- Ще бивакуваме тук - рече той. - Йорис каза, че потокът е чист.

Сафи кимна. Или поне се опита. Сърцето ѝ беше заседнало в гърлото, а движенията ѝ бяха станали некоординирани. Дори трескави, а тя не можеше да кръстоса очи с неговите. Всъщност гледаше къде ли не по лицето му, само не и в очите.

Брадичката, бузите и горната му устна бяха покрити с набола брада. Триъгълникът между веждите му беше сбръчкан, но не от недоволство. Беше напрегнал внимание. Онова, което привлече вниманието ѝ най-вече обаче, беше ямката в основата на шията му - стори ѝ се, че забелязва трепкането на кожата от пулса му.

Накрая тя пое риска да вдигне очи и установи, че неговите очи бродеха по лицето ѝ. По устните ѝ. По шията ѝ.

Вратата се разтвори широко. Сафи и Мерик отскочиха един от друг.

Иврен влезе... и мигом отстъпи назад.

- Аз... да не прекъсвам нещо?

- Не - отсякоха и двамата едновременно и отстъпиха по две крачки назад. А после и трета, за всеки случай.

Изьолт изкуцука в каютата след монахинята. Беше свалила качулката, разкривайки бледото си лице. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще повърне или ще припадне...или и двете.

Сафи се спусна към нея, улови я за ръката и я отведе до един стол. После разкопча карауенското наметало от шията ѝ и го подаде на Иврен.

- Много си потна. Зле ли ти е?

- Просто имам нужда от почивка - отговори Изьолт.

Мерик ѝ подаде чаша вода и тя му кимна с благодарност.

- Благодаря.

- Почивката няма да е достатъчна - настоя Иврен. - Нуждае се от лечение.

Дъхът на Сафи секна в леден ужас.

- От огневещ-лечител?

- Не от огневещ - побърза да я успокои Иврен, - но с неща, които в момента не мога да ѝ предложа. Изтощена съм - от дни смуча от силата си... - тя замлъкна и прехвърли очи на Мерик. - Ако можеше да идем при Кладенеца, бих могла да ѝ помогна.

Принцът застина и триъгълникът на челото му се задълбочи.

- Кладенецът не е лекувал никого от векове.

- Да, но може би ще увеличи моята сила - възрази Иврен. - Най-малкото, може да промием раната ѝ - водата там е съвършено чиста.

- Не е далеч - долетя нов глас.

Йорис. Той прекрачи през високия до коленете му праг и попи чело с ръкав.

- Пътеката покрай реката стига дотам. Надали ще ни отнеме повече от десет минути.

- Ами хората ти? - попита Мерик, все така смръщен. - Патрулират ли в района?

- Разбира се. Чак до самата граница на земите на Нихар.

Мълчание. След което Мерик кимна, лицето му се отпусна и доби почти спокойно изражение.

- Лельо - рече той на Иврен, - заведи Изьолт до Кладенеца. Излекувай я, ако можеш, а аз ще дойда да ви взема на следващия удар.

Монахинята изпусна дъх с въздишка.

- Благодаря ти, Мерик - тя сложи ръка зад гърба на Изьолт. - Хайде. Няма да бързаме.

Изьолт стана, Сафи понечи да я последва... но после се спря. Обърна се към Мерик, който се беше втренчил в нея.

- Бих искала да ида с тях - рече тя. - Но няма да го правя, ако смяташ, че излагам споразумението на риск.

Той се поизправи, сякаш изненадан, че се е загрижила за договора. И за него.

- Договорът надали ще пострада. Само че...

Той се доближи, пресегна се мъчително бавно и обви лявата ѝ китка с пръсти. Тя не се възпротиви, затова той вдигна ръката ѝ с дланта нагоре.

- Ако опиташ да избягаш, домна - говореше с нисък глас, от който гърдите ѝ затрептяха, - ще те намеря.

- Ами? - тя изви вежда, преструвайки се, че не усеща допира му. И че коремът ѝ не пърха и не се свива от гласа му. -Обещаваш ли, принце?

Той се засмя лекичко и прокара пръсти по опакото на ръката ѝ. Палецът му остави огнена диря по дланта ѝ... После той я пусна, без да става ясно защо изобщо я беше хванал.

- Обещавам, домна Сафия.

- Сафи - рече тя и със задоволство отбеляза, че гласът ѝ беше спокоен... както и че Мерик се усмихваше. - Наричай ме „Сафи“.

