят в такива неща, че ще изгниеш в затвора, ти, мръсно монголско лайно! Разбра ли?

Монголецът изръмжа.

Шен усети как с яростта силите на поваления мъж се възвръщаха.

Обърна го по корем и закопча с белезници ръцете му зад гърба.

— Ако много шаваш — предупреди го Шен, — да знаеш, че ще те кастрирам със собствения ти нож.

След това внимателно претърси стаята и почти веднага попадна на подвижния панел в стената. Използва върха на ножа на монголеца като отвертка, за да развинти болтовете, а щом панелът се отвори, от дупката изпадаха пачки американски долари.

— Какви са тези пари, по дяволите! — измърмори монголецът.

Шен отправи мислена похвала към онзи wai guo gep. Явно бе подценил находчивостта му. Отлична стратегия! Трябваше да му изкаже комплиментите си веднага след като полицейският капитан го смачкаше от бой.

По всичко изглеждаше, че денят му щеше да завърши добре. Там, зад всичките пачки с пари, Шен Деши забеляза и нещо друго: видеокамерата. Усмихна се. След цяла седмица къртовска работа и притеснения сега му се поднасяше изненада. Направи й снимка с телефона си, така както си беше прибрана в тайния панел в стената, и снима още няколко пъти, докато вадеше парите и ги прибираше в празната пътна чанта, която също намери там. Монголецът беше прецакан: пътната чанта със сигурност бе заснета от някоя от уличните охранителни камери, запечатали подхвърлянето на откупа. Онзи wai guo ren добре се бе погрижил да го натопи.

— Това не е мое! — извика монголецът.

— Затваряй си устата! — изкрещя Шен в отговор. — Майчице, това са доста пари!

Инспекторът прецени количеството на око — трябваше да са повече от петдесет, шестдесет или седемдесет хиляди долара. Цяло състояние. Парите, които щеше да изработи до пенсия, в момента се намираха в ръцете му. Досега внимателно бе подбирал пътя на кариерата си, така че да стои далеч от всякакви подкупи, и просто чакаше да настъпи и неговият час. Вместо това, прецакваше системата, като си създаваше връзки с хора, които можеха да му бъдат полезни, но никога не се беше надявал на такова огромно количество пари… Гърлото му пресъхваше само като си помисли за това. Помисли си и за това нещастно лайно на пода. Изкушението го завладя изцяло.

Освен това имаше и доста банкноти в местна валута — поне двеста хиляди юана.

Откри найлонова торбичка, в която бе прибран паспортът на монголеца, няколко семейни снимки и малко монголски пари. При паспорта бе прибрана и монголска полицейска значка.

Спря се за миг, щом я видя.

— Аха! — възкликна той. — Виждам, че двамата с теб сме братя!

Приседна на пода, заобиколен от парите, опиянен от тях. Главата на монголеца се намираше до нозете му.

— Нека те попитам нещо, братко — започна той. — Постави се на мое място. Представи си всичките тези пари, а ти си сам със заподозрения, който е нещастен похитител, нелегален чужденец и доколкото може да се съди по видеокамерата — много вероятно и убиец. Е? Би ли изчакал да се появи дългата ръка на закона, или по-скоро би се заел с въпроса собственоръчно?