— Не… — уморено кимна Дулич, щом зърна лицето на Едуард Лу.

— Първи път — отвърна Козловски с тона на конферансие на публична продан. — А този? — продължи той, показвайки снимка на Клейт Данър.

— Не — отвърна Дулич и преглътна с усилие.

Лекарствата му пречеха да прикрие емоциите си. Козловски забеляза това, но добави: „Втори път“, след което извади трета снимка, заснета от охранителна камера. На нея се виждаше китаец.

— А този? — попита той.

— Този изглежда доста зъл — заключи Дулич.

— Да не се мислиш за голям умник? — сряза го Козловски. — Китайците вече са се набъркали в тази работа.

— В коя работа?

— Сериозно ли не знаеш?

Дулич успя да сдържи емоциите си и не се издаде. Междувременно в главата му се блъскаха мисли за Желязната ръка — липсващия видеооператор. Козловски лесно можеше да се разграничи от това разследване, както и да повярва, че Дулич бе замесен в него.

— По-добре ще е за теб, ако получиш някаква сериозна подкрепа в тази игра, защото, доколкото разбрах от докторите, скоро няма да отидеш никъде. Насаден си тук като патица — американски израз, но мисля, че ще го схванеш — добави Козловски. — Ако ти трябва помощ, защита или евентуално прехвърляне, само помоли. Ако има и една кост в тялото ти, която да не е потрошена, да знаеш, че още не са я открили — каза той и зачака. — Нищо? Сериозно ли? — учуди се Козловски и отстъпи назад. — Е, наслаждавай се на китайския затвор тогава. Надявам се да обичаш ориз.

09:20 часа

квартал Чаннин

Нокс и Грейс прекараха нощта в работа. Грейс прерови финансовите документи на „Бертолд Груп“, като отдели специално внимание на пътните разходи на Маргарт, докато Нокс преглеждаше записите от охранителните камери в жилищната сграда на Едуард Лу. Ако монголците се бяха свързали с Лу преди това, може би щяха да се виждат някъде на записите, или пък ако похитителите се бяха връщали за лекарствата и лаптопа на Едуард, вероятно можеха да ги разпознаят.

Нокс се зае да потърси някакви скрити файлове в паметта на дигиталната фоторамка, което си беше за специалист. Успя само да открие, че паметта на рамката беше разделена на два диска, подобно на две отделни чекмеджета с данни. Успя да отвори изображенията в единия виртуален диск, но доколкото можеше да определи, другият беше достъпен само с парола.

— Ако на тази рамка има и нещо друго, освен снимките, ще ни трябва специалист — призна накрая той.

Грейс не отвърна.

— Чу ли ме?

— Чух те добре.

Нокс вдигна глава към монитора с бързо превъртащите се кадри от охранителните камери.

— Излиза ли нещо? — попита той.

Грейс беше разтворила две папки с безкрайни колони от цифри и беше отбелязала множество от страниците с парчета салфетка, така че отстрани папките изглеждаха така, сякаш им бяха поникнали пера.

— Излагам Селена на риск — каза тя, без да вдига поглед от числата.

— Ти нямаш вина, че тя се е опитала да натопи шефа си за някакво пътуване до остров и че несъзнателно се е разприказвала за това.

— Превърнах я в неволен съучастник — отвърна Грейс.

— Понякога говориш точно като китайка — отбеляза Нокс.

— А ти почти винаги се държиш като глупак — върна му го тя.

— Май не е лошо и двамата да поспим — уморено каза той.

— Трябват ми записите на Еди.

— Мисля, че това го решихме още преди седмица.

Грейс го погледна, а в очите й се четеше умора и отчаяние.

— Счетоводителите на „Бертолд Груп“ са обединили всички плащания към консултантската фирма на Еди в общо перо, което е част от главното счетоводство. Доколкото мога да определя, опитвали са се да представят плащанията като обичайни бизнес разходи. Проблемът в случая е, че когато това перо набъбне неимоверно, както е сега, за одиторите светва червена лампа — каза тя и му посочи един ред на страниците с числа.

Нокс се престори, че следва мисълта й.

