Конвърс се запъти към вратите в бронзови рамки, но зърна студента Йохан, седнал на мраморна пейка. Изглеждаше не на място, но това никак не го смущаваше. Младежът четеше някаква банкова брошура или по-точно се правеше, че я чете. Очите му се стрелкаха над страницата и наблюдаваха множеството, кръстосващо мраморния под. Конвърс кимна и Йохан го видя, стана от пейката и изчака Джоел да стигне изхода, преди да го последва.

Беше се случило нещо. Отвън на улицата хората тичаха в двете посоки, но най-вече надясно, чуваха се викове, задаваха се въпроси на висок глас, отговаряше се гневно и неясно.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Конвърс.

— Не знам — отвърна застаналият до него Йохан. — Трябва да е нещо неприятно. Хората тичат към будката на ъгъла. Вестниците.

— Да купим един — реши Джоел и докосна лакътя на младежа.

— Attentat! Mord! Amerikanische Botschafter ermordet!56

Вестникопродавците крещяха и раздаваха вестниците, като грабеха монети и банкноти, без да си правят труда да връщат ресто. Надвисваше усещането за разрастваща се паника, което настъпва, когато се случи нещо неочаквано, предвестник на по-големи нещастия. Хората около тях дърпаха вестниците, очите им пробягваха по заглавията и колоните под тях.

— Mein Gott! — извика Йохан, като погледна сгънатия вестник вляво от себе си. — Убит е американският посланик.

— Господи! Вземи вестника! — Конвърс хвърли няколко монети в будката, а младият немец дръпна вестника от протегнатата ръка на продавача. — Да се махаме оттук! — извика Джоел и се вкопчи в ръката на студента.

Но Йохан не помръдваше. Стоеше в средата на възбудената тълпа, втренчен във вестника, с разширени очи и разтреперани устни. Конвърс разблъска с рамене двама мъже и задърпа младежа напред. Сега и двамата бяха заобиколени от нервни, протестиращи немци, които се блъскаха, за да се доберат до будката.

— Вие! — викът на Йохан се задави от непоносим страх.

Джоел дръпна вестника от ръцете на студента. В средата на първата страница бяха разположени две снимки. Отляво бе убитият Уолтър Перигрин, американски посланик във Федералната република. Отдясно беше поместена снимката на американски Rechtsanwalt — една от малкото немски думи, които Джоел знаеше и която означава адвокат. Лицето на снимката беше неговото.

— Не! — изрева Джоел, смачка вестника в левия си юмрук и впи пръстите на дясната си ръка в рамото на Йохан. — Каквото и да пише там, е лъжа! Не съм участвал в това! Не разбираш ли какво целят? Ела с мен!

— Nein! — изкрещя младият немец и се огледа панически, защото разбра, че гласът му се губи в лудницата около тях.

— Казах ела! — Конвърс пъхна вестника в джоба си, обгърна с ръка врата на Йохан и го задърпа след себе си. — Можеш да мислиш и правиш каквото пожелаеш, но най-напред ще дойдеш с мен! Ще ми прочетеш всяка проклета дума!

— Da ist er! Der Attentater!57 — закрещя младият немец, протегна ръце и се улови за панталона на някакъв човек в тълпата, който изпсува и се отърси от неприятния жест.

Джоел изви наляво врата на студента и кресна в ухото му, думите му смаяха повече него, отколкото младежа.

— Щом искаш, ще си го получиш! В джоба ми има пистолет и ако се наложи, ще го използвам! Двама прекрасни мъже вече умряха, сега разбрах, че са трима, защо ти да си изключение? Защото си млад? Това не е довод! За кого всъщност умираме всички?

Конвърс разтърси младежа и го повлече вън от тълпата. Когато се озоваха на паважа, той силно го стисна за тила, завъртя го напред, без да спре да оглежда улицата. Мъчеше се да открие усамотено място, където Йохан да му прочете купищата лъжи, съчинени от хората на „Аквитания“. Вестникът се изплъзна от джоба му, посегна, улови го за един от краищата и го задържа. Не можеше да продължава да върви така, като тика пленника пред себе си. Няколко души вече ги бяха загледали, не трябваше да подхранва всеобщото любопитство. Господи, снимката, лицето му! Всеки можеше да го познае, а той сам привличаше внимание, като блъскаше момчето.

Пред тях вдясно имаше сладкарница с масички под чадъри на тротоара. Някои бяха празни. Би предпочел безлюдна алея или чакълеста уличка, прекалено тясна за коли, но нямаше как.

— Ей там! Масата в дъното. Ще седнеш с лице към улицата. И не забравяй, че не се шегувам за оръжието, ще държа ръката си в джоба.

