Това беше нейният глас.

Което беше добре.

В седем и трийсет на следващата сутрин, след по-малко от три часа неспокоен, прекъсван от кошмари сън, Тес приготви компютъра си за работа. Само че не за писане. Сега изобщо не ѝ беше до творчество.

Неомъжена ли беше Бетси Нийл? По-скоро да. Тес не беше видяла халка на пръста ѝ онзи ден в кабинета ѝ (но може би ѝ беше убягнало), нито пък семейни снимки. Доколкото си спомняше, единствената снимка в кабинета ѝ беше на Барак Обама… а той вече е женен. Значи така — Бетси Нийл вероятно бе разведена или неомъжена. Сигурно името ѝ не фигурираше в телефонния указател. В такъв случай компютърът нямаше да ѝ е от полза. Тес би могла да отиде в „Стагър Ин“ и да я намери там… само че не ѝ се връщаше в дискотеката. Никога повече нямаше да стъпи там.

— Какво толкова се косиш? — подхвърли Фрици от прозореца. — Поне провери телефонния указател за Коулич. А каква миризма подушвам от теб? Нима на куче?

— Да. Това е Губър.

— Предателка — с презрение я заклейми Фрици.

Откри кръгла дузина Нийловци. Имаше една Е. Нийл. Е. съкратено от Елизабет ли беше? Имаше начин да разбере.

Без капка колебание — за да не загуби събрания кураж, — Тес набра телефонния номер. Потеше се, усети сърцебиене.

Телефонът иззвъня веднъж. Два пъти.

Вероятно номерът не е неин. А на Едит Нийл. На Едуина Нийл. Даже на Елвира Нийл.

Три пъти.

А ако номерът е на Бетси Нийл, може да не е вкъщи. Сигурно е отишла на излет в планината Катскилс…

Четири пъти.

… или забива с някого от зомби-хлебарите, ха! Например със солокитариста. Сигурно пеят „Кой кого“ заедно под душа, след като са…

От отсрещната страна вдигнаха и Тес моментално позна гласа.

„Ало, свързахте се с Бетси, но точно сега не мога да се обадя. Ще прозвучи сигнал и след него знаете какво да правите. Приятен ден.“

Аз имах кофти ден, много мерси, а снощи направо ми…

Сигналът прозвуча и думите се изляха, преди Тес да осъзнае какво говори:

— Ало, госпожице Нийл, обажда се Теса Джийн — авторката на кримитата за Уилоу Гроув. Видяхме се в „Стагър Ин“. Вие ми върнахте моя Томтом, а аз дадох автограф за баба ви. Забелязахте как са ме подредили и аз ви наговорих куп лъжи. Не беше гаджето ми, госпожице Нийл. — Тес заговори по-бързо, като се боеше, че лентата може да свърши, преди да е приключила… а тя страстно желаеше да приключи. — Изнасилиха ме, което беше несправедливо, поисках да раздам справедливост… и… и трябва да поговорим, понеже…

Нещо изщрака и Тес чу гласа Бетси Нийл.

— Започни отново — каза тя, — но бавно. Току-що ставам и още съм сънена.

Срещнаха се за обяд в градския парк на Коулич. Седнаха на една пейка близо до естрадата за оркестъра. Тес не беше гладна, но Бетси Нийл я накара да си вземе сандвич и тя задъвка настървено, което я подсети как Губър нагъваше хамбургера на Лестър Стрелке.

— Започни отначало — нареди Бетси. Тес си помисли, че тя е почти неестествено спокойна. — Започни отначало и ми разкажи всичко от игла до конец.

Тес започна с поканата от „Букс & Браун Бегърс“. Бетси Нийл почти не продума, само от време на време добавяше по някое „аха“ или „така значи“ за да покаже, че слуша. Докато разказваше, Тес ожадня. Добре че Бетси носеше две кутийки безалкохолно „Доктор Браун“. Тес жадно изгълта едната.

Когато свърши, минаваше един часът. Малцината, дошли да обядват в парка, се бяха разотишли. Две жени разхождаха бебета в колички, но те се намираха доста далеч.

— Дай да обобщим — каза Бетси Нийл. — Щяла си да се самоубиеш, но някакъв призрачен глас ти е нашепнал вместо това да се върнеш в къщата на Алвин Стрелке.

— Да — отвърна Тес. — Където си намерих чантата. И изцапаното с кръв пате.

— А гащичките ти са били в къщата на малкия брат.

