Това вече се връзваше, макар и доста хлабаво.

Тес реши, че има само един начин да узнае със сигурност. Като посети ненадейно Норвил. Като я погледне в очите. Ако в тях не се четеше нищо освен изненада и любопитство какво е провокирало завръщането на създателката на Уилоу Гроув… ще навести Рамона не в библиотеката, а в дома ѝ… това едно на ръка. Но ако прочете в очите ѝ страх, който може би е породен от мисълта защо си тук, а не в ръждясалия канал под Еленовия път… тогава…

— Тогава ще е различно, Фрици. Нали?

Той впери в нея лукавите си зелени очи, като продължаваше да ближе лапичката си. Тази лапичка изглеждаше безобидна, ала в нея се криеха нокти. Тес ги беше виждала, а понякога и усещала.

Разбрала е къде живея; да видим дали ще мога да ѝ върна услугата.

Пак заработи с компютъра, като този път потърси уебсайта на „Букс & Браун Бегърс“. Беше напълно сигурна, че ще го открие — днес куцо и сакато имаше уебсайт, даже затворници с доживотни присъди имаха уебсайтове — и го откри. Веригата книжарници публикуваше интересни бележки за своите членове, рецензии за книги и неофициални резюмета — не точно протоколи — от организираните срещи с автори. Тес избра тях и започна да превърта. Не след дълго откри, че срещата от десети юни се е провела в дома на Рамона Норвил в Брустър. Тес никога не беше ходила в градчето, но знаеше къде е: вчера на път за ангажимента си беше подминала неговата зелена табела на магистралния разклон. То се намираше само на две-три отбивки южно от Чикопи.

След това влезе в данъчните регистри на община Брустър и плъзна курсива надолу, докато не откри името на Рамона. Предишната година тя беше платила 913,06 долара данък недвижими имоти. Адресът на въпросния имот беше Лейсмейкър Лейн, 75.

— Падна ли ми, скъпа — рече Тес.

— Трябва да обмислиш как ще действаш — посъветва я Фрици. — И колко далеч искаш да стигнеш.

— Ако съм права — отговори тя, — може би доста далеч.

Понечи да изключи компютъра, но се сети, че не е зле да провери още нещо, въпреки че сигурно щеше да удари на камък. Отиде на страницата на „Уикли Римайндър“ и кликна върху НЕКРОЛОЗИ. Имаше поле, където да въведеш името, което търсиш, и Тес написа СТРЕЛКЕ. Излезе само едно съвпадение, мъж на име Роскоу Стрелке. Според некролога от 1999 той починал внезапно у дома си на четирийсет и осем годишна възраст. Оставил съпруга Рамона и двама сина: Алвин (23) и Лестър (17). За писателка на криминални романи, пък било и от безкръвния вид, известен като „уютни домашни кримки“, внезапната смърт действаше като червен флаг. Тес потърси в общата база данни на вестника, но не откри нищо повече.

Заседя се за момент, барабанейки неспокойно с пръсти по страничните облегалки креслото, както правеше, когато работеше и не можеше да намери дума, фраза или начин да опише нещо. После потърси списък с вестниците в Западен и Южен Масачузетс и попадна на спрингфийлдския „Републиканец“. Написа името на съпруга на Рамона Норвил и заглавието, което се появи беше грубо и рязко: БИЗНЕСМЕН ОТ ЧИКОПИ СЕ САМОУБИВА.

Стрелке бил намерен в гаража си, увиснал от една дъска. Нямало оставена бележка и Рамона не се цитираше, но една съседка споменала, че господин Стрелке бил много разстроен от „някакви неприятности, в които се забъркал големият син“.

— Какви ги е надробил Ал, че така си се разстроил? — запита Тес компютърния екран. — Да не е свързано с момиче? Може би изнасилване? Сексуално посегателство с побой? Още тогава ли е действал мащабно? Ако затова си се обесил, значи си бил пилешка курешка, тате.

— Може би на Роскоу са му помогнали — предположи Фрици. — Знаеш я Рамона. Едра, силна жена. Какво да ти разправям, виждала си я.

Това отново не прозвуча като гласа, с който обикновено си приказваше наужким. Сепнато погледна Фрици. Той също я погледна: зелени очи, питащи кой, аз ли?

