- Кръвовещият ме гони! Кажи на чичо! - едва успя да му викне.

А после прелетя с тропот покрай него по празния, осветен от луната път.

Не след дълго Изьолт и Алма застигнаха Гречя.

Известно време виковете ги следваха - както и виещите се сиви нишки на насилниците, но в щита на Алма се забиха само още две стрели. Тя не следваше номатските пътеки, но въпреки това кобилата ѝ стъпваше уверено.

След около час Алма насочи конете към върба с широка корона край бавно течащ поток. Гречя скочи на земята първа, стиснала гърне с барут в ръка. Мърльо се спря до нея. Тя обиколи дървото и направи жест, че е чисто.

Изьолт се смъкна от коня си - и едва не се срина в прегръдките на майка си. Краката ѝ бяха като гумени, а ръката...

- Загубила си твърде много кръв - рече Гречя. - Ела.

Тя я хвана за ръка и я въведе под увисналите клони и шепнещите листа. Дорестата кобила тръгна спокойно след тях, сякаш познаваше мястото. Откраднатият петнист кон прие, едва след като Алма го успокои.

- Планирали сте го - изхриптя Изьолт и последва майка си до дънера, окъпан в лунна светлина.

- Да, но не за тази вечер.

Гречя хвана опряната в ствола дълга пръчка и посочи нагоре - в клоните имаше два вързопа - недостижими и незабележими отдолу. Тя събори и двата.

Туп! Туп! Издутите бохчи тупнаха на земята в облаци прах. От едната се изтърколи зелена ябълка.

Изьолт придърпа тяло върху корените на върбата и облегна гръб в широкия дънер. Мърльо се настани до нея. Тя взе да го чеше зад ушите с лявата си ръка, докато Алма - все още с надупчения със стрели номатски щит на гърба - мамеше коня да дойде под клоните.

В тъмнината Изьолт не виждаше кръвта по десния си ръкав, но ясно усещаше болката. „Поне раната на дланта вече не ме боли“, помисли си тя замаяно.

Гречя се разрови във вързопите и се засуети около нея с прашната ябълка и кожена лечителска торбичка в ръце. Тя избърса ябълката в корсета си:

- Ето, яж.

Изьолт пое плода, но още преди да го захапе, майка ѝ й подаде медальон. Малък, розов кварц, увиснал на сплетена връв.

- Сложи го - нареди тя и приклекна на земята до нея.

Изьолт обаче не посегна към медальона. Ябълката беше едно, но болкокамъните бяха рядкост и струваха стотици пиестри.

Гречя подхвърли нетърпеливо камъка, той падна в скута на Изьолт и кварцът засия в бледорозово. Болката ѝ на мига затихна. Дишането ѝ стана по-дълбоко. Тя усети, че отново е в състояние да мисли.

Нищо чудно, че човек можеше да се пристрасти към тези висулки.

Очите ѝ отново се спряха на Алма, която в момента стоеше на ръба на увисналите клони с гръб към тях двете с Гречя. Беше на пост. Конете хрупаха трева от малките туфи наоколо.

- Корлант искаше да ме убие - поде Изьолт, щом Гречя се приближи, стиснала скалпел в една ръка и ленени превръзки в другата. - Защо?

- Не знам - рече майка ѝ колебливо. - Мисля... само мога да предположа, че е решил, че пристигането ти предвещава заминаването ни с Алма. Мисля, че е разкрил плановете ни и се е надявал, че ще ни задържи в селото, ако те об...

Гласът ѝ секна, тя облиза устни и остави изречението недовършено.

Преди Изьолт да успее да отбележи, че подобни мерки изглеждаха доста крайни, ако единствената цел на Корлант беше да задържи Гречя в племето, майка ѝ се зае да реже стрелата, стърчаща от мускула на ръката ѝ. След това хвана върха отляво... и рязко издърпа стрелата.

От раната шурна кръв. Излизаше на тласъци, в такт с ударите на сърцето на Изьолт - не че тя усещаше нещо. Всъщност просто дъвчеше ябълката си, от време на време потупваше Мърльо по главата и наблюдаваше работата на майка си.

Последваха вещерски лечебни мехлеми против възпаление и мазила за по-бързо заздравяване. Все скъпи суровини, но преди да успее да се възпротиви, Гречя заговори и тя потъна в познатия, равен глас от детството си.

