— Господин генерал — отвърна капитанът и козирува едновременно с Конвърс. — Това да не е изненадваща проверка от командването в Сайгон?
— Не, това е наложителен разговор между нас двамата — между командването в Сайгон и едно от по-малките му поделения.
— Разбирам — каза капитанът. Раздразнението му разруши маската на спокойствие. — В момента давам спешни нареждания на този офицер…
— Да не би да ги смятате за по-важни от разпорежданията, които аз ще ви дам? — рязко го прекъсна Делавейн.
— Господин генерал, изживяхме един тъжен и изтощителен ден — рече капитанът. — Само преди час загубихме един от най-добрите си летци…
— При бягство ли? — отново го прекъсна Делавейн. Неуместността на забележката беше подсилена от гъгнивия му фалцет. — Опашката му ли откъснаха?
— Приемете официалния ми протест срещу подобни изявления! — обади се Конвърс, неспособен да се контролира. — Аз ще заместя този човек и отхвърлям казаното от вас… господин генерал.
— Вие? Кой, по дяволите, сте вие?
— Спокойно, лейтенанте. Свободен сте.
— Най-почтително моля да ми разрешите да отговоря на генерала, господин капитан! — обърна се Джоел на висок глас към командира си. Гневът го беше приковал на място.
— Какво? Пикльо с пикльо!
— Името ми е…
— Млък! Не ме интересува! — Делавейн рязко вдигна ръка към капитана. — Искам само да знам защо смятате, че можете да не се подчините на заповедите на командването в Сайгон! Наредих да нанесете удар в петнайсет нула нула! Вие „почтително отклонихте“ изпълнението на тази заповед!
— Към нас настъпва неблагоприятен атмосферен фронт и вие го знаете не по-зле от мен.
— Моите метеоролози твърдят, че времето е напълно подходящо за полети!
— Подозирам, че ако поискате подобно твърдение и по време на бирмански мусон, те пак ще ви го предоставят.
— Това е нечувано неподчинение!
— Този кораб е под мое командване и военните разпоредби са недвусмислени по отношение на това кой командва тук.
— Искате ли да отида при радиостанцията? Ще се свържа направо с Овалния кабинет и ще видим колко време ще се задържите тук!
— Сигурен съм, че ще пожелаете да разговаряте с президента насаме. И ще искате устройство против подслушване. Ще наредя да ви придружат дотам.
— Вървете по дяволите! Имам пет хиляди души, които се прехвърлят в пети сектор! Нуждаем се от нисък комбиниран удар по въздух, суша и море и ще го осъществим дори ако се наложи след един час да изритам задника ви оттук! Способен съм да го направя, капитане! Тук съм, за да побеждаваме, побеждаваме и побеждаваме! Нямаме нужда от захаросани куклички, които само знаят да увъртат! Може би не сте го чувал досега, но войната е риск! Не можете да я спечелите, ако не го поемете, капитане.
— Знам какво е войната, господин генерал. Разумното поведение намалява загубите, а при малко загуби ще спечелим следващото сражение.
— Възнамерявам да спечеля това сражение със или без вас, мамино синче такова!
— Най-почтително ви съветвам да подбирате изразите си, господин генерал.
— Я повторете! — лицето на Делавейн се сгърчи от ярост, а очите му бяха на диво, бясно животно. — Вие се осмелявате да ме съветвате? Осмелявате се да съветвате командването в Сайгон! Е, прави каквото щеш, мамино синче, но нахлуването нагоре по долината на Тхо вече започна.
— Тхо — намеси се Конвърс — е първият ръкав на маршрута Пак Сонг. Бомбардирали сме го четири пъти. Теренът ми е познат.
— Така ли? — попита Делавейн.
— Да, но изпълнявам само заповедите на командира на кораба… господин генерал.
— Слушай, пикльо, получаваш заповедите си от президента на Съединените американски щати! Той е твоят главнокомандващ! И ще получа заповедите му!
Лицето на Делавейн беше на сантиметри от лицето на Джоел, безумното му изражение играеше по всички нерви в тялото на Конвърс, омразата не отстъпваше на презрението. Конвърс заговори почти, без да разбира, че думите са негови.
— И аз бих посъветвал генерала да подбира думите си.
— Защо бе, пикльо? Да не би маминото синче да е сложило микрофони наоколо?
— Спокойно, лейтенанте! Казах ви, че сте свободен!
