— Продаването на фирмени тайни е наказуемо деяние, госпожице Чу — предупреди я той.

— Както и купуването им — напомни му кратко тя и се огледа из офиса. — А заради записващите устройства, с които вероятно е претъпкано това място, ще кажа само, че вие бяхте този, който нарече тези файлове „фирмени тайни“, а не аз. Доколкото знам, данните не са собственост на дадена фирма, а са частна собственост на Едуард Лу. Той ми е осигурил достъп до тях, а самият Лу в момента е в плен и силно се нуждае от средства, за да бъде гарантирано безопасното му освобождаване.

Йонг Ченг усети как по челото му избиха ситни капчици пот. Ако камерите не записваха, можеше да смаже тази змия! Тя му беше докарала само проблеми.

— Това, което искате, е… Невъзможно е огромно количество чуждестранна валута да бъде събрано за толкова кратко време… Вероятно юаните също могат да свършат работа?

— Само щатски долари — заяви категорично Грейс. — Предложилият най-висока оферта печели. В девет сутринта.

— Сто хиляди? За толкова ми трябва поне седмица, дори две. Банките… Нали се сещаш? — продължи той. — А до днес на обяд… Абсурд!

— До обяд — каза тя и се изправи. — Катрин има телефона ми.

— Тя ще ви покаже пътя до изхода.

— Ще очаквам обаждането ви — рече Грейс на излизане.

— Стъпвайте внимателно, госпожице Чу. Поемате голям риск.

— Bu ru hu xue yan de hu zi — отвърна тя, което буквално означаваше: „Как можеш да заловиш тигърчетата, без да влезеш в леговището на тигъра“.

— Колко точно са другите наддаващи? — поинтересува се той.

— Достатъчно.

— При същите условия ли?

— Ще приемам наддавания до девет часа сутринта. Парите трябва да са доставени в кеш до обяд — кимна Грейс. — А ако бъда проследена на излизане оттук, отпадате от наддаването. Повярвайте ми, мога да разбера дали ме следят — заключи тя.

Той я изгледа преценяващо през полупритворените си подпухнали клепачи. Грейс сви рамене, обърна се и излезе от офиса, без да му даде време да изпита задоволство от случилото се.

02:10 часа

квартал Чаннин

Шанхай

Грейс приготви малко замразено свинско със сос в микровълновата и двамата с Нокс хапнаха на балкона на тайната квартира. Пиха и бира. Гледката пред тях не беше очароваща — само редици от проснато пране.

— Облечен си изцяло в черно — каза Грейс. — Целият си потен и очите ти са кървясали от недоспиването и превъзбудата.

— Както и твоите — отвърна Нокс.

— Видя ли го? — попита тя. — Монголецът там ли беше?

— Кажи ми какво стана с Маргарт и с Йонг Ченг — смени темата той.

И двамата мълчаливо отпиха от бирите си.

— Още чакам — каза тя.

— Както и аз.

— Това е детинско… — отбеляза Грейс.

— Отидох до стаята на монголеца, както се бяхме разбрали. Естествено, преди това се уверих, че той не е там — каза Нокс. — Поразрових се…

— И какво намери?

— Ами ако кръстосаш монах с войник, ще се получи точно този тип. Всичко е чисто и спретнато, има съвсем малко лични вещи, ако не броим фалшивата стена зад молитвеното килимче — отбеляза Нокс.

— Обясни, моля те — настоя тя.

— Имаше фалшив панел в стената, закрепен с четири болта. Този крие разни неща там. — Нокс се намръщи от внезапна болка в раната. — Вътре имаше професионална видеокамера. Беше доста поочукана. И два пистолета — руски модели. Имаше и значително количество юани, може би бяха към осемдесет-сто хиляди.

— Липсващият оператор — досети се Грейс. — Онзи, когото Желязната ръка издирва.

— Да. И ако и той е в такова състояние, в каквото беше камерата му, мисля, че можем да го зачертаем от списъка с живите — допълни Нокс.

— Имаше ли нещо записано на камерата?

Нокс й подаде айфона си.

— Качеството е лошо. Снимах от малкия монитор отстрани — обясни той и допи бирата си с няколко шумни глътки.

— Бригада за полагане на асфалт? — учуди се на заснетото Грейс. — Не разбирам — призна си тя.

