По-младият охранител, комуто Рахман бе обещал, че ще бъде в безопасност, се дръпна рязко и се сниши встрани от оръжието на Арчи, извърна се и инстинктивно покри глава:

— Нее! — изрева Рахман отдалече.

Арчи погледна бързо към Рахман, обърна се отново към младия и процеди:

— Малък скапан кучи син! — и дръпна спусъка три пъти.

Три бързи последователни изстрела, без дори за миг да се замисли. Трите куршума се взривиха в гърба на момчето, разкъсвайки и изгаряйки кожа, мускули и кости. Последният се пръсна в гръбначния стълб на момчето, разкъсвайки го точно под врата, моментално осъждайки младежа на живот в пълна парализа от раменете надолу. Едва осемнадесетгодишен, само след секунда младежът, чиято майка го беше изпратила на работа тази сутрин, се оказа обречен на мъки цял живот.

Арчи не губи и секунда време да преценява резултатите от изстрелите му. Той хвърли поглед през рамо към тичащия Рахман. Остана на място, изчаквайки нахакано, като че ли не се боеше, че ще го докопа. После, сякаш без особено усилие, побягна, отдалечавайки се от кървавата касапница, която беше сътворил.

Продължаваше да държи беретата в дясната си ръка, докато с лявата дръпна надолу плетената шапка, която носеше и която се оказа, че има навита част с дупки за очите и устата. Сега шапката покри цялото му лице.

Рахман изрева след Арчи, кубинките затропаха по настилката, масивното му тяло се изпъна да преодолее дългото разстояние между него и дръзкия, посял смърт враг, който се бе осмелил да застреля неговите хора.

Вътре в комплекса детективи Мийб и Силвър бяха чули първия изстрел. Звукът им беше познат — леко, но остро изпукване. Двамата се спогледаха. Мийб изруга, а Силвър се намръщи. Двамата се запътиха бързо по сумрачния коридор към стълбището, ослушвайки се за нови изстрели, макар че никак не им се искаше да чуят такива. Ала три бързи изстрели отекнаха в двора и двамата детективи се втурнаха към стълбите, измъквайки пистолетите си в движение.

Нападателят беше изчезнал от погледа му, но Рахман прецени, че все още би трябвало да се намира някъде из Ямата. Той изрева по радиостанцията:

— Завардете двора! Всички бегом към двора — и се понесе напред.

Единствената му мисъл беше да догони и да убие натрапника. Когато се добра до предния вход той не се спря, за да погледне простреляните охранители. Ако убиецът се беше скрил в някоя от сградите, щеше да е почти невъзможно да го открие в лабиринта от апартаменти. Ако пък се беше добрал до улицата отзад, щяха лесно да го изгубят.

В задната част на комплекса викът на Рахман отекна в радиостанцията на Уоли Х. Лицензираният охранител веднага връчи оръжието си на Уоли Х и потърси прикритие. Уоли Х се придвижи бързо през Ямата, забеляза бягащия с маска на лицето и с оръжие в ръка непознат и откри огън по него едновременно със своя пистолет и с този на охранителя. В същото време Джон Х отвън при източната пресечка, заедно с тримата стрелци, патрулиращи в кръг около комплекса, също се втурнаха към Ямата, реагирайки светкавично на командата на Рахман.

Изстрелите от двата пистолета в ръцете на Уоли Х подсказаха на Мийб и Силвър, че скоро щяха да се окажат в центъра на истинска престрелка. Силвър затършува за радиостанцията си, за да извика подкрепление. Мийб продължи да взима последните стъпала с главоломна скорост. Силвър изрева в микрофона на полицейската радиостанция, докладвайки за престрелка в „Ню Лотс“, и поиска подкрепление.

Арчи продължи да тича, завивайки далече от Уоли Х, който се опитваше да стреля по подвижната мишена, макар да знаеше, че вероятността да улучи, е нищожна.

Беглецът се движеше с леките, бързи скокове на човек без грам излишно тегло. Изобщо не погледна към Уоли Х, нито към стрелеца, който се появи на задния паркинг, нито към Рахман, който се носеше след него.

