— Като ми внушавате, че Бертолдие и Абрамс заговорничат срещу мен?

— Не ви внушавам нищо, ще ви повторя собствените им думи. Помнете, никой от тях не знаеше, че ще успея да напусна онова място жив — внезапно Конвърс скочи от стола и поклати глава. — Не! — наблегна той. — Обадете се на французина и израелеца, на които толкова вярвате като съюзници, на приятелите си аквитанци. Кажете им каквото искате и само се вслушайте в гласовете им. Сам ще разберете. Само съвършен лъжец може да усети кога го лъжат, а от вас по-добър няма.

— Това е обида.

— Колкото и да е странно, исках да ви направя комплимент. Затова доведох точно вас. Реших, че ще надделеете над тях, а след всичко, което преживях, искам да съм на страната на победителя.

— Защо казвате това?

— Хайде сега, нека бъдем искрени. Абрамс е мразен човек, обиждал е всички в Европа, Великобритания и САЩ, които не са били съгласни с неговата експанзионистична политика за Израел. Дори собствените му сънародници не могат да му затворят устата. Опитват се да го цензурират, но той продължава да говори на висок глас. Никога няма да бъде търпян в каквато и да е международна федерация.

Нацистът бързо поклати няколко пъти глава.

— Никога! — изрева той. — Той е най-противният човек в целия Близък изток. И на всичко отгоре евреин! Но как можете да елиминирате Бертолдие?

Джоел помълча, преди да отговори.

— Не ми харесва държанието му — замислено отвърна той. — Той е властен и нагъл. Вижда се не само като велика военна фигура и творец на историята, но и като някакъв бог, който стои над останалите смъртни. На неговия Олимп няма място за тях. Освен това е французин. Англичаните и американците няма да го подкрепят, един Дьо Гол за един век им е достатъчен.

— В разсъжденията ви има логика. Той е отблъскващ егоист, каквито могат да бъдат само французите. И точно копие на цялата си страна.

— Ван Хедмер не се брои, освен като вносител на суровини от Южна Африка.

— Точно така — съгласи се немецът.

— За разлика от тях вие сте работил с американци и англичани в Берлин и Виена. Помагал сте им да прилагат окупационната политика и добросъвестно сте предоставял доказателства на американските и британските юристи в Нюрнберг. И най-сетне, бил сте говорител на НАТО. Каквото и да е миналото ви, те ви харесват — Джоел замълча и когато заговори, в гласа му се прокрадваше известно уважение. — Следователно, генерале, вие ще спечелите и можете да спасите живота ми. Трябва ви единствено причина.

— Дайте ми я.

— Използвайте най-напред телефона.

— Не ставайте идиот и не правете и от мен такъв! Не бихте настоявал толкова, ако не бяхте сигурен в себе си, което значи, че говорите истината. А ако онези Schweine заговорничат срещу мен, не бих ги информирал, че знам! Какво ви казаха?

— Че ще бъдете убит. Не могат да поемат риска да ги обвинят, че един от първите членове на нацистката партия е поел жизненоважните лостове на властта в Германия. Дори под управлението на „Аквитания“ прекалено много гласове ще викнат „фал“ и ще наливат вода в мелницата на противниците й. Млади хора и техни съмишленици, нечленували в партии, ще заемат мястото ви. Но между тях няма да има хора, препоръчани от вас.

Лайфхелм замръзна в стола, възрастното му, но още стегнато тяло се вцепени, бледото лице с пронизващи светлосини очи заприлича на алабастрова маска.

— Значи са взели това свято решение? — промълви ледено той, почти без да движи устните си. — Вулгарният евреин и лишеният от престола френски принц се осмеляват да предприемат този ход срещу мен?

— Със съгласието на Делавейн.

— Делавейн! Бясно инфантилно кълбо от фантазии! Личността, която познавахме преди две години, се е разпаднала до степен, надхвърляща сенилността! Той не го знае, но всъщност ние му даваме заповеди, поднесени, естествено, като предложения. Способността му да разсъждава е не по-голяма от тази на Адолф Хитлер през последните години на лудостта му.

— Не бих могъл да знам това — рече Конвърс. — Абрамс и Бертолдие не навлязоха в темата, само споменаха, че е изчерпан. Говориха за вас.