— Да, в къщата на Малкия шофьор. Сега са в експедишъна. Както и дамската ми чанта. Искаш ли да ги видиш?

— Не. А револверът?

— Той също е в колата. В него е останал един патрон. — Тя любопитно се взря в Нийл, като си мислеше: „Момичето с очи от портрет на Пикасо“ — Не те ли е страх от мен? Ти си единствената жива свидетелка. Или поне единствената, за която се сещам.

— Тес, седнали сме в градския парк. Освен това самопризнанията ти са записани на телефонния ми секретар.

Тес примигна. Още една подробност, за която не беше помислила.

— Даже ако някак си успееш да ме убиеш, без онези две майки да забележат…

— Вече не се наемам да убивам когото и да е. Тук или където и да било.

— Радвам се да го науча. Защото дори да се погрижиш за мен и касетката от телефонния ми секретар, рано или късно някой ще издири таксиметровия шофьор, който събота сутринта те е взел от дискотеката. А щом от полицията се доберат до теб, ще те освидетелстват и ще те уличат заради синините.

— Да. — Тес докосна най-страшната синина. — Така е. И сега какво?

— Първо, ще е разумно да не си показваш носа навън, преди хубавото ти лице отново да изглежда хубаво.

— Вече си измислих алиби за синините. — Сподели с Бетси историята, която беше съчинила за пред Патси Маклейн.

— Доста находчиво.

— Госпожице Нийл… Бетси… вярваш ли ми?

— О, да — разсеяно отвърна тя. — А сега ме чуй. Слушаш ли?

Тес кимна.

— Ние сме две жени, които са си устроили скромен пикник в парка, и в това няма нищо лошо. Но след днешния ден няма да се видим вече. Така ли е?

— Щом казваш — отговори Тес. Чувстваше мозъка си изтръпнал като челюстта си, след като зъболекарят ѝ инжектираше конска доза новокаин.

— Казвам. А ти трябва да скалъпиш друго обяснение, в случай че ченгетата разговарят или с шофьора, който те е закарал вкъщи, или…

— Мануел. Казваше се Мануел.

— … таксиджията, който те е закарал в „Стагър Ин“ събота сутринта. Едва ли някой ще те свърже със Стрелке, освен ако полицията не открие личната ти карта, но убийствата ще станат голяма новина и не можем да разчитаме, че разследването няма да те засегне. — Тя се наведе и чукна веднъж Тес над лявата гърда. — На теб разчитам то никога да не засегне мен. Защото не го заслужавам.

Не. Тя съвършено не го заслужаваше.

— Какво можеш да съчиниш за пред ченгетата, мила? Убедителна история, в която аз не фигурирам. Напъни се, все пак си писателка.

Тес мисли цяла минута, която Бетси ѝ отпусна.

— Ще кажа, че след срещата с читателите Рамона Норвил, ме е посъветвала да мина по Еленовия път за по-пряко — което е истина — и че там съм видяла „Стагър Ин“. Няколко километра по-нататък съм се отбила да вечерям, после съм решила да се върна и да се почерпя. Да послушам групата.

— Добре. Те се казват…

— Знам как се казват — прекъсна я Тес. Може би действието на новокаина отминаваше. — Ще обясня, че съм се запознала с едни мъже, че съм си пийнала доста и съм решила, че не бива да шофирам. Теб те няма в историята, тъй като не работиш вечер. Също така мога да кажа…

— Недей, това е достатъчно. Като загрееш, направо се развихряш. Само не украсявай много.

— Няма — обеща Тес. — Освен това е възможно изобщо да не се стигне дотам. Щом стигнат до Стрелке и техните жертви, ще търсят много по-различен убиец от миньонче, което пише книжки.

Бетси Нийл се усмихна.

— Да, бе, да. Не си никакво миньонче, което пише книжки, а зла кучка. — Тогава видя стреснатото изражение на Тес. — Какво? Какво пък има сега?

— Нали ще успеят да свържат жените в канала с двамата Стрелке? Поне с Лестър?

— Той сложи ли си презерватив, преди да те изнасили?

— Ами! Не. Когато се прибрах, още бях оплескана със семето му. — Тес потрепери.

— Значи го е правил на голо и с другите. Доказателства ще има колкото искаш. Полицаите ще съберат две и две. Стига тези лоши момчета наистина да са унищожили личните ти документи, би трябвало да ти се размине. Безсмислено е да се безпокоиш за нещо, което не зависи от теб, нали?