Импелитери и Спърлинг нагласиха оръжията си така, че да могат да ги извадят бързо и без повече приказки се отправиха към бара.

Шоу включи полицейската радиостанция и започна да търси началството. Но скоро изключи радиото и извади клетъчния телефон. Реши, че няма полза да влиза в спорове с някой шеф от средно ниво как точно да действа. Набра направо номера на Де Лука.

Импелитери и Спърлинг влязоха в ресторанта. Минаха покрай Санчес и Хектор, седнали близо до входа на ъгъла на дългия бар. Погледнаха през тях и потърсиха с очи Арчи и Блум. Видяха ги. Бяха до отсрещната стена, в дъното, Арчи с гръб към тях, Блум — с лице. Бързо заеха маса в средата на предното помещение до стената срещу бара. Импелитери седна така, че да може да наблюдава масата на Арчи. Спърлинг държеше под око доминиканците.

— Боже мой — промърмори Импелитери, — това място никак не е голямо.

— Няма значение — отвърна Спърлинг. — Добре е. Повечето хора се хранят отвън. Аз виждам стрелеца му и другия с него. Ти гледай нашето момче.

Импелитери бързо се огледа. Барманът и една сервитьорка стояха в края на бара до служебното помещение. Друга сервитьорка влезе от улицата с табла в ръка. Импелитери си представи как се изпречва на пътя им, когато се затичат навън. Забеляза, че всички маси в предната зала срещу бара бяха празни, с изключение на тяхната и една маса зад тях, заета от някаква семейна двойка и хлапето им. Малкият седеше гордо в количката си и си играеше с връзка пластмасови ключове, докато майка му търпеливо буташе парченца пиле на грил в устата му.

В отделението отзад имаше още шест маси. Пространството завиваше наляво, следователно помещението имаше Г-образна форма. Освен Арчи и Блум, две от масите отзад бяха заети от вечерящи. На едната седяха мъж и жена, а на другата три момичета и един младеж. Импелитери остана с впечатлението, че са колеги, решили да вечерят заедно след работа.

Той сведе поглед, разшава се на стола си и прегледа менюто.

— Мамка му, колкото по-скоро тия типове се разкарат оттук, толкоз по-добре.

Спърлинг, както обикновено, не изрази никакво мнение. Беше се отпуснал на стола си и гледаше тъпо напред, държейки Санчес и Хектор под око.

Импелитери погледна крадешком към Арчи. Не можеше да види лицето му, нито какво говореше на Блум, но следеше движенията на главата му. Изглежда говореше доста рязко. Можа обаче да види по-голяма част от лицето на Блум. Евреинът не изглеждаше особено респектиран от Арчи. Отговаряше му с кратки изречения и свивания на раменете. Импелитери имаше чувството, че Блум се опитва да успокои Арчи, но изглежда усилията му не даваха резултат.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, не е по моя вина! — каза Блум.

— Върви по дяволите! Първо ме напъха във всичко това. Уж беше уредил далаверата. Занимавах се с всички тия говна и ала-бала. После, след по-малко от шест месеца, заеба всичко и затръшна кепенците.

— Да не мислиш, че аз съм го решил? Да не мислиш, че съм им казал да те разкарат? Откъде да знам, че щерката на шефа на полицията ще вземе да се спазари точно за това място? Щом това стана, всичко се промени.

— Да бе, всичко се промени. Всичко се промени, но не за вас, педерастите. За мен се промени. Аз съм прецаканият.

— Какво ти става? — изгледа го ядно Блум. — Това е бизнес. Нещата се променят. Понякога за добро, понякога за лошо. Днес настъпва една промяна. Утре — друга. Ще се появят други обекти. Нови възможности. — Блум вдигна ръце. — Извинявай, трябва да се изпикая.

— Къде тръгна, мамицата ти?

— Трябва да отида. От пиенето е.

— Много пиеш, мамка му.

— Да, и ям много, освен това. Може би трябва и да се издрискам, като съм тръгнал така и така.

Арчи се надвеси над него.

— Побързай, дебелак, че само на дрисък ще ми станеш!

— Добре, добре. Успокой се. Една минута ми дай.

Блум плъзна стола си назад и измъкна туловището си изпод масата. Тоалетните се намираха в дъното на малък коридор зад тях, срещу кухнята.

Санчес се надвеси от бара и проследи с поглед Блум.