— Моля ви, пуснете ме! Вече ми сторихте достатъчно! Приятелите ми знаят, че тръгнах снощи с вас, хазяйката ми знае, че ви осигурих стая! Полицията ще ме разпитва!

— Влизай — рече Конвърс и забута Йохан между столовете към масата в най-задната част на тротоара. Седнаха. Младият немец вече не трепереше, но очите му играеха във всички посоки. — Хич не си и мисли за подобно нещо — продължи Джоел. — И когато дойде сервитьорът, ще говориш английски. Само английски!

— Тук няма сервитьори. Заведението е на самообслужване.

— Ще минем и без… Впрочем по-късно ти можеш да си вземеш нещо. Дължа ти пари, а винаги плащам дълговете си.

… Винаги плащам дълговете си. Поне през последните четири години. Думи на един търсач на рискове. Актьор на име Кейлъб Даулинг.

— Не ми трябват вашите пари — заговори със свито от страх гърло Йохан.

— Смяташ ги за мръсни, мислиш, че ще те направят съучастник, така ли?

— Вие сте адвокат, аз съм само студент.

— Ще ти кажа направо. Не са мръсни, защото не съм направил това, в което ме обвиняват, и не може да бъдеш обвинен за „съучастничество в невинност“.

— Вие сте адвокатът, господине.

Конвърс бутна вестника пред младия немец и пъхна дясната си ръка в джоба, където беше сложил десет хиляди марки в дребни банкноти за належащи нужди. Преброи седем хиляди и ги постави пред Йохан.

— Прибери ги, преди да съм ги натикал в гърлото ти.

— Няма да взема парите ви!

— Ще ги вземеш и ако искаш, иди им кажи, че аз съм ти ги дал. Ще бъдат принудени да ти ги върнат.

— Какво искате да кажете?

— Истината, адвокате. Един ден ще разбереш, че тези пари са най-добрата ти защита. А сега ми прочети какво пише във вестника!

— „Вчера вечерта посланикът е бил убит — започна със запъване студентът, след като несръчно прибра марките в джоба си. — … Трудно е да се определи точният час на смъртта, преди да се направят допълнителни изследвания — продължи той, като превеждаше статията с паузи, в търсене на подходящи думи. — … Фаталната рана е… Schadel… черепна, рана на главата, тялото е престояло часове във водата и е изхвърлено на брега при Плитерсдорф, където е намерено рано тази сутрин…“ Цитиран е военният аташе, който е заявил, че последният човек, за когото се знае, че е бил с посланика, е американец на име Джоел Конвърс. Когато това име се разбрало, започнали… — младият немец примигна и нервно поклати глава. — Как се казва?

— Не знам — хладно отсече Джоел с безизразен глас. — Какво е започнало?

— … много оживена… паническа връзка между правителствата на Швейцария, Франция и Федералната република, координирана от Международната криминална полиция, повече позната като Интерпол и… части от трагичната… Ratsel… мозайка се подредили… тоест, изяснили се. Американецът Конвърс от известно време се издирва от Интерпол, но посланик Перигрин не го е знаел… Търсен е във връзка с убийства в Женева и Париж, както и за няколко още неизяснени опити за убийство — Йохан вдигна очи към Конвърс, гърлото му пулсираше.

— Продължавай — заповяда Джоел. — Не знаеш колко поучително е всичко това. Продължавай!

— Според канцеларията на посланика, по искане на този Конвърс им била уредена тайна среща. Конвърс твърдял, че притежава информация, накърняваща американските интереси, която впоследствие се оказала изцяло фалшива. Двамата трябвало да се срещнат на моста „Аденауер“ снощи, между седем и половина и осем. Съветникът на посолството, който придружавал посланик Перигрин, потвърдил, че двамата мъже се срещнали в осем часа без девет минути и минали по моста, а след това се отправили по пътеката за пешеходци. Тогава посланикът бил видян жив за последен път от представител на посолството — Йохан преглътна, ръцете му трепереха. Пое няколко пъти дълбоко дъх и продължи. Очите му прескачаха напред по напечатаното, по челото му избиха капки пот. — По-долу са дадени по-точни… eingehendere… подробности, които се знаят, но според Интерпол заподозреният Джоел Конвърс е нормален на вид човек, който всъщност е… wandernde… — гласът на младия немец премина в шепот — … движеща се бомба с тежки психически отклонения. Според изтъкнати специалисти на САЩ той е психопат. Отклоненията са настъпили в резултат на четиригодишно военнопленничество по време на виетнамския конфликт…