— Можете ли да влезете незабелязано в болницата „Сен Жером“?

— Никой няма да ме усети. От четирите страни на сградата има пожарни стълби, а нощта е тъмна и дъждовна. Дори полицаите са се изпокрили. Ще бъде детска игра.

— Но мъжка работа. Трябва да се направи. Може би блокиране на кислородния маркуч и конвулсия на гърлото.

— Самопричинена травма на пациента… Но не трябва да се забравя, господин генерал, че ще претърсят Париж, а след това ще предприемат общонационално дирене. Предполага се, че убиецът е богат американец — апетитна стръв за „Сюрте“.

— Няма да има издирване. Поне засега. Ако има, то ще е по-късно и тогава в мрежата ще попадне трупът на виновника… Погрижете се за шофьора, полковник.

— Смятайте го за мъртъв — рапортува мъжът в слушалката и затвори телефона.

Ерих Лайфхелм… роден на 15 март 1912 г. в Мюнхен. Родители: доктор Хайнрих Лайфхелм и любовницата му Марта Щьосел. Въпреки че клеймото на незаконорождението изключва нормалното детство в средната класа на моралистична Германия по онова време, по-късно то се оказва единственият и най-важен фактор за възхода му в националсоциалистическото движение. При раждането му било отказано името Лайфхелм и до 1931 г. се наричал Ерих Щьосел.

Джоел беше седнал в открито кафене на копенхагенското летище „Каструп“ и се мъчеше да се съсредоточи. Беше вторият му опит през последните двайсет минути. Прекрати първия, когато разбра, че не схваща нищо, а само се взира в черните букви, формиращи безкрайна редица от едва разпознавани думи, отнасящи се до човек, изтласкан в периферията на съзнанието му. Не можеше да фокусира вниманието си върху него, пречеха му твърде много неща — истински и въображаеми. Не беше успял да чете и по време на двучасовия полет от Париж. Реши да пътува в туристическа класа с надеждата да се скрие сред множеството в по-големия пътнически самолет. Поне това се оказа вярно — седалките бяха толкова тесни и запълнени с пътници, че ръцете му от лактите надолу бяха напълно неподвижни. Поради това не можа да извади досието — освен от липсата на място се опасяваше и от любопитни очи.

Хайнрих Лайфхелм премества любовницата и сина си в град Айхщет, на около осемдесет километра северно от Мюнхен, посещава ги от време на време и им осигурява приличен, но не особено комфортен начин на живот. Докторът очевидно е разкъсван между поддържането на успешна практика и безупречно име в Мюнхен и нежеланието да изостави опозорените майка и дете. Според близки приятели на Ерих Щьосел-Лайфхелм ранните му години оказват огромно влияние върху него. Въпреки че е прекалено млад, за да осъзнае пълното въздействие на Първата световна война, по-късно е преследван от спомена за западането на малкото им домакинство, дължащо се на намалелите възможности на стария Лайфхелм да ги издържа поради тежестта на военните данъци. Посещенията на доктора изострят и чувството, че не може да бъде признат за негов син, и това го лишава от привилегиите, които ползват двамата братя и сестра му по баща — чужди хора, с които никога няма да може да се запознае и чийто дом е затворен за него. Поради отсъствието на истинско родословие, узаконено с лицемерни документи и още по-лицемерни черковни благословии, той се смята за онеправдан и лишен от всичко, което му се полага по право. Това насажда у него яростно чувство за отрицание, амбиции и дълбоко вкоренено недоволство от съществуващия обществен ред. По негови думи първото му осъзнато желание било да получи колкото може повече посредством собствените си възможности и по този начин да разчупи статуквото, целещо да го обезсили. Към петнайсетата си година Щьосел-Лайфхелм е напълно обсебен от гнева си.

