Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Няма от какво да се срамувам — прошепна тя на жената в огледалото. Новата жена с изкривения нос и подпухналите устни. — Няма. — Да, но ако хората узнаеха, би се почувствала засрамена. Разголена. Гола жертва.

Ами жените, Теса Джийн? Жените в канала?

И за тях щеше да помисли, обаче не сега. Сега беше уморена, натъртена и изтормозена до дъното на душата си.

Дълбоко в нея (в изтормозената ѝ душа) се разгоря жарава от гняв, насочен към мъжа, отговорен за това. Мъжът, който я беше поставил в това положение. Тя погледна револвера, оставен до умивалника, и си даде сметка, че ако той бе тук, щеше да го застреля, без да ѝ мигне окото. Това я накара да се почувства объркана. И малко по-силна.

18.

Тя нащърби колоната на стълбището с чука за месо. Както беше капнала от умора, имаше усещането, че е сън в главата на някаква чужда жена. Разгледа белега, реши, че изглежда някак преднамерен, и го дообработи с още няколко леки удара по краищата. Щом прецени, че белегът би минал за оставен от главата ѝ — там, където лицето ѝ беше пострадало най-зле, — Тес бавно се изкачи по стълбите и тръгна по коридора, като държеше револвера в ръка.

Поколеба се пред открехнатата врата на спалнята. Ами ако той беше там? Щом е взел чантата ѝ, значи има адреса ѝ. Преди тя да се прибере, алармата не беше включена (ама че немарливост). Нищо чудно да е паркирал наблизо стария си форд F-150. Нищо чудно да е насилил кухненската брава. Вероятно е използвал само длето.

Ако беше тук, щях да го подуша. Онази миризма на мъжки чорапи. И щях да го застрелям. Никакво „Долу на пода!“ никакво „Горе ръцете, докато набера полицията!“ нищо като на кино. Просто ще го застрелям. Обаче знаеш ли какво щях да кажа първо?

— Харесваш го, харесва те — рече с нисък, стържещ глас. Да. Точно така. Той нямаше да разбере, но тя щеше.

Установи, че някак ѝ се иска да го завари в спалнята си. По всяка вероятност това означаваше, че новата жена съвсем е превъртяла, но какво от това? Ако всичко се разчуеше тогава, щеше да си струва. Ако го застреляше, публичното унижение щеше да стане поносимо. Нека гледа ведро на нещата! Това вероятно щеше да помогне на продажбите!

Бих искала да видя ужаса в очите му щом разбере, че е ударил сетният му час. Така поне малко ще му го върна.

След цяла вечност намери опипом електрическия ключ — разбира се, всеки миг очакваше някой да сграбчи пръстите ѝ. Бавно се съблече, надавайки едно сълзливо, жалостиво ридание, когато дръпна ципа на панталона и видя засъхналата кръв по окосмяването на пубиса.

Нагласи водата от душа да е колкото се може по-гореща, изми местата, които позволяваха да бъдат измити, а водата изплакна останалото. Чистата гореща вода. Искаше да отмие миризмата му, както и миризмата на плесен от парчето мокет. После седна на тоалетната чиния. Този път уринирането не беше чак толкова болезнено, но болката, която проряза главата ѝ, щом се опита — доста нерешително — да изправи носа си, я накара да извика. Е, какво чак толкова се впряга? Нел Гуин, прочутата актриса от елизабетинската епоха, е имала крив нос. Спомняше си, че го е прочела някъде.

Облече бархетна пижама и се дотътри до спалнята, където всички лампи светеха, а Изстисквана на лимони, 38 калибър стоеше на нощното шкафче. Тес си легна с мисълта, че никога няма да заспи, че възпламененото ѝ въображение ще превръща всеки шум от улицата в идването на великана. После Фрици скочи на леглото, сви се до нея и замърка. Така беше по-добре.

Аз съм си вкъщи. Вкъщи, вкъщи, вкъщи.

19.

Когато се събуди, безспорно здравомислещата светлина на шест часа сутринта нахлуваше през прозорците. Тес имаше работа за вършене и решения за взимане, но засега бе достатъчно, че е жива и е в леглото си вместо в канала.

