Два дни преди новият собственик да дойде за шевролета, тя педантично го беше претърсила, като не пропусна да повдигне и мокета в багажника. Не откри нищо, обаче плати петдесет долара да измият колата отвън (макар да не я беше грижа дали каросерията изглежда добре) и да я почистят с пара отвътре (на това вече държеше).

— Даааа, добрият стар „Чичо Хенри“. И на мен помогна да продам форда на покойната си съпруга.

— Господин Рамзи…

— Холт.

— Холт, идентифицирахте ли съпруга ми като човека, който е флиртувал със Стейси Мур?

— При разговора ни господин Андерсън призна, че от време на време посещава ресторант „Сънисайд“ — призна, без да го притискам, но отрече да е флиртувал с която и да е сервитьорка. Заяви, че не забелязвал кой го обслужва, защото винаги бил зает да преглежда някакви документи. Само че когато показах на момичетата снимката от шофьорската му книжка, те веднага го познаха.

— Мъжът ми знаеше ли за… вашия интерес към него?

— Не. Мислеше ме за изкуфял кьопчо, който търси случаен свидетел. Никой не се страхува от старец като мен.

Аз умирам от страх.

— Това не е сериозно доказателство — заяви тя. — В случай, че решите да повдигнете обвинение.

— Абсолютно сте права. — Той се засмя, но погледът му остана леден. — Ако имах солидни доказателства, с господин Андерсън нямаше да разговаряме в неговия кабинет, Дарси. Щях да го разпитам в моя кабинет, откъдето не можете да си тръгнете, докато не ви разреша. Или докато адвокатът ви не плати гаранцията.

— Може би е време да се „откажете от танците“, Холт.

— Да, права сте. Напоследък всяка стъпка ми причинява адска болка. Проклет да е онзи Дуайт! Нямам намерение да ви губя времето, затова ще побързам. Успях да установя, че джип „Тойота“ е бил забелязан на мястото или близо до мястото на извършване на две от предишните убийства, които се причисляват към „първия цикъл“ на Бийди. Цветът обаче бил различен. Само че аз научих, че през седемдесетте мъжът ви е притежавал друг джип от същата марка.

— Вярно е. Харесваше го, затова си купи нов модел.

— Да, типично мъжка постъпка. Пък и джиповете са популярни в области, където шест месеца в годината вали сняг. След убийството на Стейси Мур обаче и след като го разпитах, мъжът ви смени тойотата с шевролет „Събърбан“.

— Не веднага — усмихна се тя. — Продаде джипа много след две хилядната година.

— Знам. През 2004, малко преди Андрея Хъникът да бъде убита в Нашуа. Синьо-сив събърбан, произведен през 2002. Месец преди трагичната смърт на госпожа Хъникът съседите често виждали същия шевролет близо до дома ѝ. Най-странното е друго. — Той се приведе към Дарси. — Един свидетел потвърди, че събърбанът бил с регистрационен номер от Върмонт, а една бабка от онези, чието единствено разнообразие е от сутрин до вечер да стоят на прозореца и да дебнат какво става в квартала, се закле, че шевролетът, който е видяла, е бил с нюйоркска регистрация.

— Колата на Боб беше регистрирана в Мейн — заяви Дарси. — Предполагам, че ви е известно.

— Разбира се, разбира се, обаче табелките с номерата може да се откраднат от друг автомобил.

— Ами убийствата на майката и сина Шейвърстоун, Холт? Забелязали ли са синьо-сив шевролет „Събърбан“ в квартала на Хелън Шейвърстоун?

— Забелязвам, че сте отлично запозната с престъпленията на Бийди, макар отначало да твърдяхте точно обратното.

— Отговорете на въпроса ми.

— Не — призна Рамзи. — Обаче такъв автомобил е бил видян близо до реката в Еймсбъри, където са били изхвърлени труповете. — Отново се усмихна и впери в Дарси ледените си очи. — Изхвърлени като боклук.

Тя въздъхна:

— Знам.

— Никой в Еймсбъри не беше забелязал регистрационните номера на шевролета, но съм готов да се обзаложа, че са били я от Масачузетс, я от Пенсилвания. Само не и от Мейн. — Той пак се приведе над масата. — Бийди ни изпращаше писъмца заедно с документите на жертвите. Предизвикваше ни да го заловим. Може би тайно се е надявал това да се случи.