Конвърс спря да чете, защото изведнъж усети върху себе си погледа на жена, седнала сама в другия край на празното кафене. Очите им се срещнаха, тя извърна глава и сложи ръка на ниските бели перила, които ограждаха кафенето. Започна да разглежда оредяващата среднощна тълпа в залата, сякаш чакаше някого. Стреснат, Джоел се опита да анализира погледа й. Дали не се мъчеше да се сети кой е? Познаваше ли го? Или бе виждала лицето му? А може би го преценяваше? Поглед на добре облечена проститутка, която кръстосва летището в търсене на клиент — някой самотен, далече от дома си бизнесмен. Жената бавно обърна глава и отново го погледна, вече очевидно разтревожена, че той продължава да я разучава. След това с резки движения погледна часовника си, нагласи шапката с широка периферия и отвори чантата си. Извади една банкнота, остави я на масата, стана и тръгна бързо към изхода на кафенето. Конвърс я наблюдаваше в сиво-бялата светлина на неоновите лампи и поклати глава, раздразнен от тревогата й. Явно го беше взела за служител на летището. Кой тогава беше клиентът?

Прекалено мнителен съм, помисли си той, докато следеше с поглед грациозната фигура. Виждаше твърде много призраци. Нямаше изненади, нямаше тревожни признаци. В самолета от Париж пред него беше седнал човек, който на два пъти става да отиде до тоалетната и всеки път на връщане се заглеждаше в Джоел. Тези погледи бяха достатъчни да вдигнат адреналина му. Бяха ли го засекли на „Орли“? Дали човекът не беше от хората на Жак-Луи Бертолдие? Не мисли за това! Докато си даваше тази команда, изчисти кръгче засъхнала кръв от ризата си.

Женева. Всичко започна в Женева.

Твърде много призраци виждаше. Нямаше изненади, нямаше нищо тревожно. Жената мина под арката и Джоел оттегли погледа си от нея. Насили се да съсредоточи вниманието си върху досието на Ерих Лайфхелм. И тогава улови с ъгълчето на окото си леко и внезапно движение. Погледна пак към жената. Някакъв мъж беше изникнал от невидима ниша, ръката му докосна лакътя й. Размениха набързо няколко кратки думи и се разделиха също тъй внезапно, както се срещнаха. Жената се изгуби от поглед, а мъжът се запъти към терминала. Не погледна ли към него? Конвърс внимателно го наблюдаваше. Беше ли го погледнал мъжът? Не можеше да се каже, главата му се въртеше във всички посоки, сякаш търсеше някого. След това забърза към гишетата за продажба на билети, сякаш откри търсеното. Доближи се до японските авиолинии, извади портфейла си и започна да говори нещо на чиновника.

Нямаше изненади, нямаше нищо тревожно. Объркал се пътник искаше да го упътят, всички противоречия бяха въображаеми. Но дори сега адвокатският му манталитет се намеси. Противоречията винаги са истински, независимо дали почиваха на реалността или не. Господи! Стига! Концентрирай се!

На седемнайсетгодишна възраст Ерих Щьосел-Лайфхелм завършва учението си във Втора гимназия на Айхщет, еднакво блестящ и по учебните предмети, и по всички видове спорт. По това време цари всеобщ финансов хаос, сривът на американската борса от 1929 г. допълнително утежнява отчайващата икономика на Ваймарската република и много малко младежи с добри връзки постъпват в университетите. В подтик, който самият той по-късно описва на свои приятели като младежка ярост, Щьосел-Лайфхелм заминава за Мюнхен да се изправи срещу баща си и да изиска помощта му. Това, което заварва там, е шок за него, но всъщност се оказва изгоден случай, който използва по странен начин. Мирният и уравновесен живот на доктора е в разруха. Бракът му, от самото начало неудачен, все по-често го тласка към алкохола, докато настъпват неизбежните лекарски грешки. Получава порицание от медицинската общност (съставена от голям брой евреи), обвиняват го в некомпетентност и го уволняват от болницата „Карлщор“. Частната му практика се проваля, жена му го изгонва от къщи и възрастният му, но все още влиятелен тъст — също лекар и член на Управителния съвет на болницата, издава заповед да не го приемат никъде на работа. Когато Щьосел-Лайфхелм намира баща си, той живее в евтин апартамент в бедняшката част на града и се издържа с пфениги от предписване на лекарства (наркотици) и марки от незаконни аборти.