— Триста дяволи, Фрици! — Гласът ѝ пресекваше от ужас. — Виж това.

Фрици не дойде да погледне, нито отговори — и как, при положение че беше прекалено разстроена, за да преправи гласа му?

„Провери какво виждаш — посъветва се тя. — Преживя ужасен шок, Теса Джийн, може би най-големия шок, който може да се стовари върху една жена, с изключение на фатална диагноза в лекарския кабинет. Затова провери.“

Затвори очи и извика образа на мъжа от стария пикап „Форд“. Отначало беше изглеждал толкова дружелюбен. Отде да знаеш, че ще се натресеш на Веселия зелен великан?

Само дето не беше зелен; беше почернял от слънцето здравеняк, който не кара пикапа си, а го носи.

Рамона Норвил, неголям шофьор, но откъдето и да го погледнеш голяма библиотекарка, беше твърде възрастна, за да му е сестра. А ако сега беше лесбийка, невинаги е била такава, защото приликата бе неоспорима.

Освен ако жестоко не се лъжа, гледам снимка на майката на моя изнасилвач.

Тя отиде в кухнята да пийне вода, но само с вода нямаше да стане. Преполовена бутилка текила се мъдреше в дъното на кухненския шкаф незнайно откога. Тес я извади, помисли да вземе чаша, но направо надигна шишето. Текилата опари устата и гърлото ѝ, но иначе ѝ подейства добре. Отново отпи, този път по-малко, и прибра текилата. Не смяташе да се напива. Точно днес имаше нужда да е с трезва глава.

Гняв — най-големият, най-истински гняв, откакто беше зрял човек — я завладя като треска, но тази треска нямаше нищо общо с изкараните досега. Тя циркулираше в тялото ѝ като странен серум — първо студено отдясно, после горещо отляво, където е сърцето. Сякаш не засягаше главата ѝ, която беше бистра. И то по-бистра, след като си пийна текила.

Направи няколко бързи кръгчета из кухнята, навела глава, масажирайки с ръка пръстена от синини по шията си. Не ѝ хрумна, че обикаля кухнята, както обикаляше изоставения магазин, след като изпълзя от канала, който Големия шофьор бе нарекъл за нейна гробница. Действително ли смяташе, че Рамона Норвил я е изпратила — нея, Тес — при сина си психопат като един вид жертвоприношение? Имаше ли такава вероятност? Нямаше. Всъщност откъде да е сигурна, че двамата са майка и син, съдейки по една лоша снимка и по памет?

Обаче имам слонска памет. И съм добра физиономистка.

Е, тя така мислеше, но вероятно същото се отнасяше за всички хора. Нали?

Да, а идеята е шантава. Не си криви душата.

Не си кривеше душата, но беше виждала по-шантави неща по програмите за истински престъпления (които редовно следеше). Жените от кооперацията в Сан Франциско, които години наред убивали своите възрастни наематели, за да присвояват пенсиите им, и ги заравяли в задния двор. Пилотът, който изпратил в отвъдното съпругата си и замразил трупа във фризера, за да го прекара през дърворезачката зад гаража. Мъжът, който упоил децата си с газолин и ги сготвил като бройлери, за да е сигурен, че жена му никога няма да упражнява родителските права, които ѝ били присъдени. Майка да изпраща жертви на сина си беше потресаващо и невероятно… обаче не и невъзможно. Щом нещата опираха до двусмислената (без)образност на човешкото сърце, границите май не важаха.

— И таз добра! — Ужас и гняв се преплитаха в гласа ѝ. — И таз добра, и таз добра, и таз добра!

Разбери. Разбери със сигурност. Ако можеш.

Тес се завърна при своя благонадежден компютър. Ръцете ѝ силно трепереха и тя на три пъти се опита да въведе ПРЕВОЗВАЧИ КОУЛИЧ в полето на търсачката. Накрая успя, натисна ентър и резултатът се появи отгоре в списъка: АВТОПРЕВОЗИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ. Оттам влезе в уебсайта на фирмата, където я посрещна лоша анимация на голям камион с червен ястреб отстрани и смахнат, ухилен шофьор зад волана. Камионът прекоси екрана отдясно наляво, обърна се, прекоси отляво надясно, после пак се обърна. Безкрайно пътуване на чомпи. Мотото на фирмата проблясваше в червено, бяло и синьо над рисуваното камионче: УСМИВКИТЕ ИДВАТ С ОБСЛУЖВАНЕТО!