Този път посещението в тоалетната мина почти нормално, нямаше кръв. Тес пак застана под душа, пак направи водата максимално гореща, затвори очи и остави капките да бият по пулсиращото ѝ лице. Когато вече не издържаше, натърка косата си с шампоан бавно и методично, като масажираше с пръсти скалпа, пропускайки нараненото място, където онзи я беше ударил. Отначало одраното място на гърба ѝ смъдеше, но това премина и тя изпита неизразимо блаженство. Изобщо не се сети за сцената с душа от „Психо“.

Открай време мислеше най-добре под душа, пространство като майчината утроба, а точно сега се налагаше здравата да си размърда мозъка.

Не желая да ходя при доктор Хедстром и не е нужно да ходя при доктор Хедстром. Решението е взето, макар че след няколко седмици, смятано от днес, може би когато лицето ми изглежда що-годе нормално, ще трябва да се прегледам за болести, предавани по полов път…

— Не забравяй и теста за СПИН — каза тя и устните ѝ се разтегнаха в гримаса, от което я заболя. Тази мисъл бе страшна. Въпреки това трябваше да направи теста. За да е спокойна. Обаче основният въпрос за тази сутрин бе друг. Беше си лично нейна работа какво ще предприеме или няма да предприеме спрямо себе си, но същото не важеше за жените в канала. Те бяха загубили далеч повече от нея. Ами следващата жена, която великанът щеше да нападне? Че такава ще има, Тес не се съмняваше. Сигурно не през следващия месец или година, но щеше да има. Спря душа и осъзна (за пореден път), че това може дори да е тя, ако великанът отиде да провери и установи, че не е в канала, а дрехите ѝ са изчезнали от магазина. Ако е преровил дамската ѝ чанта, което бе най-вероятно, значи действително разполагаше с адреса ѝ.

— Както и с диамантените ми обици — промърмори. — Гнусният извратеняк ми открадна обиците.

Даже ако той не припареше скоро до магазина и канала, сега тези жени ѝ принадлежаха. Бяха нейна отговорност и тя нямаше да се отметне само защото снимката ѝ можеше да се появи на корицата на някое жълто списание.

В спокойната сутрешна светлина на предградието отговорът беше абсурдно прост: анонимен сигнал в полицията. Професионален автор с десетгодишен стаж, който не се е сетил веднага за това, заслужава жълт картон. Тя щеше да им даде местоположението — изоставената бензиностанция ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ на Еленовия път — и щеше да опише великана. Нима е трудно да установиш самоличността на такъв мъж? Или пък да издириш син форд F-150 пикап с уплътнения срещу ръжда на предните фарове?

Фасулско.

Само че докато си сушеше косата, очите ѝ се спряха на Изстисквана на лимони, 38 калибър и тя си помисли. „Прекалено фасулско. Защото…“

— Какво ме чака? — попита тя Фрици, който седеше на прага и я гледаше със светещите си зелени очи. — Какво точно ме чака?

20.

Час и половина по-късно стоеше в кухнята. Купичката ѝ от зърнената закуска беше накисната в мивката. Втората ѝ чаша кафе изстиваше на барплота, докато тя обясняваше по телефона.

— О, Боже! — възкликна Патси. — Веднага идвам!

— Не, не, добре съм, Патс. А ти ще закъснееш за работа.

— В трудовия ми договор изрично пише, че съботната сутрин не е задължителен работен ден. Ти трябва да отидеш на лекар! Ами ако имаш сътресение?

— Нямам сътресение, само съм шарена като великденско яйце. Срам ме е да отида на доктор, защото бях на три чашки над лимита си. Поне три. Единствената ми разумна постъпка от снощи е, че си поръчах кола да ме докара до вкъщи.

— Сигурна ли си, че носът ти не е счупен?

— Сто процента. — Е… почти сто процента.

— Фрици добре ли е?

Тес избухна в искрен смях.

— Както съм се натряскала, слизам по стълбището посред нощ, защото противопожарната аларма бибитка, спъвам се в котарака и едва не предавам Богу дух, а ти съчувстваш на Фрици. Хубава работа!

— Миличка, не…

— Просто се шегувам — прекъсна я Тес. — Върви на работа и престани да се тревожиш. Просто не исках да се разпищиш, като ме видиш. Подредих се като за световно. Ако си имах бивш съпруг, вероятно щеше да решиш, че ме е „уважил“.

50
{"b":"282192","o":1}