Спърлинг пък следеше Санчес.

Импелитери забеляза леката промяна във фокуса, когато Спърлинг се вторачи в Санчес.

— Какво гледа тоя? — попита Импелитери партньора си.

— Блум току-що вдигна дебелия си задник от масата, за да отиде до кенефа, предполагам. Спокойно, не привличай вниманието му.

Спърлинг се отпусна, когато сервитьорката се приближи до тях.

— Какво да ви донеса? Ще вечеряте ли?

— Да — кимна Импелитери.

Спърлинг се намръщи при мисълта да си поръчва храна. Импелитери го изгледа окуражително.

— Малко бързаме. Я да поръчаме всичко наведнъж. Две бири „Бас“ и два бургера. Нали правите бургери?

— Разбира се. Как ги искате?

С шибани узита вътре, помисли си Импелитери.

Арчи се извърна да види какво става зад него. Движението му привлече вниманието на Импелитери и той неволно го погледна. Очите им се срещнаха само за миг, преди Импелитери бързо да извърне поглед към сервитьорката.

Онзи стана нервен. Изправи се и тръгна към предното помещение.

Импелитери придвижи ръката си под масата и стисна дръжката на пистолета. Арчи мина покрай тяхната маса и Импелитери леко се отпусна.

Сервитьорката записа поръчката им и се отдалечи.

— Какво става, мамка му? — попита Импелитери.

— Говори с аверите си.

Арчи спря до Санчес и го попита:

— Следиш ли го?

Санчес кимна.

— Това е той. Просто исках да съм сигурен, че знаеш кой е — рече Арчи и тръгна да се връща към масата си. Тъкмо когато сервитьорката, обслужваща външните маси, пристъпи към вратата с поднос, пълен с питиета, Уолтър се появи.

За миг се оказа, че Уолтър, Арчи и сервитьорката се срещнаха на вратата и се наложи всеки от тях да отстъпи настрани, за да направи път на другия.

Спърлинг видя как Уолтър се отдръпва от пътя на Арчи, но не можа да се въздържи да не направи гримаса. Когато Уолтър забеляза, че за малко щеше да се блъсне в Арчи, нещо му прещрака. Арчи го погледна за секунда, обърна се и продължи към масата си.

Спърлинг кимна на Импелитери, когато Арчи мина покрай тях.

— Та какво казваш за „Дребосъците“? — каза Спърлинг.

— А?

Арчи отмина.

Уолтър бързо зае позиция близо до изхода и взе менюто.

Блум се върна от тоалетната. Изглеждаше изненадан, че Арчи стои прав и попита:

— Какво правиш?

— Млъкни, мамицата ти, и седни!

Двамата заеха местата си.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Блум. — Защо сме тук?

Арчи извади един плик.

— Благодарение на теб и на тая говнярщина с мюсюлманите за мен тука стана напечено. Още някои подробности за уреждане и изчезвам оттук, докато нещата не се закротят.

Арчи плъзна плика към Блум.

— Вътре има пет карти и пет ключа. В плика има листче с пет адреса. Дръж ги отделно. Картите и ключовете са за пет различни сейфа. Картите те допускат. Ключовете ти отварят вратичките.

— Да.

— Парите ми са разделени в тия пет сейфа. Който има картите и ключовете може да ги вземе. Трябва да се грижиш за мангизите ми, докато ме няма. Ще ти се обадя и ще ти кажа на кого да платиш на ръка или на кого да изпратиш пари. Първо обаче да се уредя.

— Само това ми трябваше — завъртя очи Блум. — Да си чувал случайно, че има банки?

— Коя шибана банка ще се занимава с мен? Слушай…

Блум вдигна ръка.

— Не се притеснявай. Ще го направя.

— Ще го направиш и още как, по дяволите! — Арчи посочи през рамото си към Санчес, дебнещ до бара. — Виждаш ли го оня там?

Блум погледна през рамото на Арчи и видя Санчес, чиито хищни животински очи се бяха впили в него.

— Да. Още когато влязохте с него. Защо е тук?

— За да ти вземе кройката, Блум. Сега вече познава лицето ти. Гледа те достатъчно. Само да направиш няк’ви глупости, само да ме прецакаш, той и партньорът му знаят по кого да стрелят. И вярвай ми, ако не им се обаждам редовно да ги озаптявам, ще те намерят и ще ти пръснат задника.