Нокс и Грейс свиха по същата улица и подминаха три още по-тесни пресечки, отклоняващи се надясно. Изведнъж Грейс го потупа по рамото. Нокс натисна спирачките и удържа скутера на място, помагайки си с крака.

— Видях го да завива наляво — каза Грейс.

Миг по-късно Нокс също сви вляво. На няколко метра пред тях доставчикът тъкмо паркираше. Мъжът остави скутера, качи се по някакво порутено стълбище и след секунда силуетът му се появи на балкона на втория етаж.

— Ще изчакаме тук — каза Нокс, поглеждайки крадешком часовника си.

Грейс бе заета да попива всяка подробност от обстановката около тях — окаченото по просторите пране, старите очукани скутери и изхабените от времето лица, които ги наблюдаваха любопитно от прозорците. Минута по-късно доставчикът се появи отново, качи се на скутера си и ги подмина, а след малко ръмженето на двигателя му затихна в далечината.

Нокс и Грейс се изкачиха по разнебитеното стълбище, а иззад затворените врати по коридора в къщата се чуваше нечие кашляне, примесено с бебешки плач и звук от пуснат високо телевизор, по който излъчваха някаква китайска сапунка.

На площадката в края на стълбището имаше три врати, които зееха широко отворени за проветрение. Грейс протегна ръка зад себе си, за да спре Нокс, тъй като това беше работа за китаец, и пристъпи към първата врата.

Вътре срещна единствено сбръчканото лице на възрастна китайка с цигара, увиснала на долната й устна. Жената само я изгледа и не й каза нищо. Грейс се поклони и излезе, направи знак на Нокс да стои настрана и се вмъкна през следващата врата.

— Здравей, братко! — високо поздрави тя и продължи: — Вярвам, че току-що си получил парите, които ти дължахме. Исках лично да се уверя, че си ги взел. Съжалявам, че те намирам в такова лошо състояние.

Мъжът лежеше на бамбукова рогозка точно пред отворения прозорец, облечен само в светлосиньо долнище от пижама. Беше положил глава на прокъсана възглавница. Лицето му беше издрано и насинено, а ръцете му бяха целите в гноясали рани и разкъсвания. Сиво-черните петна по голите му гърди издаваха следи от юмруци.

Нокс пристъпи в стаята, прихлопна вратата и застана зад Грейс.

Мъжът го помоли отново да отвори, говореше на един от диалектите на мандаринския китайски, не точно шанхайски, забеляза Нокс.

— Предпочитам да остане затворена, братко — отвърна Нокс също на чист мандарински, с подходящ заплашителен тон.

Стаята беше много тясна, а в ъгъла имаше малък телевизор.

— Дошли сме по една проста причина — заяви Грейс, също със заплашително равен тон, и се приближи до мъжа. — Ние сме прости хора с прости нужди — продължи тя, придърпа една ниска трикрака табуретка с върха на ботуша си и седна близо до лежащия мъж, а от цялата й стойка се излъчваше увереност и дързост. — Много важно е, братко, да не ни излъжеш с нещо — подчерта тя.

Погледът на ранения доставчик се местеше притеснено от Грейс към Нокс и обратно.

— Не искам никакви проблеми — каза мъжът.

— Колкото по-големи грижи имаш, толкова повече са възможностите да покажеш колко струваш като човек — изрецитира поговорката Грейс.

— Моля ви — отвърна мъжът.

— Едуард Лу, или Лу Хао, е мой братовчед — каза тя.

При тези думи болнавото лице на мъжа стана още по-бледо.

„Понякога обичам тази работа“, помисли си Нокс.

— Знаем, че си го посещавал — изрече бавно Грейс и погледна назад към Нокс, сякаш се нуждаеше от неговата помощ.

— Седем — твърдо каза той.

— Поне седем пъти — повтори тя. — Седем е лошо число, нали? Носи много лош fu vin13. Дай да видя ръката ти, дай да прочета линията на живота ти. — Посегна към него.

Грейс хвана здраво ръката на мъжа, който се опита да се съпротивлява, но нямаше силата да я спре. Тя хвана здраво палеца му с лявата си ръка, а с дясната стисна показалеца му, след което прошепна:

— Тази линия тук е лоша…

Бавно проследи очертанията по дланта му с върха на маникюра си. Нарочно натисна силно, така че нокътят да се забие в плътта. Мъжът направи болезнена гримаса и ситни капчици пот избиха по челото и над горната му устна. Опита да отдръпне ръката си, ала Грейс затегна хватката още повече и разтегна пръстите му.