- Двете с Алма започнахме подготовката за бягството си скоро след заминаването ти преди шест години и половина - обясни Гречя. - Събирахме пиестри и камъни парче по парче. После парче по парче ги зашихме в дрехите си. Напредвахме бавно. Корлант ни навестяваше често, натрапваше се в дома ни. Обаче го нямаше също толкова често - напускаше селото и отсъстваше с цели дни.

- В тези периоди Алма идваше дотук с кобилата и оставяше припаси. Донесе последните ни неща едва вчера. Планът беше да избягаме след четири дни. Дължа на Луната майка хиляди благодарности, че не тръгнахме преди появата ти.

Сред този поток от думи най-ярко открояващите се за Изьолт някак се оказаха онези, които останаха неизказани.

- Планирала си всичко това... още преди да напусна племето? Тогава защо ме отпрати? Защо просто не тръгна с мен? Или поне не ми каза п-при по-посещенията ми?

- Овладей езика си, Изьолт - Гречя я стрелна нетърпеливо с очи. - Може би не си даваш сметка, но ми бяха нужни години планиране, за да те отпратя. Трябваше да ти намеря подслон във Веняса. Трябваше да ти намеря работа - при това, без Корлант да забележи. Затова, когато двете с Алма решихме също да заминем, ни бяха нужни още няколко години. Щяхме да те намерим, Изьолт. Във Веняса. Защо си напуснала града? - завърши тя с въпрос.

- Аз... имам неприятности - Изьолт усети, че заекването ѝ дебне, готово да се намеси, и загриза ябълката, за да го прикрие. - Реших, че ще успея да се скрия единствено в селото...

- Трябваше да останеш в града, както ти бях наредила. Заповядах ти никога да не се връщаш.

- „Заповяда“ ми го преди три години - изрепчи ѝ се Изьолт. - Из-из-извинявай, ако съм смутила внимателното ти тъкане.

Майка ѝ продължи с превръзките - по-грубо и по-напрегнато. Изьолт обаче не изпитваше болка... а и, слава богу, не последваха повече забележки за заекването ѝ.

- Оттук отиваме в Салдоника - рече Гречя накрая. -Може да дойдеш с нас.

Веждите на Изьолт подскочиха. Салдоника беше в противоположния край на Яданско море - див град-държава, в който процъфтяваха незаконната търговия и престъпността от всякакъв вид.

- Защо там?

Алма прочисти гърло и се отдръпна от поста си край клоните.

- Част от лелите и братовчедите ми живеят в Сирмайските планини. Племето им посещава Салдоника всяка година.

- Междувременно - добави Гречя - ще продаваме нишкокамъни. Оказва се, че там са доста търсени.

- И пиратите имат нужда от любов.

Устните на Алма се разтегнаха в искрена усмивка и тя погледна Гречя, сякаш това си беше някаква тяхна шега.

Болката, стегнала гърлото на Изьолт, стана още по-остра. Тя едва успя да преглътне ябълката.

Гречя затвори лечителската си торбичка.

- Спестяванията ни ще стигнат за трети билет до Салдоника, Изьолт. Мислехме да поканим и теб.

Изьолт се съмняваше в последното, но нямаше представа какво изпитваше майка ѝ... или Алма. Нямаше представа какви цветове тлеят в нишките им и какви чувства ги владеят.

Така или иначе, това беше без значение, тъй като тя имаше свой собствен план. Свой собствен живот, който щеше да изгради със Сафи.

- Не мога да дойда с вас - рече тя.

- А къде ще идеш тогава?

Гречя се изправи на крака, делово и едва ли не... с облекчение. За това си беше мечтала от самото начало - за дъщеря като Алма. Истинска нишковеща.

- Сафи ме чака недалеч оттук.

- Не е така - изтърси Алма и се приближи, протегнала ръка напред.

В дланта ѝ лежеше светещият рубин. Вторият нишкокамък.

Изьолт се задави и изпусна ябълката. После извади собствения си нишкокамък - той също изпускаше червена светлина. Сафи беше в беда.

Тя скочи на крака. Болкокамъкът изпадна от скута ѝ и агонията я смаза.

Първо връхлетя болката - като мощен водопад. После изтощението, от което тялото ѝ стана като крехка сламка. Тя залитна напред, към обятията на Гречя. Преди обаче да падне, преди да се свлече на рамото на майка си и да припадне, Алма вдигна медальона от земята и го нахлузи на шията ѝ.