Едващо излезе Никола Нешев от затвора и побърза Да свика на съвещание революционния комитет, като да искаше да навакса загубеното време. Двама от членовете не дойдоха на съвещанието — още беше голям страхът след арестите и след сражението в Криводол и те двамата не дойдоха тъкмо от страх — по отказите им се позна и по извиненията.

— Толкова по-добре — изръмжа Нешев. — Така се познава по-добре кои са за работа и кои не са.

Бърз и нетърпелив човек беше той, едвам дочака другарите му да си поприказват за сражението, за затвора пък тия от тях, които бяха задържани.

— Сега — пресече сладкодумните разговори Нешев — ние трябва да продължим борбата си с още по-голема сила, за да знаят агите, че не сме победени и сме още по-силни. Ще подигнем куража и на народа.

— Куража си народът не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всекога, а сега още повече.

Той не даваше да се каже нищо лошо за народа. Йоан Сърчарот, председателят на комитета, както винаги, тръгна пак по средата и пак гледаше издълбоко да подхване:

— Народът, той секак: и ще се уплаши, когато има нещо страшно, и сила ще покаже, когато требва…

Нешев изкриви лице нервно, размаха ръце:

— Все гледаме да се отплеснем… Работа сме се събрали да…

— Е, хайде, хайде… Казвай какво е — побърза да го успокои Сърчарот.

— Пред нас — започна някак тържествено Нешев — се слага една много важна задача, която е одобрена и от Делчев, когато беше тук. От дълго време търпим да се развива в града ни и в околията чужда пропаганда, а се вършат и предателства. — И петимата останали членове на комитета се досещаха какво ще каже той, но Нешев продължи със същия тон: — Ние имаме решение по тоя въпрос, но сега имаме и нови доказателства: от сигурно место узнах, че и за последните арести предателят е бил Панту Кътърка. Стига вече! Той требва да си получи каквото е заслужил отдавна. — Всички спотаиха дъх, да чуят как ще изрече той най-важната дума. Нешев почувствува това очакване, спря се за един миг, но после продължи с още по-голяма сила, махна и с юмрук: — Ние требва да го убием.

И предизвикателно спря гневен поглед върху лицето на Борис Глаушев, който седеше с отпуснати клепки, като да беше замислен за друго нещо, но също слушаше с напрегнато внимание. Той дигна очи и колкото да беше голяма силата на тия светли очи с дълбокия им блясък, Нешев нито мигна, но цял се изчерви. Борис попита:

— Нови ли доказателства? Какви са те?

— Знам от сигурно място, че Панту Кътърка е казал на Етхем ефенди кого от нас да задържат. И знаеш ли кой ми каза? — млъкна за миг Нешев и отеднаж рече: — Баща ти.

Останалите членове на комитета се спогледаха многозначително, поклатиха глави, само Любен Расков гледаше втренчено Бориса Глаушев и чакаше отговора му. Борис каза спокойно:

— Аз нема да дам съгласието си като член на комитета за убийството на Панту Кътърка, докато не проверя всички доказателства против него. И докато не се убедя още, че той е непоправим или не може да се обезвреди по друг начин. Можем да го прогоним от Преспа, щом е опасен.

— Значи, аз така, на ветъра си приказвам — изчерви се още повече Никола Нешев. — От баща ти знам, чуваш ли, от Лазар Глаушев. Сам Етхем ефенди му е казал. А че Кътърката проповедва сърбоманство и сръбско училище иска да отваря в Преспа — и това ли ще проверяваш?

— Всичко ще проверя.

— Ние пък и без тебе…

— Но, Нешев — намеси се Любен Расков, — тук ние сме като съд и требва да бъдем много справедливи.

Нешев скочи прав:

— Само за сърбоманството да е, пак требва да му вземем главата. Той иска да дели народа, едни срещу други ще ни… а това не го ли знаете вие двамата? Кътърката открито проповедва. И го заплашихме, и… Кътърката не скланя глава, е — ще му я откъснем.

Настана мълчание. Нешев се отпусна сърдито на стола си и столът изскърца остро под него. Борис Глаушев продума, загледан пред себе си:

— Аз искам да проверя всички тия доказателства.

— Ти не си революционер — изръмжа срещу него, Нешев.

Борис нито се помръдна и рече:

— Не искам да бъда убиец. Любен Расков протегна живо ръка:

— нека! Борисе, провери всичко още еднаж, шега ли е? Човешки живот.