— Може би — промълви Дарси, макар да се съмняваше.

— Бележките бяха написани с печатни букви. Повечето хора си въобразяват, че така почеркът им не може да се идентифицира, но грешат. Да ви се намират документи на съпруга ви?

— Онези, които фирмата му не изиска, бяха унищожени. Убедена съм обаче, че съдружниците му пазят копия. Счетоводителите не изхвърлят нищо.

Рамзи поклати глава:

— Да, обаче ще ми поискат заповед от съда, а нито един съдия няма да ми я даде без солидни доказателства. Каквито нямам. Разполагам със списък на съвпадения — макар че според мен изобщо не са съвпадения, и няколко… как да се изразя… сходства, които няма да минат за косвени доказателства. Затова съм тук, Дарси. Боях се, че веднага ще ме изхвърлите като мръсно псе, но вие сте много мила с мен.

Тя не продума.

Рамзи се приведе още повече и почти се преви над масата. Приличаше на граблива птица. Само че зад студенината в погледа му се криеше нещо. Може би състрадание. Тя се надяваше да е така.

— Дарси, вашият мъж ли беше Бийди?

Хрумна ѝ, че може би разговорът се записва — напълно беше възможно. Вместо да отговори, вдигна ръка с дланта към него.

— Много дълго не сте знаели, така ли?

Тя не продума. Само го погледна. Надникна в душата му, както надникваш в душите на хора, които познаваш много добре. Обаче трябва да внимаваш, понеже невинаги онова, което виждаш, отговаря на истината. Едва сега го беше осъзнала.

— После сте разбрали. Вероятно съвсем случайно. Така ли беше?

— Искате ли още кафе, Холт?

— Половин чаша. — Той се облегна назад и скръсти ръце на хилавите си гърди. — Ако пия повече, че получа киселини, а сутринта забравих да пия зантак.

— В аптечката май има прилосек. Боб го вземаше. Да ви донеса ли?

— Не бих взел нищо негово дори да умирам от болка!

— Добре. — Тя му наля още малко кафе.

— Извинете. Понякога емоциите вземат връх и си изпускам нервите. Онези жени… онези десет жени… и момчето, невинното момченце. Един млад живот, прекършен в зародиш. Ужасно е.

— Да. — Тя му подаде чашата. Забеляза как трепери ръката му и си помисли, че вероятно това е последното му разследване, колкото и да е умен… а неговият ум беше остър като бръснач.

— Жена, която след дългогодишен брак открива какъв е съпругът ѝ, все едно попада в капан.

— Да, вероятно.

— Кой би повярвал, че е живяла с този човек години наред и не е знаела? Мисля си, че положението ѝ ще е като на онази птичка, дето живее в устата на крокодила.

— Казват, че крокодилът ѝ позволява да живее там, понеже тя му чисти зъбите. — Дарси сви палеца и показалеца си и показа как птичката кълве. — Може би не отговаря на истината… но е истина, че винаги водех Боб на зъболекар. Ако не го закарах, той уж случайно забравяше, че си е записал час. Не понасяше болка. — Тя неочаквано се просълзи и побърза да избърше очи с опакото на дланта си. Този човек нямаше да прояви състрадание към сълзи, пролети за Боб Андерсън.

А може би грешеше. Той се усмихваше и кимаше.

— Ами децата? Ще са съкрушени, когато разберат, че баща им е бил сериен убиец и е изтезавал жертвите си. Последният удар ще е, когато обвинят майка им, че го е прикривала. Дори му е помагала, както Майра Хиндли е съдействала на Иън Брейди.32 Чували ли сте за тях?

— Не.

— Няма значение. Обаче си задайте въпроса какво би сторила жена, попаднала в такъв капан.

— Как бихте постъпили вие, Холт?

— Не знам. Моето положение е малко по-различно. Може да съм дърт досадник, но имам дълг към близките на убитите жени. Те заслужават да узнаят истината.

— Несъмнено… обаче каква е ползата?

— Знаете ли, че пенисът на Робърт Шейвърстоун е бил отхапан?

Не знаеше. Разбира се, че не знаеше. Стисна клепачи и усети как сълзите ѝ се процеждат през тях. „Не го е заболяло, а? Мръсник такъв!“ — помисли си и ако в този момент Боб се беше появил пред нея и я беше помолил за милост, отново щеше да го убие.