Тя седна на пода до нишкосестра си. По лицето на Изьолт се стичаше пот, кожата ѝ беше по-бледа от обичайното, а когато Сафи докосна внимателно челото ѝ, то гореше.

Сафи я беше виждала толкова тежко ранена само веднъж - след като си беше счупила пищяла, - но този път раната беше по-сериозна. Матю и Хабим ги нямаше, за да им помогнат. Бяха сами. Съвсем сами на непознат кораб, без никого на своя страна.

При това всичко звучеше доста странно. Изьолт беше споменала, че са я простреляли, но как, къде и защо... Сафи нямаше никаква представа.

Желязното резе на вратата се завъртя. Тя застина... целият свят застина. Влезе облечената в бяло монахиня. Бавно, сякаш беше изправена пред диво животно, тя завъртя ръка към Сафи. Потъмнялата от слънцето кожа беше белязана с обърнат надолу триъгълник - за водовещерство, и кръг - за специалните ѝ умения с течностите на тялото. Сафи закова очи и магията си върху жената и колкото повече се взираше, толкова по-ясно проумяваше, че сърцето ѝ е чисто.

Въпреки това тя не можеше да допусне да се довери напълно на... как я беше нарекъл принцът? Иврен. Напоследък я мамеха твърде често. Засега щеше да следи действията ѝ и щеше да се възползва от времето, за да събере някаква информация.

Сафи се претърколи, стана и се отдръпна от Изьолт, вдигнала помирително ръце.

- Няма да преча. Но се постарайте да я излекувате.

- Ще направи каквото може - добави нов глас.

На вратата изникна Мерик, а монахинята се доближи с леки стъпки до Изьолт.

Сафи се усмихна на принца - отегчено, не заплашително оголване на зъбите.

- Чудех се кога ли ще се появиш, принце. Ще благоволиш ли да ме известиш къде се намираме?

- В западно Яданско море. На борда сте от четири часа.

Той пристъпи предпазливо навътре в каютата, сякаш здравият разум го съветваше да не се доверява на нрава на Сафи. Беше облечен в семпъл моряшки редингот, с чиста риза и бричове. Внезапно Сафи осъзна колко мърлява е тя самата. Роклята ѝ беше разкъсана и лекедясана и разкриваше прекалено щедро прашните ѝ прасци и бедра.

С неочаквано движение Мерик се приближи - по-бързо и по-тихо, отколкото очакваше тя, - изви ръцете зад гърба ѝ и опря нещо хладно в гърлото ѝ. В носа ѝ нахлу острата миризма на сандалово дърво и лимони.

Тя обаче не се уплаши. Просто кривна глава и промърмори:

- Нали забелязваш, че ножът ти все още е в ножницата?

- А ти нали забелязваш, че все пак мога да те убия с него? - дъхът му я погъделичка по ухото. - Хайде, кажи, домна: властите търсят ли те? Които и да е власти, където и да било?

Тя присви очи. Мерик присъстваше на бала. Беше чул обявлението за годежа... Или не? Не го беше забелязала сред тълпата, тоест може би си беше тръгнал преди обявлението на Хенрик.

Тя настрои магията си и потърси някакви следи от истинската природа на Мерик. Силата мигновено потече през нея - настоятелна, но топла. Противоречие от лъжи и истини, сякаш той би я върнал на Хенрик, ако получеше възможност... А може би не.

Сафи не можеше да поеме този риск. Преди да проговори обаче, той притисна камата по-силно в шията ѝ.

- Трябва да мисля за сигурността на екипажа си, а и на целия си народ. Твоят живот е нищо в сравнение с това. Така че недей да лъжеш. Търсят ли те ?

Сафи се поколеба и се замисли дали действително представляваше заплаха за екипажа на Мерик. Чичо Ерон беше разиграл бягството ѝ така, че да прилича на отвличане - Матю беше споделил с нея поне това. Доколкото можеше да прецени обаче, нямаше как император Хенрик да разбере къде беше изчезнала тя.

Ето защо тя вирна брадичка и съвсем оголи шия.

- Доста нелепа стратегия, принце. За какво ми е да ти казвам, ако някой наистина ме следи?

- Е, в такъв случай явно ще трябва да те убия.

- Давай - предизвика го тя. - Прережи ми гърлото с прибраната си в ножницата кама. Много искам да видя как ще стане.

Изражението му не помръдна. Нито пък камата.

- Първо кажи защо те преследваха карауените.