— Е, нека, нека… — проточи глас и Сърчарот. Не е шега, разбира се.

— Така не се върши работа! — размаха разперени пръсти Нешев. — Какви са тия бабешки вайкания? Тия нови проверки… Борисе! — подскочи той и викна с изтънелия си глас: — След два дни искам отговора ти След два дни — не повече. Съгласни ли сте?

— Съгласни…

— Съгласни сме — каза и Любен Расков. Борис Глаушев мълчеше. Нешев махна с ръка:

— Ех… И без тебе ще я свършим!

Панту Кътърката беше все тъй самотен човек и сега, след завръщането си от Сърбия, живееше у по-младата си тетка. Бедна беше тя, с няколко дребни деца и повече той се грижеше за прехраната им. Дала му бе тя част от двора си и това лято Кътърката дигна сграда на два ката, с големи стаи, обърнати към улицата. Покри я с нови керемиди, но не можа да я довърши, не му стигнаха пари, тогава каза на майсторите да му стъкмят само една по-малка стая и там се наД стани да живее. Пак се грижеше тетка му за него и пак той хранеше децата й, но живееше отделно в новата, недовършена сграда. И тъкмо леля му и нейният мъж разгласиха първи, че новата сграда ще бъде сръбско училище в Преспа. Стърчеше тя високо в тая крайна махала сред празните, незастроени места и занемарени градини, над пръснатите наоколо къщурки на бедни люде. Тук, най-вече между тия люде, Панту Кътърката търсеше свои привърженици и ученици за новото училище. Раздаваше им златни минцове, за да печели сърцата им. Борис Глаушев отиде направо при него…

Тежки часове настанаха за Борис Глаушев след съвещанието на комитета. Върна се късно през нощта след съвещанието, старите бяха се прибрали в стаята си, той остана сам в своята стая горе. Прекара неспокойна нощ и щом дочу, че старите бяха станали, слезе при тях още по тъмно.

— Ти не спа добре тая нощ, Борко — рече майка му — Чувах как ходиш из стаята. Добре ли си?

— Добре съм, майко… И спах през целата нощ — излъга той, за да не я тревожи. Как би споделил с нея това, което глождеше сърцето му и мозъка му? Той седна при баща си. Ния им донесе кафе. Борис попита: — Казвал ли ти е нещо, татко, Етхем ефенди за Панту Кътърката?

Лазар Глаушев сръбна от кафето си:

— Каза ми, че той, Панту Кътърката, му донасял сичко. Кътърката е шпионин на Етхем ефенди. Ами Кътърката и не крие това, той се хвали, че е съюзник с турците срещу… срещу комитета.

Нямаше кого да пита и разпитва повече Борис — баща му никога няма да каже празна или лъжлива приказка. И той видя, че съдбата на Панту Кътърката е решена. Но не още, не още… Той трябваше да изпита всичко докрай, да не остане нищо да тежи на съвестта му, преди да изрече и той тежката присъда. И пак попита баща си:

— Ами какво знаеш ти за Райко Кутрев, за Алексо Пачев?

— В чаршията се говори, че пак той ги взел на душата си, Кътърката.

— Говори се… — повтори Борис и млъкна.

Той нямаше какво да пита повече. Искаше да чуе баща си и го чу. Лицето му нищо не можеше да скрие и Лазар Глаушев виждаше мъката на сина си. Не беше трудно за стария човек също да се досети защо разпитваше Борис за човек като Панту Кътърката. Крои нещо комитетът за Панту — това е. И старецът бе чул снощи неспокойните стъпки на сина си горе, а ето, дошъл бе той да го пита още по тъмно. Тежко му е, решава нещо против волята си Борис…

Майката беше в готварницата, да им приготви утРинна закуска. Лазар подзе предпазливо:

— Борисе, никога не съм ти се бъркал, даже и когато беше още малък, ти се ще свършиш сека работа, Както требва; с такъв ум те просветил бог. Но аз виждам и следя сега, синко, тежък товар си дигнал на рамената си. Не е толкова тежината му, ти сичко ще понесеш, но… През тая нощ, когато се биха в Криводол, ти излезе от дома да събираш люде по града, за да спасяваш комитите. Не дойде никой с тебе, разбира се. И в града се говореше после за тебе, чудеха ти се людете Виждаш ли какъв човек си ти? Тебе те води сърцето! А работата на комитета е често работа груба, за по-твърди люде.