— Как смеете?

— Смея, фелдмаршале — отвърна Фицпатрик. — Точно както вие преди четирийсет години се осмелихте да изнасилите едно младо момиче и направихте всичко възможно то и цялото му семейство да не излязат живи от лагерите. Повярвайте, че смелост не ми липсва, и на ваше място не бих дал повод за допълнителен гняв от моя страна — после се обърна към жената. — Ти! В куфарчето има осем навити въжета. Започни от шофьора. Вържи ръцете и краката му, ще ти обясня как. Хайде, по-живо!

След четири минути шофьорът и Лайфхелм седяха на два стола с вързани глезени и китки, а оръжието на шофьора беше извадено от джоба му. Конъл провери въжетата, вързани съгласно указанията му. Всичко беше сигурно — колкото повече мърдаха, толкова повече щяха да се затягат въжетата. Нареди на изпадналата в паника Фишбайн да седне на трети стол и върза ръцете й за ръчките, а глезените — за краката му.

Изправи се, взе пистолета от масата и се доближи до Лайфхелм, който седеше на стола до телефона със светещата лампичка.

— А сега — насочи той дулото на оръжието към главата на немеца, — щом затворя телефона в съседната стая, ще проведете един разговор.

Отиде бързо в малката стая, сложи слушалката на мястото и се върна. Седна до вързания Лайфхелм и извади от отвореното куфарче листче хартия. На него беше написан телефонът на имението на Лайфхелм край Рейн, отвъд Бад Годесберг.

— Какво си въобразявате, че ще постигнете? — запита Лайфхелм.

— Размяна — отвърна Фицпатрик, притиснал дулото в сляпото око на немеца. — Вие срещу Конвърс.

— Mein Gott! — прошепна Илзе Фишбайн, а шофьорът направи опит да се освободи от въжетата, които се бяха впили в китките му.

— Смятате ли, че някой дори ще ви изслуша, да не говорим за изпълнение на ваша заповед?

— Ще трябва, ако искат да ви видят жив. Знаете, че съм прав, генерале. Мога да пусна радиото, да ви убия и преди да са ви намерили, ще съм в самолета на път да напусна Германия. Залата е резервирана за цяла нощ и съм дал указания да не ме безпокоят по никакъв повод — Конъл премести пистолета в лявата си ръка, взе телефона и набра номера, написан на листа.

— Guten Tag. Hier bei General Leifhelm.39

— Извикайте на телефона някой отговорен човек — каза в слушалката на безупречен немски флотският юрист. — Държа пистолет на няколко сантиметра от главата на генерал Лайфхелм и ще го убия веднага, ако не се подчините.

В слушалката се чуха приглушени възклицания. След няколко секунди прозвуча отчетливият английски акцент.

— Кой се обажда? Какво обичате?

— Виж ти! Говорите досущ като майор Филип Дънстоун, нали така се казваше? Но не сте дружелюбен като онази вечер.

— Не правете нищо прибързано, капитане. Ще съжалявате.

— А вие не правете нищо глупаво или Лайфхелм ще съжали преди мен. Разполагате с един час да закарате Конвърс на летището и да го оставите пред изхода за полета на „Луфтханза“. Има резервация за Вашингтон през Франкфурт в десет часа. Уредил съм всичко. Ще се обадя по телефона в една стая, където трябва да го извикат, и очаквам да разговарям с него. След това ще се махна оттук и ще ви се обадя от друг телефон да ви кажа къде е господарят ви. Просто придружете Конвърс до изхода. Имате на разположение един час, майоре! — Фицпатрик бутна слушалката пред лицето на Лайфхелм и притисна дулото към слепоочието му.

— Направи, каквото ти каза — задавено изрече генералът.

Минутите потекоха бавно, проточиха се до петнайсет, после до трийсет. Мълчанието беше нарушено от Лайфхелм.

— Значи се добрахте до нея — каза той и посочи с глава към Илзе Фишбайн, която трепереше, а по пълните й бузи се стичаха сълзи.

— Точно както се добрахме до мюнхенските ви подвизи преди четирийсет години и до много други неща. Вече сте на път към големия воински чертог на небето, фелдмаршале, тъй че не се притеснявайте дали ще изпълня думата, дадена на английския ви лакей. Не бих пропуснал да видя как мръсната ви същност излиза на показ. Хора като вас само рушат авторитета на военните.

От коридора зад вратата се дочу неясен шум. Конъл погледна нагоре, вдигна пистолета и го опря право в главата на Лайфхелм.

