— Ами що не им теглим на тия поганци отсреща по един топ?

И веднага, като че ли в това беше общото спасение в тая мъчителна борба със страха, дочуха се гласове по целия окоп:

— Верно бре? Що чакаме? Ей, топчиите! Гърмете бре! Вижте как са застанали агаларите, само това чакат…

Някои дори почнаха да се провират нетърпеливо по окопа накъм топовете. Казано беше, че дървените топове ще започнат да гърмят, когато се приближи аскерът на около триста стъпки, и те бяха така насочени, но Чендов премисли и реши да посъживи въстаниците.

— Я бре, топчиите! — викна той. — Пуснете им по един на тия мръсни отсреща!

Спуснаха се топчиите, а още толкова и от другите въстаници, да им помагат. Дотича и Кузман. Насочиха двата топа по-нависоко — приклякаха, премерваха се и най-после се намери, че са насочени право в аскера по отсрещния рид. Те бяха пълни, сипаха им сега повечко барут в малките вдлъбнатини, отдето се запалваха.

— Хайде, момчета — викна пак Чендов. — Единият и веднага другият!

Пламнаха, запушиха двете запалки, намокрени с газ.

„Дау!“ — ревна единият топ и подскочи на двете си колела. „Дау!“ — ревна и другият и също подскочи на колелата си. „Ззз“ — литнаха нататък двата къса желязо.

Всички дигнаха глави да видят колко турци ще изпопадат по рида насреща. Не падна ни един турчин; бяха насядали мнозина от тях по засъхналата трева там и нито се помръднаха да станат при гърмежите на въстаническите топове. Не бяха много силни тия гърмежи, а и железните късове не бяха стигнали до тях. Но топчиите тук започнаха усърдно да пълнят наново двата топа.

Като че ли бяха чакали гърмежите на гяурските топове, турците започнаха пак своето настъпление. Дадоха им знак тръби, които засвириха, но това не беше някакъв тревожен звук за пристъп; тръбите — може би бяха до пет или шест, стройно и мощно извиха някаква плавна мелодия, разделиха се звуците им на две партии и се запреплитаха, после се сляха в един мощен звук. Аскерът слизаше надолу по рида — плиснал и прелял нашироко по целия рид, бързо и нагъсто изпълни дола в подножието на Разполе, започна да се катери вече право нагоре. Тръбите продължаваха да свирят и странно звучеше тук мощната тъжна мелодия. Турците се приближаваха по цялата стръмнина към въстаническата позиция. Те се клатушкаха и сякаш се блъскаха един в друг, надигнали пушките си, на които лъщяха натъкнати ножове. Приближаваха се стремително, размахваха ръце, сякаш да посегнат към въстаническия окоп. И бяха страшно множество — хиляди, като че ли извираха от дълбокия дол под насрещния рид.

Въстаниците виждаха ясно вече и лицата им, тъмни, мургави, лъщяха влажни на слънцето, мнозина бяха с дълги бради. По окопа беше тихо, въстаниците бяха налягали по насипа, други стояха прави и всички гледаха нататък, никой не се сещаше за оръжието си, а все по-често някои извръщаха глави назад, накъм селото. Все пак те стояха тук още и още, а турците не се спираха. Чендов бе забил пръсти в насипа и стискаше неусетно червеникавата пръст, чакаше аскерът да стигне на един сигурен изстрел по стръмнината надолу. Ала въстаниците не изтраяха и започнаха да стрелят. Пръв гръмна с манлихерата си Велко Скорнев, почувствувал, че бе дошъл най-страшният миг. Започна се бърза, гъста стрелба и мнозина от въстаниците видяха как изпопадаха неколцина турци, първите им редици взеха да се позадържат.

— Ууррааа! — надигна се вик тук и там по окопа, сетне и по цялата позиция: — Ууррааа!

Стреляха сега и турците — виждаше се как се поспираха някои с насочени пушки. Стрелбата ставаше оглушителна, но през нея все още се чуваха турските тръби, викаха и въстаниците, викаха и турците отдолу. Звукът на тръбите, толкова мек и тъжен, се чуваше над целия надигнал се страшен вик и пукот, в който преодоляваше ту стрелбата от двете страни, ту викът на въстаниците или на турците отдолу:

— Уурраа! Уурраа!

— Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим!97 — чуваше се като изпод земята мощен вой и стон.

В същото време бе започнала битка и на другата въстаническа позиция. Аскерът там бързо бе изпълнил цялата теснина по пътя и по реката. Сега настъпваше огромна маса аскер и зеленият байрак на башибозука се люлееше някъде назад. Като наближи подножието на скалите, дето бяха на засада петнайсетмината четници с Нешев и Наумов, дясното крило на аскера изеднаж започна да се надига по стръмнината нагоре.

