„… От известно време се забелязва вражеско раздвижване сред християнското население в трите вилаета — Солунски, Битолски и Скопски (Косовски) и най-вече сред българите. Престъпни хора и размирници ходят сред християнския народ и проповядват непокорство срещу нашата власт и реда в нашата държава. Особено много такива злодеи има между учителите и поповете. Те всички трябва да бъдат поставени под най-строго наблюдение, за да не могат да смущават и заблуждават раята, да я възбуждат и насъскват против законните й господари. Тия негодници напоследък особено много подбуждат селското население да не се покорява на чифликсайбиите26 и техните хора, а те, и едните, и другите, са османлии. Но престъпните размирници и подбудители вече не се задоволяват само с думи и закани против нашата власт и всички правоверни, а посягат и към оръжие. Заловено е опасно оръжие в ръцете на някои от раята, известни са вече няколко такива случаи, когато виновните проявяват голямо вироглавство. Пред вид казаното и за да се запази законният ред и мир в нашата държава, нарежда Ви се за най-строго изпълнение следното:
първо: да се проследят всички съмнителни лица и да се провери тяхната дейност и всякакви прояви; второ: да се обърне в тоя смисъл особено внимание на учителите и поповете, а също и на по-отворените хора между християните; трето: да се следи какви чужди хора се движат сред селската рая и дали последната изпълнява своите задължения към собствениците на земята и селата; четвърто: да се прилага с най-голяма строгост законът спрямо всички провинени като размирници и смутители, както и към тия, които се поддават на тяхното зловредно влияние. С една дума казано, да се тури час по-скоро край на всякаква размирническа и смутителска дейност, особено когато се подготвя тя и се върши с оръжие.
За незабавното и строго изпълнение на тая наредба и заповед ще държим лично Вас отговорен, а Вие ще направите необходимото спрямо подчинените Вам, за да изпълнят и те съответно своите задължения, като прибегнете и до помощта на всички правоверни, а така също и до верноподаническите услуги на ония от християните, които пожелаят да ни са полезни…“
Това нареждане на висшата турска власт беше много закъсняло, както ставаше впрочем с всички държавни работи в Турция. Революционната организация в Македония беше вече създадена.
Тримата валии разпратиха заповеди в същия дух до своите каймаками и мюдюри по градовете и по-главните селища във вилаетите си. Свикаха и вилаетските меджлиси27, а каймакамите на свой ред свикаха каазалийските28 меджлиси. Всички тия органи на турската власт, както и първенците, в голямото си мнозинство турци, които участвуваха в тия съвещания, знаеха за революционното раздвижване сред поробеното население, но създадената вече организация действуваше по такъв начин, че не даваше никаква възможност да бъде ударена. Нейното съществуване беше известно и все пак тя беше невидима. Работата около нейното все по-пълно изграждане беше вътрешна и още нямаше прояви, насочени пряко срещу властта. Заподозрени бяха всички учители и попове, както и всички младежи и всички по-будни граждани, но нито срещу един от тях не можеше да се поддържа открито обвинение. Залавянето на Доне Стоянов Тошев беше един удобен повод за удар, но Доне не издаде тайната на Организацията. Извършени бяха арести по всички македонски градове, но арестуваните скоро трябваше пак да бъдат освободени. В безсилен гняв властта дебнеше нов повод. Разгаряше се гняв и сред турското население, особено след избухването на въстанието на остров Крит и пламването на Гръцко-турската война. Очаквайки да удари час за разплата с непокорните гяури, фанатизирани турци и сами се организираха в местни комитети и групи по примера на гяурската революционна организация, за която чуваха едно и друго.
