Импелитери прокара пръст по дребния шрифт с подробните данни от талоните за паркиране.

— Да, ето виж. Два талона за последните десет дни. И двата на една и съща улица. И двата издадени между осем и осем и половина заранта. Точно по времето, когато минават и издават талони за непозволено паркиране. Скапанякът е прекалено мързелив, за да стане и да си премести колата.

Спърлинг вдигна глава от разпечатката пред него.

— Намерих талон на същото превозно средство близо до онези общежития във Форт Грийн.

— Без майтап. По кое време?

— Тук се казва в десет часа преди обед. За паркиране в забранен участък.

— Вероятно върху пожарен кран? Скапаняк! Реджи е зает човек. Трябва да е в едно от тези две места. Имам чувството, че е в това. Той чука дупето в Бронкс една нощ, после мамчето на бебето си, Дарлийс, другата. Песът тича от явка на явка, за да избегне клопката и се скатава там. Двамата с детектив Спърлинг ще предприемем едно сутрешно посещение за добро утро.

— Справяте се чудесно. Нещо друго? — попита Шоу.

— Да, имаме нещо уредено. Ще поразлаем кучетата веднага щом спипаме тоя шибалник Реджи. Вие момчета имахте ли късмет?

— Преди няколко часа се докопахме до Елард Уоткинс — осведоми ги Мейсън.

— Без майтап. Гръмнахте ли го?

— Не — отвърна Мейсън. — Детектив Шоу доста се постара, но той избяга от къщата. Опита се да скочи на един покрив и се срина.

— Сринал се през покрива?

— Като снаряд, хвърлен отвисоко.

— Мамка му! Страхотно! Уби ли се тоя дебел задник?

— Все още не — каза Шоу. — Но е достатъчно поочукан, за да не създава проблеми известно време. Няма да бъде проблем дори и в затвора, в който ще го натикат.

Шоу погледна часовника си. Единадесет и тридесет. Беше време да прескочи до „Ню Лотс“ и да се види с Рахман. Предполагаше, че досега Леон Блум трябва да му се е обадил и искаше да види какво ще може да изкопчи от Рахман за Арчи.

— Уолтър, намери ли нещо повече за Арчи Рейнолдс?

Уонг потърка очи и каза:

— Всичко, което намерих, са заповедите за арестите му и един адрес някъде в Браунсвил, но се съмнявам, че ще го намерим там. Нищо повече. Никаква шофьорска книжка, никакви данни за кредитна карта, никаква регистрация на превозно средство. Обадих се за него в отдела за идентификация на криминално проявени, да видя дали могат да ни подадат някоя нишка, но досега не са ми отговорили. Обадих се също така на един познат от ФБР, който може да има достъп до информация, до която ние нямаме. И той не ми се е обадил още. Тази банда не е обект на разследване от страна на Службата за борба с наркотиците, доколкото разбирам. Прегледах данни от шест щата. Засега не съм открил нищо.

— Говорих с един мой познат от „Банди“ рано този следобед, докато обикаляхме — взе думата Импелитери.

— Той знае ли нещо?

— Нищо, което би ни помогнало да го намерим. Но тоя приятел стана много сериозен, когато му споменах името на фукльото Арчи.

— Защо?

— Каза, че никой не знае много за него. Каза, че не живее в квартала. Мести се ту тук, ту там. Не е от редовните махленски момчета. Роден е и е отраснал там. Познава всички в махалата, но изглежда не се задържа на едно място. Идва да си върти бизнеса, после изчезва. Но всеки в този квартал се страхува от този фукльо.

— Защо? — попита Мейсън.

— Щот’ тоя тип първо стреля и после задава въпроси. Няма никакви задръжки, когато реши да претрепе някого. Гледа на всеки като на противник. Дори на тези, които са на негова страна. Всеки става заподозрян, когато загуби стока или когато липсват пари. Убива за най-дребното нещо. По какъвто и да е повод. Просто убива всеки, който сбърка. Или заповядва да бъде убит. Не мога да обясня точно какво ми каза той, но е ясно, че Арчи Рейнолдс движи нещата си отвън. Не знам. Опасен фукльо. Ако намерите някое изречение против него и го докопате, моят съвет е да го гръмнете на секундата, когато го видите. Иначе има вероятност вие да пострадате първи.