Рахман видя как Арчи се засили към сграда Е в северния край на Ямата. Стрелците, идващи откъм паркинга, трябваше да го накълцат на парчета. Преследваният не можеше да се обърне назад, без да връхлети върху дулото на оръжието на Рахман. Бяха му устроили клопка.

Ала клопката се оказа не за Арчи, а за мюсюлманите.

От горните етажи на сградите от източната и западната страна на Ямата през отворените прозорци щракнаха цевите на два автомата АК-47. Точно в този момент детектив Мийб блъсна рязко и отвори входната врата на сграда Б, присви се зад нея и вдигна металната си значка, ревейки:

— Полиция! Хвърли оръжието.

Като подигравка към командата на Мийб, двамата стрелци откриха огън отгоре и трясъкът на автоматичната стрелба изпълни пространството на Ямата.

Нажежените, над един сантиметър дълги, изострени късове стомана засвистяха сред двора със скорост 250 м/сек. Уоли Х се извърна към викащия Мийб тъкмо в мига, в който дъжд от куршуми прониза мюсюлманина в гърдите, шията и главата, откъсвайки парчета плът, кръв и кости от тялото му с размерите на юмрук. Той издъхна, преди останките му да се свлекат върху асфалтовата настилка.

Мийб се дръпна зад вратата и изрева към партньора си:

— Мамка му, Джими, тия имат калашници! Давай назад. Кажи им, че тук е пълно с шибани тежки оръжия.

Залп от куршуми отекна в тежката дървена врата, на която Мийб тъкмо се беше облегнал. Той усети как вратата се разтресе, докато куршумите изпищяха над главата му, забивайки се в пода на фоайето. Мийб се хвърли настрани, но не достатъчно бързо, за да избегне един от куршумите, който се заби в лявото му рамо, откъсвайки парче плът от него.

Джими Силвър отскочи панически от вратата, главата му се тресна в стената и той изтърва полицейската радиостанция.

Първият от тримата мюсюлмански стрелци, които бяха патрулирали около комплекса, се затича към задната част на Ямата. Движеше се бързо, превит на две, за да е по-трудна за улучване цел. Стрелецът на Сините тапи, заел позиция на прозореца западно на двора, се прицели лениво в негова посока и натисна спусъка, но не успя да го улучи. Втори стрелец мюсюлманин се появи, почти зад първия. Синята тапа се прицели по-грижливо в тичащия. Вторият залп от куршуми улучи краката му, ранявайки го точно под коленете.

Първият въоръжен се сниши зад останките от някаква дървена пейка върху бетонната плоча. Приземи се по гръб и започна да стреля сляпо към прозореца на четвъртия етаж в западната сграда. В отговор, стрелецът на Сините тапи изпразни остатъка от пълнителя си по посока на пейката и бетонната плоча. Трески от изгнилите, зелени дървени бичмета се разхвърчаха наоколо, примесени с парчета бетон от плочата. Въоръженият мюсюлманин остана да лежи по гръб на бетона. Стрелецът от източната сграда отправи нов залп от куршуми към него, но ъгълът беше твърде остър. Той се отказа и изстреля откос към Рахман, който продължаваше да тича след Арчи.

Един от хората на Рахман, Уоли Х, вече лежеше мъртъв. Вторият се беше спотаил зад укритието си. Третият се бе превърнал в неподвижна кървяща купчина с прекършени крака. За част от секундата охранителите се бяха оказали лесни мишени.

Рахман обаче изобщо не изтърваваше беглеца от погледа си. Нито за миг не се бе поколебал в лудешкия си бяг след убиеца. Той видя как онзи се затича през един от тесните безистени на приземния етаж на най-далечната северна сграда — сграда Д. Въпреки неистовия лай на бойните автомати, Рахман беше успял да се задържи достатъчно близо до източната сграда, така че стрелецът от тази страна не бе го забелязал. Вторият стрелец на Сините тапи, откъм западната страна, привърши патроните си тъкмо когато преценяваше разстоянието между себе си и Рахман. Той веднага сграбчи нов пълнител, но обзет от кръвожадна възбуда загуби време, докато успее да го напъха в пълнителя на автомата.