Навалицата тук беше толкова голяма, че аскерът бързо преля и през високите скали. Чу се гъста, но краткотрайна стрелба нататък, екна бомба, аскерът премина през скалите и се стече надолу, в реката, сля се отново в общата навалица. Горе, по скалите, бяха бързо избити петнадесетте четника; загинаха там и Наумов, и Никола Нешев.

Стреляха вече и въстаниците от окопа. Иван Пенев скочи пак върху насипа, размаха в ръката си извадена сабя:

— Тук ще измрем, братя!

Стрелбата на въстаниците се засили. Ала мнозина тук, особено между людете на Гьоре Павлев, стискаха в ръцете си с безсилен гняв и ужас дръжките на коси и секири. Аскерът бързо се приближаваше и едва-едва го задържаха многобройните убити и ранени, които падаха от куршумите на въстаниците — в тая гъста маса едва ли отиваше куршум напразно. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик:

— Ууррааа! Ууррааа…

— Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим!… Уджум!98

Преди още да стигне аскерът окопа на Разполе, отдолу започнаха пак да стрелят турските топове: тъпи и далечни бяха бумтежите им, но се чуха и през стройните звуци на тръбите, и през страшния вой и трясък на битката:

„Лумлум! Лумлум!“ — два по два изстрела едно след друго.

Ала ни един снаряд не падна някъде наблизу; без да ги чуе някой, те изфиюкаха високо над позицията и треснаха един след друг в селото. Все пак някой от въстаниците забеляза, че снарядите избухнаха в селото и настана сред сражението бързо раздвижване по целия окоп. Най-напред Кузман Велянов се провря иззад неколцина от въстаниците, дръпна Блажета Рилков за ръкава:

— Тичай бързо в селото, Блаже… Кажи там сички жени и деца да бегат към гората! Кажи на управителите… Бързо!

Блаже Рилков се обърна към него, като че ли събуден от дълбок сън, пушката беше на ръцете му, и отвърна някак сърдито:

— Не, не… Аз тука…

И понечи пак да насочи пушката си срещу аскера. Кузман цял го раздруса и викна още по-силно:

— Не чуваш ли бре! Тичай в селото… жените да бегат в гората!

„Лумлум! Лумлум!“ — ехтяха издълбоко турските оръдия.

Блаже сякаш едва сега разбра, скочи от окопа и се спусна към селото. Кузман бе избрал него да изпрати в селото заради трите му деца, заради сиромашията му. Ала след Блажета Рилков наскачаха от окопа и други неколцина въстаници. Това бяха първите бегълци от позицията. Турците сега бяха едва на петдесетина стъпки от въстаническата позиция. Излязъл до половина от окопа, размахал с две ръце пушката си, Чендов викаше с нечовешки глас:

— Стойте сички! Тука ще браните жените си, децата си бре!

Чу се глух бумтеж. После още един. Най-сетне бяха гръмнали още по един път дървените топове. И това бяха последните им гърмежи.

А все повече въстаници бягаха към селото. Там се бяха дигнали високо нагоре бели облаци пушък — селото гореше.

Аскерът беше вече съвсем близу и до двете въстанически позиции — и при Надолец, и при Разполе. Почнаха да трещят бомби ту пред едната позиция, ту пред другата или пред двете едновременно. При всеки гръм в първите редици и по-надълбоко сред аскера се отваряха широки празнини, падаха по земята ранени и убити, но празнините веднага се запълваха.

— На нож! На нож! — викаше Иван Пенев и сам сечеше с кавалерийската си сабя в първите редици на аскера, изтичал на няколко стъпки пред насипа на окопа. Там загина той, набучен на турски щикове.

Наскачаха и други въстаници с ножове на пушките си, с ками и разни други острия, излязоха пред окопа и страшните косачи на Гьорета Павлев, размахаха коси и секири, а там пред всички въртеше дълъг ятаган йоле Ядрев. По-рядко се чуваше сега човешки вик или изстрел и само прегракнал рев ще се надигне, звън от стомана, глух, бърз шум на острие, което се забива в плът, тъпият шум на стъпки и падащи тела. Пред окопа настана страшна бъркотия, хлътна в самия окоп, премина отсам под неудържимия натиск на гъстата турска маса. Тук бяха избити много полянци от дружината на Гьоре Павлев, загина тук и Йоле Ядрев, и още мнозина други въстаници бяха убити или ранени.