Раменете на монахинята се стегнаха и Сафи впи очи в белия ѝ гръб.

- Нямам представа, но може да попиташ ей онази карауенка. Тя явно знае.

- Не знае - в гласа на Мерик се прокрадна остра нотка на нетърпение. - И те предупреждавам да се обръщаш към нея с уважение. Това е монахиня Иврен, сестра на Серафин, крал на Нубревна.

Така, ето това беше полезна информация.

- Е, щом монахиня Иврен е сестра на краля - зареди Сафи, - а кралят е твой баща... Еха, значи монахиня Иврен ти е леля! Каква изненада!

- Учудвам се, че го проумяваш едва сега - тросна се Мерик. - Дори една карторска домна би трябвало да е получила добро образование.

- Никога не съм държала на ученето - отвърна тя хапливо.

Мерик изпръхтя с насмешка.

Неволната му реакция явно изненада и самия него... и го ядоса, защото той рязко вкамени изражение и дръпна ножницата от Сафи.

Тя изпука челюст. Разкърши рамене.

- Ето това се казва забавна препирня. Да я повторим утре?

Мерик не ѝ обърна внимание, извади една кърпа от редингота си със свободната си ръка и избърса гравираната ножница.

- На този кораб моята дума е закон, домна. Разбираш ли? Титлата ти е без значение тук.

Сафи кимна и потисна неудържимото си желание да завърти очи.

- Аз обаче съм склонен да ти предложа сделка. Няма да те оковавам, ако обещаеш да престанеш да се държиш като бясно куче и демонстрираш поведение, подобаващо на една домна.

- Ама, принце - тя присви бавно клепачи, - титлата ми е без значение тук.

- Ще приема това за „не“.

Той се обърна и понечи да излезе.

- Съгласна - изстреля Сафи, щом усети, че е време да престане да увърта. - Имаме сделка, принце. И все пак, за твоя информация, котка е.

Принцът повдигна вежди.

- Кое е котка?

- Ако ще съм нещо бясно, то е котка - тя оголи зъби. -Планински лъв, от вида нубревненски рибояд.

- Хм-м - Мерик потупа брадичка. - Не бих казал, че съм чувал за подобен звяр.

- Значи аз съм първият такъв - тя му махна снизходително и отново седна до Изьолт.

Иврен обаче вдигна ръка предупредително.

- Твърде мръсна си, за да си тук, домна - гласът ѝ звучеше троснато, но благонамерено. - Ако наистина искаш да помогнеш на приятелката си, се налага да се измиеш. Мерик, ще се погрижиш ли за това?

Тя се обърна към племенника си, който вече крачеше към вратата.

- „Адмирал Нихар“ - поправи я принцът. - Поне в морето, лельо Иврен.

- Така значи? - попита монахинята невъзмутимо. - В такъв случай аз съм „монахиня Иврен“. Поне в морето.

Сафи се полюбува за миг на киселото изражение на Мерик, преди той да излезе, след което се завтече след него.

Сафи не очакваше изкачването по стълбата до палубата да се окаже толкова трудно - тялото я болеше, а сутрешното слънце печеше безмилостно. Тя изпъшка, разтърка очи и се понесе по изтърканата с камък палуба. Краката ѝ бяха изтръпнали от лежането, а и щом успееше да се закрепи на дъските, корабът проскърцваше и се накланяше на другата страна.

Принцът вървеше пред нея, потънал в разговор с помощник-капитана си Кълен. Сафи заслони очи с ръка. „Опознай релефа.“ Наоколо нямаше почти нищо освен морски вълни - само на хоризонта на изток някаква скална маса разделяше морето от безоблачното небе.

Тя се запровира през моряците. Някои търкаха пода, други се катереха по въжетата, дърпаха, бутаха - всичко под дрезгавите команди на куц старец. Някои спряха, за да поздравят капитана си, но не всички. Един моряк привлече вниманието ѝ - магията ѝ се сгърчи при вида му, сякаш за да покаже, че е коварен. И покварен.

- Гнусна ‘матсолюбка - изръмжа ѝ той, когато мина покрай него.

Тя му се ухили в отговор и се постара да запомни добре лицето и квадратната му челюст.

Не след дълго успя да се добере до кърмата (преброи трийсет крачки) и пристъпи в блажената сянка на квартердека. Мерик отвори една врата и измърмори нещо на Кълен. Помощник-капитанът козирува и се върна по стъпките си - като повиши глас с учудваща злост.