Командните задължения на Лайфхелм в западногерманските дивизии на НАТО продължават седемнайсет години, след което е издигнат в щаба недалеч от Брюксел като военен изразител на интересите на Бон.
И този негов мандат се отличава с крайните му антисъветски позиции, често в противоречие с прагматичния подход на собственото му правителство за съвместно съществуване с Кремъл, така че през последните си месеци там е повече одобряван от англо-американските представители на десницата, отколкото от политическото ръководство в Бон.
Когато канцлерът на Федералната република решава в началото на осемдесетте години, че американската външна политика е излязла от ръцете на професионалистите и е узурпирана от войнствени идеолози, той връща Лайфхелм у дома и открива някакъв незначителен пост за него, за да го държи под око.
Във всеки случай Лайфхелм никога не е бил наивен глупак и не се заблуждава от новия си импровизиран статут. Разбира защо са го създали политиците, това е признание за собствената му коварна сила. Навсякъде хората се обръщат към миналото, към хора, които говорят ясно и прямо и не размътват проблемите, стоящи пред страните им и пред света, особено пред Запада.
И той започва да говори. Най-напред пред групи от ветерани и отломки от организации, където военното минало и отдавна установеният партизанлък му гарантират благосклонно посрещане. Поощрен от ентусиазма, който среща, Лайфхелм започва да разширява аудиториите си, позициите му се втвърдяват, изявленията му са все по-провокиращи.
Един човек го чува и изпада в силен гняв. Канцлерът научава, че Лайфхелм е политиканствал в самия Бундестаг, като многократно е превишил правата си, но благодарение на силната си личност е убедил в правотата си депутати, които не би трябвало да бъдат убеждавани. Посланието на Лайфхелм стига до канцлера: увеличаване на армията много повече, отколкото допуска НАТО, разузнавателни служби, изградени по образец на прочутия навремето Абвер, цялостна преработка на учебниците с цел премахване на обидните и клеветнически твърдения, трудови лагери за политическите недоволници и подривните елементи, прикриващи се под етикета „либерали“. Все познати неща.
Канцлерът кипва. Извиква Лайфхелм в кабинета си, където му иска оставката в присъствието на трима свидетели. След това нарежда на Лайфхелм да се оттегли от всички аспекти на немската политика, да не изнася повече публични лекции и да не свързва името или присъствието си с каквато и да било кауза. Трябва да се откаже напълно от обществения живот. Успяхме да се доберем до един от тези свидетели, чието име е без значение. Следват неговите спомени:
„Канцлерът беше бесен. Заяви на Лайфхелм:
— Хер генерал, можете да избирате между две възможности. Или да направите каквото ви кажа, или да бъдете разжалван и лишен от пенсия и от всякакви финансови облаги, свързани с нея, както и от доходите си от някои доста ценни недвижими имоти в Мюнхен, които по мнението на всеки просветен съд могат да ви бъдат отнети веднага.
Фелдмаршалът щеше да получи удар! Започна да говори за правата си, както ги наричаше, и канцлерът кресна:
— Вие получихте своите права и злоупотребихте с тях! И продължавате да злоупотребявате!
Тогава Лайфхелм запита кое е последното възможно решение и кълна ви се, колкото и невероятно да звучи, канцлерът отвори чекмеджето на писалището си, извади пистолет и го насочи към Лайфхелм.
— Ще ви убия лично, и то още сега — рече той. — Няма да допусна, повтарям, няма да допусна да ни върнете в миналото.
За миг ми се стори, че старият воин ще се втурне към него и ще посрещне куршума, но не го направи. Стоеше неподвижно и гледаше канцлера с омраза, равностойна на хладната оценка на държавника. Тогава Лайфхелм направи нещо много глупаво. Изстреля ръката си напред, не към канцлера, а встрани от него и изрева: «Хайл Хитлер». Обърна се кръгом и излезе.