— Ти ли ще ми кажеш да подбирам думите си бе, нищожество с една нашивка? Не, дрисльо, ти трябва да си държиш езика! Ако нещастната ти ескадрила в петнайсет нула нула не е във въздуха, ще обявя най-големия корабен бунт в Югоизточна Азия! Добре ли ме разбра, лигльо?
Джоел отговори още веднъж, като се чудеше откъде е събрал тази смелост.
— Не знам откъде сте, господин генерал, но искрено се надявам някой ден да се срещнем при други обстоятелства. Смятам, че вие сте свиня.
— Неподчинение значи! А освен това ще ти счупя врата!
— Свободен сте, лейтенанте!
— Не, грешите, капитане! — изрева генералът. — Може би в края на краищата той е човекът, който трябва да командва това нападение. Е, какво избирате, мамини синчета? Излитане, президента… или бунт?
В 15,20 часа ескадрилата под командването на Конвърс излетя от самолетоносача. В 15,38, когато се спуснаха ниско в лошото време, дадоха първите две жертви над бреговата линия. Самолетите, които летяха по фланговете на ескадрилата, бяха свалени. Огнена смърт във въздуха при скорост деветстотин и шейсет километра в час. В 15,46 десният двигател на Джоел избухна. Малката височина ги правеше лесна плячка за ракетите. В 15,46,30, след безуспешен опит да стабилизира самолета, Конвърс катапултира в пороя от буреносни облаци. Парашутът му моментално бе подет от вихъра на сблъскващите се ветрове. Докато се люшкаше яростно надолу със стръвно впити в плътта каиши, един и същ образ непрекъснато изникваше пред очите му в мрака. Налудничавото лице на генерал Джордж Маркъс Делавейн. Предстоеше му неопределено дълъг престой в ада благодарение на един луд. По-късно научи, че загубите по суша са били несравнимо по-големи.
Делавейн! Касапинът от Дананг и Плейку. Убиец на хиляди, хвърлил батальон след батальон в джунглата и по хълмовете, без да са получили съответна подготовка и без достатъчно муниции. Ранени и уплашени деца бяха вкарвани в лагерите, объркани, опитващи се да не заплачат, но когато накрая разбираха какво е станало, избухваха в ридания. Разказите им бяха хиляди варианти на една и съща отблъскваща тема. Неопитни, необучени роти биваха изпращани да се бият броени дни след пристигането им. Когато не се връщаха, изпращаха нови. Цели три години командването беше в ръцете на един луд. Делавейн! Чудовището на Сайгон, производителят на трупове! Човек, който се беше оказал по-смъртоносен дори от фанатиците в Пентагона.
„Не разбирате ли, че повече не бива да допускаме да ни ръководят такива хора! Той беше врагът, нашият враг!“ Това бяха думи на самия Конвърс, изкрещени в пристъп на трескав гняв пред редица униформени следователи, които се бяха спогледали, избягвайки погледа му. Не пожелаха да отговорят на това изявление. Благодариха машинално, заявиха, че народът на Америка е много задължен на него и на хиляди подобни нему, а що се отнасяло до последните му думи, все пак всеки въпрос има много страни и честата смяна на командирите не винаги е това, което изглежда. А накрая дойде ред и на заплахата:
— Самият вие, макар и за малко, сте изпитал ужасните отговорности на командването, лейтенанте — каза блед флотски адвокат, без да гледа Джоел в очите. Погледът му шареше по страниците на досието му. — Преди последния си успешен опит за бягство от лагера, съвсем сам, от подземната яма, сте направил и два неуспешни опита, в които сте въвлякъл общо седемнайсет военнопленници. За щастие вие сте оцелял, но осем души са загинали. Сигурен съм, че като техен командир и тактик никога не сте планирал почти петдесет процента загуби. Често, но може би недостатъчно често, се казва: командването не е лесна работа, лейтенанте.
В превод това означаваше: Не се присъединявай към ненормалните, войниче. Ти оживя, но осем загинаха. Дали няма някои обстоятелства, за които военните не знаят, например защита на едни за сметка на други? Как сам човек е успял да избяга, изплъзвайки се от пазачи, които нощем стрелят на месо? Само да повдигнем тези въпроси чрез разсекретяване на част от досието ти, и ще ти лепнем петно за цял живот. Млъкни, войниче. Ти си в ръцете ни и ще те съсипем, ако повдигнем само един въпрос, но ще го направим, защото имаме достатъчно неприятности от такива като теб. Бъди щастлив, че оцеля и се върна. А сега изчезвай.