— Was ist? — реагира немецът и сви рамене.

— Keine Bewegung!40

Откъм коридора долетя песен, доста фалшиво изпълнявана от няколко мъжки гласа. Срещата в някоя съседна зала беше свършила очевидно не само поради изчерпване на дневния ред. Дрезгав смях прекъсна припева, когато беше направен безуспешен опит за хармония. Фицпатрик се отпусна и свали пистолета. Никой навън не знаеше името и номера на залата.

— Твърдите, че хора като мен дават на вашата професия, която е и моя професия, лошо име — обади се Лайфхелм. — Хрумвало ли ви е някога, капитане, че ние можем да издигнем тази професия до ненадминати висоти в свят, който силно се нуждае от нас?

— Да се нуждае от нас? — попита Конъл. — Преди всичко ние се нуждаем от света, и то не от вашия. Веднъж опитахте и се провалихте, не помните ли?

— Тогава опита само една нация, ръководена от безумец, който искаше да наложи отпечатъка си върху цялото земно кълбо. А сега много нации със себеотрицателни професионалисти от висока класа се обединяват за всеобщото благо.

— Кой реши, че това е така? Вие ли? Смешен сте, генерале. Понякога се съмнявам в доброжелателността на действията ви.

— Изстъпленията на онеправдан младеж, чието име и възможности са му били отнети, не бива да се размахват под носа на мъжа след петдесет години.

— Онеправдан или опорочен? Май доста бързо сте наваксал изгубеното, и то по твърде брутален начин. Средствата ви не ми допадат.

— Представите ви са погрешни.

— Благодаря на Бога и всички светии, че не приличат на вашите — песента в коридора затихна за малко и отново избухна, още по-фалшива и висока отпреди. — Да не би старите ви приятелчета от Дахау да са се насвяткали с бира?

Лайфхелм сви рамене.

Внезапно вратата се отвори с трясък и се удари в стената. Втурнаха се трима мъже и въздухът се изпълни с пукот от стрелбата на пистолети със заглушители. Ръцете на стрелците подскачаха от отката, повърхността на масата стана на дупки, навсякъде летяха дървени трески. Фицпатрик почувства неколкократни болезнени пробождания в ръката, пистолетът му отхвръкна. Погледна надолу и видя, че десният му ръкав се просмуква с кръв. Въпреки шока успя да се огледа. Илзе Фишбайн беше мъртва, кървящият й череп беше пръснат от множество куршуми. Шофьорът се хилеше. Вратата беше затворена, сякаш нищо не се беше случило.

— Stumper — изсъска Лайфхелм, когато един от нападателите развърза китките му. — Казах ви го и вчера, капитане, но не подозирах колко прав съм бил. Да не си въобразявате, че един телефонен разговор не може да бъде засечен? В съвпадението имаше прекалено голяма симетрия. Конвърс е в ръцете ни и внезапно тази нещастна курва наследява огромно богатство, американско богатство. Не че не беше възможно, такива завещания се правят непрекъснато от разни идиоти, които не разбират каква вреда нанасят, но моментът беше прекалено добре подбран, прекалено аматьорски.

— Кучи син — Конъл затвори очи и се постара да изтласка болката от мисълта си, неспособен да помръдне дори един пръст.

— Ах, капитане — рече генералът и стана от стола, — дали не дочувам в гласа ви героизъм, предизвикан от страх? Да не смятате, че ще наредя да ви убият?

— Не се и съмнявам.

— Грешите. Като имам предвид естеството на военния ви отпуск, можете да ни окажете дребна, но уникална услуга. Ще бъдете наш гост, капитане, но не в Германия. Очаква ви малко пътешествие.

Конвърс бавно отвори очи, клепачите му тежаха, повдигаше му се. Заобикаляше го мътна тъмнина. Усещаше силно парене в едната ръка, сякаш част от плътта му бе изтръгната и раната се бе възпалила. Опита се да напипа мястото, но изохка и се отказа. Около мрака над главата му се процеждаше светлина, която си пробиваше път през движещи се прегради и надничаше в сенките. Предметите бавно се фокусираха пред погледа му — метален ръб на нара до лицето му, два дървени стола един срещу друг до малка маса, зад масата затворена врата… после още една врата вляво, отворена. През нея се виждаше бял умивалник с два мътни метални крана. А светлината? Продължаваше да се движи, но сега трепкаше и танцуваше. Откъде идваше?