Няколко секунди всички мълчахме, докато най-сетне канцлерът проговори:
— Трябваше да го убия — рече той. — Ще съжалявам, че не го убих. Всички ще съжаляваме.“
Пет дни след скандала Жак-Луи Бертолдие прави първото от двете пътувания до Бон след пенсионирането си. Отсяда в хотел „Шлоспарк“ и тъй като картотеките на хотелите се пазят три години, успяхме да получим копия от сметките му. Провел е редица телефонни разговори с различни фирми, работещи с „Жуно и Сие“. Фирмите са прекалено много и не можахме да ги проучим поотделно, но с един номер е разговаряно многократно, като името няма никаква връзка с бизнеса на Бертолдие и фирмите му. Илзе Фишбайн. При проверката на телефонните сметки на Ерих Лайфхелм за същия период открихме, че и той е търсил Илзе Фишбайн на същия телефон. Проучванията и проследяването на фрау Фишбайн за непродължителен период от време установяват, че тя и Лайфхелм се познават от много години. Заключението е очевидно: тя е връзката между Париж и Бон в апарата на Делавейн.
Конвърс запали цигара. Името изплува отново и изкушението се появи. Илзе Фишбайн можеше да се окаже прекият път. Ако я заплашеше с разкриване, дъщерята на Херман Гьоринг можеше да изпее много неща. Можеше да потвърди, че е не само връзка между Лайфхелм и Бертолдие, но и много повече, защото двамата генерали трябваше да обменят сведения. Можеха да изплуват имена на фирми, извършващи бизнес, свързан с Делавейн в Пало Алто, имена, които можеше да преследва по законов ред, търсейки закононарушения, които положително съществуваха. Ако само можеше да я накара да почувства присъствието му, без да го вижда.
Посредник. В миналото достатъчно често беше използвал посредници, за да знае цената на процедурата. Беше сравнително просто. Щеше да се свърже с някого, който да установи контакт с връзката, която знае нужната му информация. Дори ако се наложеше да заобиколи етиката.
Нищо не беше по-наложително от разрушаването на „Аквитания“. Онази нощ на осветения от луната плаж на Миконос старият Бийл беше прав. Клиентът му не беше някакъв неизвестен човек от Сан Франциско, а от тъй наречения цивилизован свят. „Аквитания“ трябваше да бъде спряна, унищожена.
А посредникът? Щеше да отложи и този въпрос за утре. Взе досието с натежали клепачи.
Лайфхелм има малко близки приятели и това, изглежда, не се променя, вероятно защото съзнава, че правителството го наблюдава. Участва в управителните съвети на няколко изтъкнати корпорации, които откровено заявяват, че името му оправдава възнаграждението…
Главата на Джоел клюмна. Вдигна я рязко, отвори очи и прегледа набързо последните страници. Споменаваха се няколко ресторанта, чиито имена не му говореха нищо, брак по време на войната, прекратен от изчезването на съпругата през ноември четирийсет и трета, вероятно убита по време на бомбардировка над Берлин. Други бракове нямаше. Личният му живот беше извънредно прикрит, ако не и аскетичен. Единственото изключение беше склонността му към даване на вечери в тесен кръг, винаги с различни гости. Следваха имена, които не му говореха нищо. Адресът на имението му в покрайнините на Бад Годесберг… Внезапно вратът на Конвърс се вцепени, очите му се отвориха широко.
Къщата е разположена в безлюдна област на брега на Рейн и е отдалечена от всякакви магазини и предградия. Земите са заобиколени с висока ограда и охранявани от кучета, които злобно лаят по всички коли с изключение на тъмночервения мерцедес на Лайфхелм.
Тъмночервеният мерцедес! Значи самият Лайфхелм го е чакал на летището! Лайфхелм, който беше отишъл направо в посолството! Как е възможно? Как?
Дойде му твърде много, способностите му да разбира бяха притъпени. Мракът настъпваше, мозъкът му подсказваше, че не може да възприема повече, просто отказваше да функционира. Досието се плъзна встрани, той затвори очи и заспа.