След това тя се поклони с глава веднъж и излезе от каютата след Изьолт и Иврен на път към Кладенеца на произхода в Нубревна.

Пътеката до Кладенеца на водата не беше лесна и Изьолт се изтощи до смърт, още преди да оставят зад гърба си Дара на Ноден. Дори се съмняваше, че Иврен всъщност вървеше по истинска пътека. Беше стръмна, обрасла с пареща коприва (в която Сафи се навря и нададе могъщ вой), а насекомите и птиците вдигаха такава врява, че Изьолт се притесни да не би гръдният ѝ кош да се пръсне от вибрациите.

Най-трудната част обаче беше стръмното изкачване до върха между двата хребета, на който се намираше Кладенецът на произхода. С помощта на Сафи и на Иврен обаче тя най-сетне изкачи хълма от черна скала и затаи дъх.

Намираше се край Кладенец на произхода. Кладенецът на водата във Вещерия. В карауенската книга имаше негова илюстрация, но това тук, истинският Кладенец...

Беше толкова по-въздействащ на живо. Една картина не би могла да улови всички подробности, отсенки и движения на мястото.

Край тясното корито на равно разстояние бяха разположени шест кипариса (макар и изсъхнали и оголели); водата вътре беше кристалночиста и разкриваше ясно скалистото дъно. В книгата ѝ пътеката от каменни плочи около Кладенеца беше изобразена сива, но тук Изьолт забеляза, че всъщност беше в милион оттенъка на древен бял цвят. Отвъд каменния ръб на Кладенеца се простираше Яданско море, синьо и безбрежно, но учудващо спокойно. Съвсем ефирен солен ветрец нежно къдреше повърхността на Кладенеца.

- Няма нищо общо с Кладенеца на земята - заяви Сафи.

Изражението и нишките ѝ издаваха почитание, каквото със сигурност струеше и от Изьолт.

Иврен изсумтя в съгласие.

- Всеки Кладенец е различен. Онзи в Карауенския манастир се намира на висок връх в Сирмайските планини; вечно покрит със сняг. И дърветата са борове, не изсъхнали кипариси - тя повдигна вежди въпросително към Сафи. -Как изглежда Кладенецът на земята?

- Беше под една козирка - погледът на Сафи се зарея и тя се пренесе в миналото. - Имаше шест бука, както и водопад, който го пълнеше. Той обаче потичаше само при дъжд.

Иврен кимна с разбиране.

- Същото е и тук - тя посочи каменната преграда, която разделяше източния хребет на две. - Това се вливаше в реката, но сега има вода само при буря.

- Може ли да погледнем? - попита Изьолт.

Беше ѝ любопитно да види каньона. В книгата не се споменаваше нищо за него.

- Не искаш ли първо да си починеш? - повдигна вежди Сафи, а нишките ѝ добиха разтревожен оттенък. - Или да опитаме да те излекуваме ?

- Да - намеси се и Иврен, сложи ръка през рамото на Изьолт и я отведе до пътечката, която влизаше във водата. - Хайде да те съблечем и да те потопим в Кладенеца.

- Да ме съблечете?

Изьолт усети как кръвта напуска страните ѝ. И запъна пети на плочите.

- Не само раната ти има нужда от почистване - настоя Иврен и я побутна напред. - Освен това, ако в Кладенеца е останала някаква магия, е добре да я попиеш с възможно най-голяма част от кожата си.

Монахинята се замисли за кратко, след което добави:

- Ако предпочиташ, може да останеш по бельо.

- И аз ще се съблека - предложи Сафи и хвана пешовете на ризата си. - Ако някой се появи - ризата покри главата ѝ и заглуши гласа ѝ, - ще затанцувам, за да отвлека вниманието.

Изьолт се изкиска пискливо.

- Добре. Печелиш - както обикновено.

Сафи вече беше метнала ризата си на плочите, когато Изьолт се зае с копчетата на своята. Не след дълго и двете бяха останали само по бельо, а на шиите им блестяха нишкокамъните им. Сафи помогна на Изьолт да седне на брега... ох, водата беше ужасно студена... Иврен също се съблече.

Монахинята навлезе в Кладенеца, почти без да вдигне вълнички с настръхналата си кожа.

- Подай ми ръка, Изьолт. Ще притъпя болката ти, за да можеш да плуваш.

- Да плува? - изскимтя Сафи. - Защо ѝ е да плува?

- Лечебните свойства са най-силни в средата на Кладенеца. Ако успее да докосне извора му, може да се излекува напълно.