— Не е важен и не знае нищо. Юрист е във флотата, но навремето е работил в Бон и сега е тук, доколкото разбрах, по лична работа. Спомена нещо за годеница. Срещнахме се миналата седмица, разприказвахме се и му казах, че днес или утре ще съм тук. Той настоя да се срещнем. Много е сервилен и настойчив. Сигурен съм, че си прави илюзии за гражданска практика. Естествено, при така стеклите се обстоятелства аз го използвах точно както и вие.

— Естествено — Лайфхелм се усмихна. Обноските му бяха безупречни. — Не му ли казахте часа на пристигането си?

— Париж ми отне тази възможност, както се досещате.

— О, да, Париж. Трябва да поговорим за Париж.

— Говорих с един приятел, който има връзки в „Сюрте“. Онзи човек е умрял.

— На такива хора често им се случва.

— Твърдят, че бил шофьор, но не беше.

— Едва ли щеше да е благоразумно да кажат, че е бил доверено лице на генерал Жак-Луи Бертолдие.

— Така е. Мислят, че аз съм го убил.

— Да. Решихме, че е било неконтролируема грешка, предизвикана от самия него.

— Интерпол ме търси.

— И ние имаме връзки. Положението ще се промени. Няма от какво да се боите — немецът млъкна и огледа стаята. — Мога ли да седна?

— Заповядайте. Да позвъня ли да ни донесат нещо за пиене?

— Пия само бяло вино, и то много малко. Не е нужно… освен ако вие не сметнете за необходимо.

— Не смятам.

Лайфхелм седна на стола най-близо до балконската врата. Джоел също щеше да седне, но когато усетеше, че е дошъл моментът, не по-рано.

— На летището взехте извънредни мерки да избегнете срещата с нас — продължи най-младият Хитлеров фелдмаршал.

— Следяха ме още от Копенхаген.

— Много сте наблюдателен. Разбирате, че не с лоши намерения.

— Нищо не разбирах. Просто не ми хареса. Не знаех какво въздействие ще окаже случилото се в Париж на пристигането ми в Бон, как щяхте да го изтълкувате.

— Въздействие ли? — риторично попита Лайфхелм. — Случилото се в Париж означаваше, че някакъв адвокат, представящ се под измислено име, е наговорил куп тревожни неща на един изтъкнат държавник. Този адвокат, нарекъл се Саймън, заявил, че тръгва за Бон да се срещне с мен. По пътя си е бил провокиран, в което съм убеден, и убива човек, което ни говори нещо — че е безскрупулен и много способен. Но това е всичко, което знаем, а бихме искали да научим повече. Къде отива, с кого се среща. На наше място бихте ли постъпил другояче?

Сега бе моментът да седне.

— Щях да го изпипам по-добре.

— Може би. Ако знаехме колко сте находчив, щяхме да действаме по-тънко. Между другото, какво стана в Париж? С какво ви предизвика онзи човек?

— Опита да ми попречи да си тръгна.

— Не е имал подобна заповед.

— Значи се е объркал. За доказателство имам няколко белега по гърдите и врата. Не съм свикнал да влизам във физически стълкновения и в никакъв случай не съм имал намерение да го убивам. Всъщност дори не знаех, че съм го убил. Случи се при безспорна самозащита.

— Очевидно. Кой би желал подобни усложнения?

— Именно — грубовато се съгласи Конвърс. — Щом успея да съставя версия за последните си часове в Париж, изключваща срещата ми с генерал Бертолдие, ще се върна и ще дам обяснения пред полицията.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се извърши, както твърди пословицата. Видели са ви да разговаряте в „Л’Еталон Блан“. Без съмнение и генералът е бил разпознат по-късно, когато е дошъл в хотела, той е известен човек. Не, смятам, че ще постъпите по-умно, ако оставите работата в наши ръце. Можем да се справим, както знаете.

Джоел се втренчи студено и въпросително в немеца.

— Признавам, че моят начин е рискован. Той не ми харесва, а няма да хареса и на клиента ми. От друга страна, не мога да допусна да бъда търсен от полицията.

— Издирването ще бъде прекратено. Ще трябва да се криете няколко дни, докато Париж получи нови указания. Името ви ще изчезне от списъците на Интерпол, никой повече няма да ви безпокои.

— Искам гаранции.

— Каква по-добра гаранция от думата ми? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че ние може да загубим много повече от вас.