Това, което Тес искаше, бе направо да отиде с колата до Лейсмейкър Лейн, с револвера в дамската си чанта. Това, което Тес трябваше да направи, бе да престане да се изживява като детективка и да се обади в полицията. Нека те да се оправят. Старата Тес би постъпила така, само че тя вече не беше онази жена. Онази жена сега ѝ се струваше далечна роднина, на която изпращаш коледна картичка и забравяш за нея до следващата Коледа.

Понеже не можа да реши — и понеже навсякъде я болеше — тя се качи на горния етаж и си легна. Спа четири часа и се събуди така вдървена, че едва се изправи. За подсилване изпи още два тиленола, изчака да подействат и отиде с колата до видеотеката. Носеше Изстисквача на лимони в дамската си чанта. Реши, че винаги ще го носи, докато шофира сама.

Добра се до видеотеката малко преди да затвори и поиска филма с Джоди Фостър „Храбрата жена“. Служителят (който беше със зелена коса, ухото му бе продупчено с безопасна игла и я имаше осемнайсет години, я не) снизходително я уведоми, че филмът всъщност се казва „Смелата“17. Господин Ретропънк я светна, че за още петдесет цента може да си тръгне и с торбичка пуканки за микровълнова фурна. Тес се канеше да откаже, но размисли.

— Що пък не? — насочи въпроса си тя към господин Ретропънк. — Нали живеем само веднъж?

Той се сепна, видя я по различен начин и усмихнато се съгласи, че е точно така.

Вкъщи Тес приготви пуканките, пъхна дивидито в устройството и се настани на дивана, като подпъхна една възглавница зад кръста си, където беше охлузеното място. Фрици се намести при нея и двамата изгледаха как Джоди Фостър преследва мъжете (боклуците, както във фразата доволен ли си, боклук такъв), които бяха убили приятеля ѝ. Междувременно Фостър видя сметката и на други боклуци с револвера си. „Смелата“ в значителна степен беше халтура, но въпреки това Тес го хареса. Реши, че е много съдържателен. Освен това реши, че дълги години нещо ѝ е липсвало: простият, но автентичен катарзис, предлаган от такива филми. Щом го изгледа, се обърна към Фрици с думите:

— Ще ми се Ричард Уидмарк да беше заварил Джоди Фостър вместо старата дама в количката, а ти?

Фрици се съгласи на хиляда процента.

Онази нощ, докато октомврийският вятър вилнееше около къщата, а Фрици се беше свил на кравай до нея в леглото, Тес се уговори със себе си: ако сутринта се събуди в същото разположение на духа, ще посети Рамона Норвил, а може би след Рамона — в зависимост от това как се развият нещата на Лейсмейкър Лейн — ще навести „Големия шофьор“ Алвин Стрелке. По-вероятно беше да се събуди с някакво подобие на здрав разум и да се обади в полицията. Само че не анонимно, нищо че ще е в устата на всички. Навярно бе трудно да доказваш изнасилване четирийсет часа и Бог знае колко душове след деянието, но знаците на сексуално издевателство бяха изписани по цялото ѝ тяло.

И жените в тръбата: тя беше техен защитник, независимо дали ѝ харесваше или не.

Утре всички тези мисли за отмъщение ще ми се струват глупави. Досущ виденията, които се присънват на болните или трескавите.

Само че когато се събуди в неделя, беше Новата Тес. Взря се в револвера на нощното шкафче и си помисли: Искам да го използвам. Искам сама да се заема с това, а като се има предвид какво преживях, заслужавам сама да се заема.

— Обаче трябва да се уверя във вината на Рамона и не желая да ме заловят — сподели тя с Фрици, който сега беше станал и се разтягаше, приготвяйки се за още един изнурителен ден, прекаран в излежаване и похапване от купичката.

Тес взе душ, облече се и излезе на огряната от слънцето веранда с жълт бележник за писане. Близо четвърт час се взираше в ливадата в задния двор, като от време на време отпиваше от изстиващия си чай. Накрая написа ДА НЕ МЕ ЗАЛОВЯТ отгоре на първия лист. Прецени това на трезва глава и започна да си води бележки. Започна бавно, ала набра скорост, както се случваше всеки ден, когато пишеше книга.