— И аз не разбрах отначало. Продължавай да гледаш.

— Кои са те? — попита тя.

— Образите са прекалено малки, за да разпознаем някого. Ще ни трябва по-голям монитор и видео с по-високо качество. Но този тип вляво е достатъчно едър, за да е нашият монголец, а другият е достатъчно дебел и добре облечен, за да си личи, че е богаташ.

— Взел си касетката, нали? — попита тя.

— Беше диск. Но не, оставих го в камерата.

— Защо? — изгледа го изумена тя.

— Знаем къде да го намерим. Освен това, ако изчезне, онзи ще разбере и ние ще сме изиграли ръката си. Продължавай да гледаш нататък…

Грейс отново се взря в екрана на айфона.

— Асфалтираща бригада, работеща през нощта. Изглежда, в някоя от индустриалните зони на града е — обясни той и нави ръкава на ризата си, разкривайки няколко китайски символа, записани с химикал на ръката му. — Този знак се вижда на табелата на сградата отзад.

— „Чун“ — назова го тя. — Означава „чест“, „достойнство“. Остров Чунмин…

— Да. И на мен ми хрумна точно това. Продължавай да гледаш, ще го видиш всеки момент — каза той.

— За какво им е било да заснемат полагането на асфалт? — недоумяваше Грейс.

— И защо да държат записа в камерата, ако онзи човек е мъртъв? А ако ръката му е отрязана, много вероятно е вече да не е между живите… — отвърна Нокс. — Ако монголецът работи за полицията, за онзи инспектор, тогава нещата си идват на място. Ченгетата събират доказателства, за да изградят обвинение или…

— Или за да изнудват — довърши мисълта му тя.

— Да. Или пък като гаранция — допълни Нокс.

— А ако този дебелият до монголеца е някой партиен член от Пекин… — каза тя и изведнъж шумно си пое дъх.

— Имаш набито око — похвали я Нокс. — Аз го забелязах чак при втория оглед.

Грейс върна записа малко назад и го спря на пауза, когато в кадъра за кратко се появи мъжка глава. Подаде се иззад една от бетонните огради и надникна във вътрешния двор. След това кадърът се премести, за да проследи шпионина, и камерата даде лицето му в по-близък план.

— Познах го от снимките на дигиталната фоторамка — призна си Нокс.

На екрана на айфона се виждаше размазано изображение на лицето на Едуард Лу. Гледаше право към камерата, а изражението му бе като на елен, попаднал в светлината на фарове.

— О, Еди! — извика, пребледняла, Грейс.

— Който и да е полагал този асфалт, не е искал да го прави през деня — отбеляза Нокс.

— Ние сме в Китай! — ядоса се Грейс. — Работим по всяко време на денонощието. Това не означава нищо.

— Крият нещо, бъди сигурна — каза той.

— И Еди го е видял.

— Както и дебелака — допълни Нокс. — Видял е и дебелака. Както и онзи другия, който и да е той.

— Затова се е опитал да ми се обади — прошепна тя.

— Не може вечно да се обвиняваш за това.

Когато Грейс вдигна глава, в очите й личаха напиращите сълзи. През следващите няколко минути и двамата не казаха нищо, което поизнерви Нокс. Самият той се радваше, че бе успял да заснеме видеото от екранчето на камерата, и то така, че да могат да различат детайлите. Реши, че на по-голям екран и при запис с по-добро качество щяха да могат да разпознаят и лицата на хората.

Нокс посегна и приятелски хвана ръката й:

— В момента не можеш да направиш нищо повече от това… Нека се стегнем, за да опитаме да оправим нещата.

Грейс му разказа за срещата си с Йонг Ченг и Маргарт.

— Единият от двамата ще се хване — предположи Нокс. — Ако не стане, пълним една чанта с вестници и ще импровизираме.

— Те ще ги убият.

— Няма да им се удаде тази възможност. Ще видиш — успокои я той.

— С теб сме съвсем сами. Маргарт не трябваше да се обажда. Сега китайците вече знаят, че имаме записките на Лу. Набелязани сме.

— Знаехме, че ще има такива проблеми. Правим това, което трябва.

Грейс го погледна с любопитство.

— Това е американска поговорка — уточни той.