— Тъй ли? Тогава нека аз да поговоря малко за себе си! Кой, смятате, направи „Аквитания“ приложима в цяла Европа и в Средиземноморието? Кой зареждаше терористите с оръжие и милиони килограми експлозив — от „Баадер-Майнхоф“ през „Червените бригади“ до палестинците. Кой ги готвеше за последните им най-щастливи часове? Кой? Аз! Защо съвещанията ни се провеждат винаги в Бон? Защо всички директиви се разгласяват и издават чрез мен? Трябва да ви е ясно, че организацията е моя! Хората са мои — разполагам с предани мъже, готови да изпълнят каквото им разпоредя, и то без да чакат пояснения. Парите са при мен! Създадох от нищо един модерен, усъвършенстван комуникационен център, никой друг в Европа не би успял, знам го от самото начало. Бертолдие не може да предложи нищо в Париж освен влияние и ореола, който трепти около него. Евреинът и южноафриканецът са на цял континент разстояние. Когато хаосът настъпи, аз ще съм гласът на „Аквитания“ в Европа. Никога не съм си го представял иначе! Хората ми ще пречукат Бертолдие и Абрамс в тоалетните им.

— Комуникационният център не е ли на Шархьорн? — попита, без да набляга Джоел.

— Те ли ви казаха?

— Споменаха името. Списъкът с всички участници в „Аквитания“ е там, нали?

— И това ли споменаха?

— Не че има значение. Вече не ме интересува. Не забравяйте, аз съм изоставен. Сигурно вие сте се сетил и за компютъра, никой друг не би могъл.

— Забележително постижение — призна Лайфхелм с озарено от смирение восъчно лице. — Презастраховал съм се дори за случай на катастрофа или смърт. Кодът е от шестнайсет букви. Всеки от нас знае по четири в различни комбинации, а дванайсет са у безкракия маниак. Той смята, че никой не може да активира кода без основния му комплект, но предварително кодирана комбинация от две двойни поредици ще свърши работа.

— Забележително — рече Конвърс. — Другите знаят ли?

— Само довереният ми френски другар — отвърна хладно немецът. — Принцът на предателите Бертолдие. Но, естествено, никога не съм му давал точната комбинация, а неточна ще изтрие всичко.

— Това е мислене на победител — одобрително кимна Джоел и разтревожено се намръщи. — Но все пак какво ще стане, ако някой нападне центъра?

— Ще експлодира в пламъци като бункера на Хитлер. Навсякъде има експлозиви.

— Разбирам.

— Но тъй като говорите за победители, а те са и пророци — продължи Лайфхелм и се наведе напред в стола с разширени от възбуда очи, — разрешете ми да ви кажа още някои неща за остров Шархьорн. Преди време, през 1945 година, възроден от пепелищата на поражението, той трябваше да стане място на най-невероятното творение, създадено от истински вярващите. Наричаше се операция „Sonnenkinder“, деца на слънцето, деца, подбрани по биологичен признак и изпращани по цял свят на хора, които ги очакваха, готови да ги ръководят в живота, докато постигнат власт и богатство. Когато пораснеха, децата на слънцето щяха да имат еднаква мисия в цял свят. Въздигането на Четвъртия райх! Виждате колко е символичен изборът на Шархьорн. От вътрешния кръг на „Аквитания“ ще се роди новият ред! Благодарение на нас!

— Стига — прекъсна го Конвърс, стана от стола и се отдалечи от Ерих Лайфхелм. — Разпитът приключи.

— Какво?

— Чухте ме добре. Махайте се. Призлява ми от вас.

Вратата се отвори и влезе младият лекар от Бон, вперил очи в лицето на бившия фелдмаршал.

— Съблечи го — заповяда Конвърс. — Претърси го.

Джоел влезе в слабо осветената стая, където Валери и Прюдом седяха от двете страни на мъж зад видеокамера, монтирана на триножник. Масивният й обектив беше вмъкнат в стената, а на около три метра имаше телевизионен монитор, на който се виждаше празният кабинет с тапицирания с брокат стол в центъра на екрана.

— Всичко в ред ли е? — попита той.

— Добре стана — отвърна Валери. — Операторът не разбра нито дума, но твърди, че осветлението било изключително. Може да направи толкова копия, колкото искаш, всяко копие ще отнеме трийсет и пет минути.