Шоу не коментира информацията на Импелитери. Просто я преглътна и попита Уонг:

— Нещо за тоя негов екзекутор, Санчес?

— Тъкмо съм го подхванал. Ако е доминиканец, предполагам, че често влиза и излиза от страната. Повечето типове като него се прибират у дома си и се крият там, когато стане напечено. Затова сега работя по визи, паспорти и митнически контрол.

— А какво стана с оня Мелвин Мели Мел или както там, по дяволите, му беше името?

Уонг записа нещо в компютърния файл на диска, отпусна се на стола, потърка отново очи и се обърна към останалите.

— Говорих с някои от участъковите детективи, разследващи нападенията с коли и пукотевицата в „Ню Лотс“. Един от тях ми каза, че са хванали някаква диря, затова се съсредоточих над останалите.

— Окей. Умно. Съсредоточи се над другите. Чинията ти е фрашкана с тия типове. Може би хората от участъка ще направят нещо за нас.

— Да — каза Импелитери, — стига да могат да съберат петдесетина души да го обкръжат и да го спипат.

— Антъни, ако те успеят да го хванат, тогава грижите ни ще станат с една по-малко. Уолтър, продължавай с това, над което работиш. Между другото, направи ли онова нещо за нас петимата?

Уолтър зяпна.

— Окей, успокой се. Само исках да ти напомня. Направи го, когато можеш. Не оставяй работата да се трупа. Ето ти бележки какво сме направили с Мейсън днес. Пропуснал съм ваденето на оръжие срещу цивилно лице, стрелянето без да съм попълнил формуляр, следенето на нелегални разговори по клетъчни телефони, влизането в частен дом без основателна причина и още няколко такива.

— Звучи добре — засмя се Импелитери.

— А денят дори не е свършил — продължи Шоу. — Уолтър, просто запиши това, което ти давам. Справяш се страхотно. Защо не привършиш това, което си започнал, и не си отидеш вкъщи? Да подремнеш няколко часа, да си вземеш дрехи и да дойдеш тук около осем часа сутринта. Облечи нещо, с което ще ти е по-удобно.

— И така ми е удобно.

— Както искаш — каза Импелитери.

Шоу погледна Уолтър. Реакция не последва.

— Както искаш. Схвана ли? Както… искаш.

— О, да.

— Ей, ама и аз съм един! Та ти не говориш английски.

— Майната ти, Импелитери.

— Шоу, на двете думи наведнъж ли си го учил? Нали разбираш, „майната ти“, или първо „майната“ и после „ти“?

— Не бе, задник, майка ти ме учи — изломоти Уолтър.

Импелитери се засмя.

— Уаа, Кунг Фу! Виж го ти, говори като…

— Внимавай — предупреди го Мейсън.

— Като махленско момче. Щях да кажа „махленско момче“, Мейсън, заклевам се.

Мейсън махна пренебрежително на Импелитери, отпусна се назад на стола, скръсти ръце върху затлъстелия си корем, и затвори очи. Спърлинг седеше с безизразна физиономия, кръстосал крака и просто чакаше. Дори Импелитери изостави обичайното заяждане, отпусна гръб на облегалката на стола и вдигна крака върху бюрото.

Шоу седеше на своето бюро и преценяваше как се чувства. Отвратително. Цигарите не помогнаха. Менюто от „Макдоналдс“ и китайската храна се бяха смесили в стомаха му. Изпитваше онова изтощение, все едно че е пребит, след като гневът бе отшумял и адреналинът му бе спаднал.

Замисли се как настървено се беше опитал да застреля Уоткинс Гирата. Колко много му се искаше да го убие, след като онзи беше стрелял по тях с проклетата си карабина. Изобщо не беше се поколебал. „Но после ще ти тежи цял живот, след като видиш куршумните рани в едрото му черно тяло, нали?“ — каза си той.

Помисли си как ще трябва да застреля Арчи Рейнолдс, само да му се мернеше пред очите. Опита се да отблъсне и този образ.

Внезапно изпита силно желание от порядъчна доза уиски, което да поеме с бирата. Дощя му се да изпита прилива на енергия, който алкохолът щеше да му осигури, заедно със затъпяващата изолация от цялата тази суматоха и хаос, които царяха наоколо.

— Има ли нещо за пиене тук?

Всички погледнаха към Шоу, все едно че беше задал глупав въпрос.