Младоженците заминаха на пътешествие в Белиз. „Мога да се обзаложа, че през цялото време ще вали“ — каза си Стрийтър. Не валя, но Джейкъб прекара повечето дни в една мизерна болница, където легна с тежка форма на гастроентерит и вършеше голямата си нужда в лигнинени превръзки. Беше пил само бутилирана вода, но в един момент се бе разсеял и си беше изплакнал зъбите с вода от крана. „Сам съм си виновен“ — укоряваше се той.

Над осемстотин американски войници загинаха в Ирак. Момчета и момичета, които не извадиха късмет.

Том Гудхю се разболя от подагра, започна да накуцва и вече се придвижваше с бастун.

Същата година чекът до „Светски детски фонд“ беше за изключително солидна сума, но на Стрийтър въобще не му досвидя. Беше по-щастлив да дава, отколкото да получава. Така казваха най-достойните хора.

През 2006 Грейси, дъщерята на Том, загуби всичките си зъби заради пародонтозата. Загуби и обонянието си. Скоро след това на редовната седмична вечеря, на която присъстваха Гудхю и Стрийтър (бяха само двамата — придружителят на Карл го бе извел на „екскурзия“), Том избухна в сълзи. Вместо да пие скъпа бира, вече се наливаше с джин „Бомбайски сапфир“ и беше пиян до козирката.

— Не разбирам какво се случи с мен — хълцаше той. — Чувствам се като… и аз не знам… като шибания Йов!

Стрийтър го прегърна и започна да го утешава. Каза му, че над всекиго се скупчват облаци, но рано или късно се разпръсват.

— Шибаните облаци се задържаха над мен адски дълго! — изстена Гудхю и го удари по гърба със стиснатия си юмрук. Стрийтър го прие спокойно. Приятелят му не беше вече силен като преди.

Чарли Шийн, Тори Спелинг и Дейвид Хаселхоф се разведоха, а Дейвид и Джанет Стрийтър отпразнуваха в Дери трийсет години брак. Организираха купон. Към края на тържеството Стрийтър изведе жена си в задния двор и я изненада с фойерверки. Всички ръкопляскаха с изключение на Карл Гудхю. Опитваше се, но все не можеше да уцели ръцете си. Накрая бившият студент от колежа „Емерсън“ се отказа от пляскането на ръце и нададе вой, сочейки с пръст небето.

През 2007 Кийфър Съдърланд влезе в затвора (не за първи път) за шофиране в нетрезво състояние, а съпругът на Грейси Гудхю — Дикерсън — бе убит в пътнотранспортно произшествие. Пиян шофьор се врязал в неговата лента, докато Анди Дикерсън се прибирал от работа. Добрата новина беше, че пияният не беше Кийфър Съдърланд. Лошата новина беше, че Грейси Дикерсън беше бременна в четвъртия месец и без пукната пара. Съпругът ѝ не беше правил вноски по застраховката си „Живот“, за да намали разходите в семейния бюджет. Грейси се върна да живее при баща си и при брат си Карл.

— С техния късмет бебето ще се роди с деформация — каза Стрийтър една нощ, докато лежеше до жена си след любовния акт.

— Не думай! — извика Джанет ужасено.

— Изречеш ли го, то няма да се случи — обясни ѝ той и след малко гушкавите зайчета се гушнаха и заспаха.

Тази година чекът до Детския фонд беше за петдесет хиляди долара. Стрийтър го написа без капка угризение.

Бебето на Грейси се роди в разгара на февруарската снежна буря през 2008. Добрата новина беше, че нямаше деформации. Лошата — че се роди мъртво. Пак проклетият сърдечен дефект в рода им! Грейси — без зъби, без съпруг и без обоняние — изпадна в дълбока депресия. Стрийтър смяташе, че това показва психическата ѝ стабилност. Ако подскачаше весело, подсвирквайки си „Не се тревожи, бъди щастлив“, той щеше да посъветва Том да държи под ключ острите предмети вкъщи.

Разби се самолет, с който пътуваха и двама музиканти от рокбандата „Блинк-182“. Лошата новина — загинаха четирима души. Добрата новина — за разнообразие рокаджиите оцеляха… макар че единият не след дълго щеше да умре.