— В този случай допълнителни двеста хиляди долара са били платени на консултантската фирма на Еди. Важно е времето на плащанията, Джон. Първо, добавени са двеста хиляди — продължи тя и проследи с пръст колоната от числа. — После, след по-малко от седмица, Маргарт е направил пътуване до остров Чунмин, за което е поискал редактиране на разходите — отбеляза тя и се върна на предишната страница. — След това има второ плащане на още двеста хиляди щатски долара, и то в същия ден, в който е изчезнал Еди.

— Четиристотин хиляди! — подсвирна от изумление Нокс. — Ето защо не искаха да ти дадат достъп до счетоводните документи. Трябваха ти само няколко часа, за да направиш връзката.

— Има стотици начини за прикриване на подобни неща. Тези или са твърде арогантни, или въобще не им пука — и двете са престъпление от счетоводна гледна точка.

— Значи са направили две фалшиво раздути плащания до някого, вероятно на монголците. Благодарение на Сержанта знаем, че монголците имат връзки в Пекин. Което означава, че плащанията са заминали на север. Това обаче доближава ли ни по някакъв начин до освобождаване на похитените? До намирането им? Искам да кажа, това е добре, прекрасно е… — заяде се той, — но ние така или иначе вече знаехме, че монголецът иска да намери Лу не по-малко от нас. Така че… тези данни само ни отклоняват от основната цел.

— Селена твърдеше, че Маргарт и Престън Чи никога не биха пътували заедно, освен ако не става въпрос за някакъв бъдещ проект — отвърна Грейс и почти шепнешком добави: — Свържи това с Пекин, където правителството разрешава най-големите строителни проекти. Еди не е плащал на монголеца, за да подпомогне строителството на „Ксуан Тауър“ — плащал е за информация по някой нов правителствен проект. Подобни начинания може да струват милиони.

— Това са само спекулации — напомни й той.

— Не. Това са логически заключения, базиращи се на проучената информация. Трябва да действаме! — подкани го тя.

— Е, значи Лу е правил паралелни плащания? За какво му е било на монголеца да му обръща каквото и да било внимание след това?

— За да защити пекинския си шеф — заключи Грейс. — В случай че Еди се разприказва.

Екзекуциите на представители на ръководния елит не бяха рядкост в Китай, но последната се беше състояла преди доста време.

— Интересно — отбеляза Нокс. — Но пак ще повторя: това не ни доближава до спасяването на похитените.

— Слушай — започна тя, — Маргарт ни нае, за да измъкнем Лу. Но самият той може би е толкова притиснат, колкото и човекът в Пекин. Ако „Бертолд Груп“ бъде замесена в някаква афера с подкупване на правителствен представител, той ще е този, който ще отиде в затвора. Австралийците получиха по дванадесет години — добави тя, като имаше предвид скорошен съдебен процес, който бе влязъл в челните заглавия на световната преса. — Може би се надяват, че могат да договорят с прокуратурата измъкване от наказателно преследване по плащанията за „Ксуан“, но не и ако парите са толкова много и са изпращани директно в Пекин.

Нокс нямаше намерение да повтаря вече казаното.

— Може би данните на Еди потвърждават именно това — предположи Грейс.

— Не искам да бъда груб, но на кого му пука? Честно казано, вече ми е все тая кой на кого е плащал. Искам само адрес. Искам да ги измъкнем.

За известно време Грейс запази мълчание.

— Записите на Еди са единственият възможен източник на информация — каза тя.

Нокс притвори очи и се опита да запази спокойствие. Очевидно потокът на парите бе достатъчно занимателен за счетоводителката, но на него вече беше започнало да му писва. Естествено, че плащането на огромни суми към монголеца и чрез него към Пекин беше важно.

— Може би Йонг Ченг стои зад отвличанията — предположи той на глас. — Все пак неговите хора бяха в уличката. Той знаеше, че си наета от „Бертолд“, така че очевидно има вътрешен човек там. Искаше от теб да изоставиш Маргарт, да направиш нещата още по-трудни за него. Може би с него ще можем да направим размяна срещу заложниците.