Конвърс едва сдържа учудването си. Лайфхелм, умишлено или неволно, току-що му беше казал страшно много. Немецът бе признал, че е част от тайна организация, която не може да си позволи риска да бъде разкрита. Това бе първото конкретно доказателство, което Джоел чу. Но стана някак прекалено лесно. Дали старейшините на „Аквитания“ не бяха просто наплашени старци?

— Приемам този довод — Конвърс кръстоса крака. — Е, господин генерал, вие ме намерихте пръв, но, от друга страна, както и вие се съгласихте, движенията ми са ограничени. Какво ще правим оттук нататък?

— Точно каквото искате, господин Конвърс. В Париж сте говорил за Бон, Тел Авив и Йоханесбург. Знаете към кого да се обърнете в Париж и кого да търсите в Бон. Това силно ни впечатли и трябваше да допуснем, че знаете и други неща.

— Прекарах месеци в усилени проучвания от името на клиента си, разбира се.

— Но кой сте вие? Откъде се появихте?

Джоел почувства остра болка в гърдите. Често я беше изпитвал и преди, беше физическа реакция на непосредствената опасност и съвсем истински страх.

— Аз съм този, за който искам да ме мислят хората, генерал Лайфхелм. Сигурен съм, че ме разбирате.

— Разбирам ви — потвърди генералът, като го наблюдаваше внимателно. — Вие сте заклет следовник на преобладаващите ветрове, но разполагате с подмолна сила, която да ви закара до целта.

— Малко сложна, но доста точна формулировка. А що се отнася до това откъде се появих, не се съмнявам, че вече го знаете.

Пет часа. Повече от достатъчно да поставят марионетките си по местата им. Убийство в Ню Йорк. Трябваше да си разчистят там терена.

— Отчасти, господин Конвърс. А дори да знаехме повече, откъде да сме сигурни, че е вярно? Може да не сте това, за което ви мислят хората.

— А вие, генерале?

— Ausgezeichnet! — възкликна Лайфхелм, избухна в смях и се плесна по коленете. Смехът му беше истински, восъчното лице се сбръчка от чувството за хумор. — Добър адвокат сте, mein Herr. Отговорихте, както се казва на английски, на въпрос с въпрос, който едновременно е и отговор, и обвинение.

— При съществуващите обстоятелства това е самата истина. Нищо повече.

— А сте и скромен. Достоен за похвала.

Джоел разкръстоса крака и отново нетърпеливо ги кръстоса.

— Не обичам комплиментите, генерале. Не ви вярвам, особено при съществуващите обстоятелства. Бяхте започнал да говорите за желанието ми да посетя Бон, Тел Авив и Йоханесбург. Какво имахте предвид?

— Само това, че се съобразихме с желанията ви — рече Лайфхелм и разпери ръце. — Вместо да ви принуждаваме да предприемате тези досадни пътувания, поканихме представителите си от Тел Авив, Йоханесбург и, естествено, Бертолдие да дойдат в Бон. За да се срещнат с вас, господин Конвърс.

Успях, помисли Джоел. Наистина бяха изплашени, дори паникьосани. Напук на туптенето и болката в гърдите, заговори бавно и тихо:

— Ценя високо вашата загриженост, но трябва откровено да ви заявя, че моят клиент още не е готов за среща на високо равнище. Искаше да вникне в отделните части, преди да се запознае с цялото. Спиците крепят колелото, господине. Трябваше да му докладвам доколко са здрави, поне по мое мнение.

— А, да, клиентът ви. Кой е той, господин Конвърс?

— Не се съмнявам, че генерал Бертолдие ви е уведомил, че нямам право да го разкрия.

— Бил сте в Сан Франциско, Калифорния…

— Където извърших голяма част от проучванията си — прекъсна го Джоел. — Клиентът ми не живее там. Обаче с готовност признавам, че в Сан Франциско, по-точно в Пало Алто, живее един човек, за когото мечтая да ми стане клиент.

— Да, да, разбирам — Лайфхелм долепи връхчетата на пръстите си. — Трябва ли да смятам, че отхвърляте провеждането на срещата тук, в Бон?

Конвърс беше чувал хиляди подобни въпроси при началните гамбити с адвокати, търсещи мястото си сред корпоративните опоненти. И двете страни искаха едно и също, въпросът беше само да се уточнят отговорностите, така че нито едната страна да не е ищец.