За желаещите да пътешестват отвъд гостоприемния екран имаше четири-пет възможности, в това число телефонни номера, ценоразпис и отзиви на доволни клиенти. Тес ги пропусна и кликна върху последния ред, който гласеше: ВИЖТЕ НАЙ-НОВОТО ПОПЪЛНЕНИЕ В НАШИЯ АВТОПАРК! Щом картинката се появи, и последното парченце се намести.

Снимката беше много по-добра от тази на Рамона Норвил на стъпалата пред библиотеката. Изнасилвачът на Тес седеше зад волана в лъскавата кабинка, на чиито врата с причудливи букви бе написано: АВТОПРЕВОЗИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ КОУЛИЧ, МАСАЧУЗЕТС. Той не носеше кафявата шапка с пръски от белина, а русата остра къса коса подсилваше едва ли не зловещо приликата с майка му. Неговата жизнерадостна, предразполагаща усмивка бе същата, което Тес помнеше от вчерашния следобед. Същата, с която ѝ каза: Вместо да ти сменям гумата, що да не те изчукам? А?

От взиране в снимката цикълът на странния серум на гнева, който протичаше в системата ѝ, се ускори. В слепоочията ѝ се появи бучене, което не беше точно главоболие. Всъщност бе приятно.

Той носеше пръстена с червеното стъкълце.

Надписът под снимката гласеше: „Ал Стрелке, управител на фирма за автопревози «Червен ястреб», зад волана на последната придобивка на фирмата: Питърбилт 389 от 2008. Могъщият автовоз Пит сега е на разположение на всичките ни клиенти, които са НАЙ-ГОТИНИТЕ В СТРАНАТА. Вижте само! Ал не прилича ли на горд татко?“

Чу го как я обижда, че е кучка — мрънкаща курва и кучка, — и сви ръце в юмруци. Усети как ноктите ѝ се забиват в дланите и стисна още по-здраво, наслаждавайки се на болката.

Горд татко. Очите ѝ неизменно се връщаха на този израз. Горд татко. Гневът все повече се ускоряваше и обикаляше тялото ѝ, както тя беше обикаляла кухнята. Както тя беше обикаляла магазина снощи, ту идвайки на себе си, ту изключвайки напълно — като актриса, която ту изчезва на сцената, ту се мярка под светлината на някой прожектор.

Ще си платиш, Ал. А ченгетата да си гледат работата. Ще се разплащаш с мен.

Налице беше и въпросът с Рамона Норвил. Гордата майка на гордия татко. Въпреки че Тес още не се бе уверила нейното съучастие. Донякъде това се дължеше на нежеланието да повярва, че една жена би допуснала нещо толкова ужасно да се случи на друга жена, но също така имаше по-невинно обяснение.

Чикопи не беше Бог знае колко далеч от Коулич и Рамона сигурно винаги минаваше напряко по Еленовия път.

— За да погостува на сина си — кимна Тес. — За да погостува на гордия татко с лъскавия автовоз Пит. Като нищо може тя да го е снимала зад волана.

Та защо да не препоръча любимия си маршрут на гостуващата авторка?

Но защо не каза: „Всеки път минавам оттам, когато отивам на гости при сина си.“ Нямаше ли да е естествено?

— Може би не разговаря с непознати за Стрелке-фазата от живота си — предположи. — Фазата, преди да открие късата коса и удобните обувки. — Не беше изключено, но как да обясни гредите с гвоздеи? Капанът. Норвил я изпрати по онзи път, а капанът е бил заложен предварително. Дали му се е обадила? Обадила се е с думите: „Пращам ти едно сочно парче, не я изпускай?“

Това все още не означава, че е била замесена… съзнателно замесена. Колко му е гордият татко редовно да се осведомява за гостуващите автори?

— Нищо работа — изкоментира Фрици, след като скочи върху картотеката. Заблиза едната си лапичка.

— А ако си е харесал снимка… на една сравнително привлекателна писателка… вероятно се е досетил, че майка му ще я изпрати по… — Тес млъкна. — Не, тук нещо не се връзва. Без входяща информация от мамчето как ще е разбрал, че ще се връщам с кола до дома си в Бостън? Или че ще летя със самолет до дома си в Ню Йорк?

— Ти го провери в Гугъл — обади се Фрици. — Може би и той те е проверил там. Както и тя. В последно време всичко го има в интернет; ти сама го каза.