— Разгневил съм Бога — каза Том на една от редовните вечери, които двамата мъже наричаха „ергенските си нощи“. Стрийтър беше донесъл спагети от ресторанта „Кара мама“ и вече беше омел порцията си. Том едва беше докоснал своята. В другата стая Грейси и Карл гледаха „Американски идол“. Грейси не продумваше, а бившият студент от „Емерсън“ мучеше и ломотеше нечленоразделно. — Не знам с какво, но съм го разгневил.

— Не говори така, защото не е вярно.

— Откъде знаеш, че не е?

— Знам! — натърти Стрийтър. — Говориш глупости.

— Е, добре, братле, щом казваш… — Очите на Том се напълниха със сълзи, които рукнаха по бузите му. Една се спря на ръба на челюстта му, задържа се за момент и капна в недоядените му спагети. — Благодаря на Господа за Джейкъб. Той поне е добре. Напоследък работи за една телевизионна станция в Бостън, а жена му е в счетоводния отдел на болницата „Бригъм енд Уиминс“. Виждат се понякога с Мей.

— Прекрасна новина! — въодушевено възкликна Стрийтър, като се надяваше Джейк да не пренесе като зараза лошия късмет върху нея.

— И ти още идваш да ме виждаш. Разбирам Джанет, че не иска, и не я виня, но… Очаквам тези вечери с нетърпение. Те са връзката ми с миналото.

„Да — помисли Стрийтър — с миналото, когато ти имаше всичко, а аз имах рак.“

— Ще бъда винаги до теб — обеща, хвана леко треперещата му ръка и я стисна между дланите си. — Приятели до гроб.

2008 — мамка му, каква година! Китай беше домакин на Олимпийските игри! Крис Браун и Риана станаха гушкави зайчета! Фалираха банки! Фондовата борса се срина! През ноември Агенцията за защита на околната среда затвори „Планината Трашмор“, последния източник на доходи за Том Гудхю. Правителството обяви намеренията си да заведе дело за замърсяване на подпочвените води и незаконно изхвърляне на медицински отпадъци. Вестник „Дери Нюз“ намекна, че може би дори ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Привечер Стрийтър често минаваше с колата по удължението на Харис Авеню и се оглеждаше за жълт чадър. Не че имаше желание да се пазари — просто искаше да си побъбри. Обаче така и не видя нито чадъра, нито собственика му. Беше разочарован, но не и изненадан. Търговците са като акулите — трябва постоянно да се движат, иначе умират.

Той написа чек и го изпрати до банката на Каймановите острови.

През 2009 след раздаването на наградите „Грами“ Крис Браун преби жестоко своето Най-обично Гушкаво Зайче, а няколко месеца по-късно Джейкъб Гудхю, бившият футболист, преби жестоко жизнерадостната си женичка Ками, след като тя намери в джоба на якето му дамски бикини и половин грам кокаин. Докато ридаеше на пода, Ками го нарече гаден наркоман. Джейкъб реагира, като заби в корема ѝ вилица за барбекю. Веднага съжали и позвъни на 911, но белята беше станала — беше ѝ пробил корема на две места. По-късно заяви пред полицията, че не помни нищо. Бил изпаднал в умопомрачение.

Служебно назначеният му адвокат беше твърде тъп, за да поиска намаляване на паричната гаранция. Джейк Гудхю потърси помощ от баща си, който не смогваше да плаща сметките си за отопление, камо ли да осигури компетентен, скъпо платен адвокат от Бостън на посегналия на жена си син. Том се обърна към Стрийтър, който каза „Разбира се!“, преди старият му приятел да изрече и десетина думи от дълго репетираната реч. Още помнеше как Джейкъб бе целунал по бузата баща си без никакво стеснение. Освен това, докато плащаше съдебните разноски, щеше да има шанс да разпита адвоката за душевното състояние на Джейк. Научи, че не е много добро — момчето било депресирано и измъчвано от чувство за вина. Адвокатът добави, че вероятно ще му лепнат пет години, но се надявал три от тях да са условно.

„Като излезе от затвора, може да се върне вкъщи — каза си Стрийтър. — Може да гледа «Американски идол» с Карл и Грейси, ако още е на екран. Сигурно ще е.“

— Имам застраховка — каза Том Гудхю една вечер. Беше станал кожа и кости и дрехите му висяха като торби. Очите му сълзяха. Беше пипнал псориазис и непрекъснато се чешеше по ръцете, като оставяше по бялата си кожа дълги червени резки. — Ако бях сигурен, че застрахователите няма да се усетят, щях да инсценирам злополука и да се самоубия.