Лицето на мъжа се сви от болка.

— Моля, кажи ми къде можем да намерим Лу Хао — хладнокръвно попита Грейс.

Очите на мъжа се стрелкаха трескаво между нея и Нокс; мъчеше се да ги прецени набързо.

— Не съм сигурен дали те чува — каза Нокс. — А времето ни изтича.

Грейс още повече опъна пръстите му.

— Лу Хао! Приятел! — остро изпищя мъжът.

— Що за приятел оставя искане за откуп? — попита го Грейс.

Стиснатите устни на мъжа посивяха.

— Видяхме те на записа от охранителната камера — излъга Нокс. — Направил си доставка на „Шерпа“ до „Бертолд Груп“.

— Къде се намира сега? Ала си помисли добре, преди да ни отговориш — предупреди го Грейс и усили натиска между пръстите му.

— Не отварям контейнерите с храна, преди да ги доставя — оправда се мъжът. — Вземам ги и ги доставям. Откъде да знам какво има вътре?

Грейс сви показалеца му и го дръпна рязко, а кокалчето се пречупи. Мъжът изкрещя, а пръстът му увисна като счупено стъбло. Грейс сграбчи безименния пръст на ръката му.

— Да опитаме отново… — съвсем спокойно заяви тя. — Къде е Лу Хао?

— Моля ви, умолявам ви… — ужаси се мъжът.

Грейс заплаши да счупи и другия му пръст и той изстреля някакъв адрес, но го каза толкова бързо, че почти нищо не се разбра.

Нокс не му повярва. Едва ли един доставчик би знаел местонахождението на похитените. Мъжът просто се опитваше да спечели време и Грейс да не го наранява повече.

Тя го изгледа изпитателно, а Нокс безмълвно поклати глава.

— Повтори го по-бавно! — настоя тя. — Говори ясно, така че да те разбера. Знам едно: излъжеш ли ни, семейството ти скоро ще оплаква жалката ти съдба — заяви тя и отново стисна пръста му.

Мъжът повтори внимателно адреса, който се намираше в квартал Ксинджинзен.

— Лъжеш! — каза Грейс.

— В името на боговете, казвам истината! — настоя той и повтори адреса още два пъти.

Грейс стисна силно ръката му, за да не може мъжът да я измъкне от хватката й, и заговори с Нокс на английски:

— Не е възможно човекът, доставящ искането за откуп, да знае местонахождението на заложниците. „Мозъкът“ на похитителите би се постарал да запази тази информация колкото може по-далеч от него.

— Съгласен съм. А и Ксинджинзен е поне на тридесет минути оттук. Този се опитва да си спечели достатъчно време, за да офейка… — отвърна Нокс.

— Няма как да избяга, ако аз съм до него и му държа ръката. — Грейс отново мина на китайски. — Обади ми се, щом пристигнеш на мястото, и ще разберем истината. Тогава, ако се окаже, че този тип само ни е пробвал, аз също ще си изпробвам силите върху него.

На Нокс никак не му хареса идеята да я остави сама, въпреки че Грейс очевидно контролираше положението.

— Открий кой го е докарал до това състояние. Кой му е нанесъл побоя — рече Нокс.

Грейс се обърна и погледна ужасения мъж право в очите.

— Не ни харесва да научаваме стари новини. Плъх, който скача към опашката на котката, сам си търси смъртта — изрече тя на мандарински.

— Какъв плъх? Казвам ви истината! — настоя отчаяно мъжът.

— Тогава ми кажи кой ти причини това. Не си паднал от скутера — настоя Грейс.

— Но е точно така! — почти изплака мъжът, показвайки дълбоките рани по ръцете си.

— Кой го направи? — попита го направо тя.

— Причакаха ме! — изпъшка той. — Мръсен wai guo ren!

— Wai guo ren като него ли? — попита Грейс и посочи към Нокс.

— Не. Беше от Севера, сестро, сигурно от някой от автономните региони на страната. За тях знам, че са от север. Мръсни нашественици! — отвърна мъжът.

— Монголци — каза Грейс на английски, поглеждайки към Нокс.

— И на монголците ли даде същия адрес, който каза на нас? — попита отново тя на мандарински.