Свика каазалийския съвет и преспанският каймакамин. Той бе дошъл в Преспа преди два месеца и направо от Цариград. Преспанските агалари не го харесваха. Беше много млад — нямаше ни тридесет години, почти дребен на ръст, с тесни рамена, но с ярко расови черти на бледото му тясно лице. Имаше големи тъмни очи с дебели черни, доста закръглени вежди, голям гърбав нос, тънки черни мустачки и алени устни. Лицето му беше винаги леко смръщено — той като че ли все се гнусеше от нещо; това се виждаше още по-ясно по ръцете му — бели и необикновено големи за ръста му, тия две ръце като че ли се бояха да се докосват до каквото и да е. Младият каймакам беше необикновено спретнат и чист, ръцете му като че ли все това дебнеха — да не падне някаква прашинка по дрехите му, да не се лепне някой косъм или някоя сламчица, той все потупваше тук-там дрехите си или все ще улови нещо по тях с два пръста и внимателно ще го хвърли настрана. Разчу се из Преспа, че бил син на голям паша в Цариград, та затова султанът го направил каймакам още толкова млад. Не зачиташе и той много преспанските агалари? като имаше такава опора направо пред султана, изглежда, не се боеше от никого. И беше хитър човек — очакваше от каймакамския стол в Преспа да скочи още по-нависоко, и то направо в Цариград. Свика той каазалийския съвет, съобщи с няколко думи какво нареждаше валията от Битоля и после млъкна с видимо отегчение. Остави да говорят агаларите и така ги поглеждаше с големите си очи, като че ли всеки миг очакваше да се махнат от главата му. Не говориха много агаларите; дори единдвама от тях се опитаха да му покажат и те своето пренебрежение. Преспанските бейове и аги не очакваха от такъв каймакам нищо добро нито за дьовлета29, нито за себе си. Те сами се бяха погрижили и за дьовлета, и за себе си: както по много места из Македония, образували бяха и те комитет срещу гяурския комитет.
В меджлиса влизаха и двама християни — Таки Брашнаров и Горчу Гика, който представяше преспанските власи. От съобщението на каймакамина Таки Брашнаров се развълнува и се разгневи повече, отколкото всички събрани там аги. Той едвам дочака да се изкажат, колкото се изказаха, турските първенци и поиска позволение от каймакамина да каже и той своята дума.
— Каймакам ефенди, агалар — започна Таки със зачервено лице. — Аз не очаквах, че работата е стигнала дотам… чак валипаша и в Стамбул чак да се загрижат толкова… Дочувах аз, че някои хаирсъзи ходят из народа да го подмамват, не съм искал и да знам кои са те, хашлашка работа, си казвах, ще си намерят тия чапкъни, каквото търсят. А то виж докъде е стигнала работата… Каймакам ефенди, агалар — повиши той глас още повече развълнуван и възбуден, — от мене да знаете и на валипаша пратете хабер, ако искате: аз ще издиря всички тия чапкъни, един по един. Ще оставим ли неколцина нехранимайковци да смущават живота ни и да задават грижи чак в Стамбул!…
Турците го слушаха мълчаливо, но като че ли бяха повече заслушани в хубавия му турски език.
Някои и се навъсиха още повече от тия думи на гяурина, който взимаше неканен и нежелан тяхната страна, а заставаше срещу своите. Ще издири той комитите — нека ги издири и посочи, щом иска, хаирсъз и той като тях! Дори и каймакаминът го гледаше със своя постоянен израз на отегчение и погнуса, мълчаливо го изслуша и той, не подзе нито с една дума заканите на чорбаджията. Веднага щом свърши приказката си Таки Брашнаров и преди още да седне пак на мястото си, агаларите станаха да си вървят. Пръв се дигна Рюстем бей, син на стария Рюшди бей, дигна се да си върви, без да иска позволение от каймакамина. Той беше главатар на турския комитет в Преспа и които от агите влизаха в комитета, веднага го последваха. Поведе ги той към селямлъка си — там ще правят те свой меджлис, там ще решават за раята и за комитите й.
Таки Брашнаров и Горчу Гика излязоха последни от конака на каймакамина. Минаха мълчаливо през двора и едва като излязоха на улицата, влахът се поозърна да не би някой да го чуе и рече тихо:
