— Питайте го сам. Телефонът е тук.

Израелецът остана неподвижен, тесните му очички, потънали в подпухнала плът, се втренчиха в Конвърс.

— Добре — натъртено рече той. — Прекалено умен сте, господин адвокат. Огънят, който гори у вас, е съсредоточен в главата и не е достигнал стомаха ви. Прекалено много мислите. Твърдите, че сте бил манипулиран? Бих казал, че вие манипулирате.

Абрамс се обърна и се понесе тромаво към телефона. Постоя секунда, присвил очи. Съобразяваше нещо. Вдигна слушалката и набра серия цифри, отдавна запечатани в паметта му.

Джоел остана на стола. Всяко мускулче на тялото му бе напрегнато, гърлото му изведнъж пресъхна. Бавно премести ръка към ръчката, по-близо до пистолета. След секунди може би щеше да се наложи да прибегне до него, а стратегията му, единствената възможна стратегия щеше да бъде взривена от телефонен разговор, за който не допускаше, че ще бъде проведен. Какво му става? Накъде го води прехвалената му тактика за разпити? Дали не беше забравил с кого има работа?

— Парола „Исая“ — заговори Абрамс в слушалката, сърдитите му очички отново се спряха на Конвърс. — Свържете ме с Вердюн сюр Мьоз. Бързо! — масивният гръден кош на израелеца се повдигаше при всяко вдишване, но бе единствената част от едрото му тяло, която се движеше. Отново заговори, този път яростно. — Да, парола „Исая“! Нямам време за губене! Свържете ме с Вердюн сюр Мьоз! Веднага! — очите на Абрамс се разшириха, докато слушаше. За малко отмести очи от Конвърс, но веднага го загледа отново, очите му се изпълниха с ненавист. — Я повторете! — изкрещя той и тръшна слушалката с такава сила, че писалището се разтресе. — Лъжец! — извика той.

— Аз ли? — попита Джоел. Ръката му беше на сантиметри от пистолета.

— Казаха, че е изчезнал! Не могат да го открият!

— Е, и? — в гърлото на Конвърс се появи вакуум. Беше загубил играта.

— Лъже! Стоманеният член е просто един скимтящ страхливец! Крие се, избягва ме! Не смее да застане срещу мен!

Джоел усилено запреглъща и отдръпна ръка от оръжието.

— Не оставяйте работата така — някак си успя да произнесе той, без гласът му да се разтрепери. — Проследете го. Обадете се на Лайфхелм, на Ван Хедмер. Кажете им, че е много важно да се свържете с Бертолдие.

— Стига! Да му помогна да разбере, че знам ли? Не може да не ви е обяснил! Най-вече защо е дошъл при вас?

— Исках да изчакам разговора ви — Конвърс кръстоса крака и взе пакета с цигари, оставен до пистолета. — Би могъл да ви каже сам, но можеше и да не ви каже. Беше му хрумнала идеята, че Делавейн ме е изпратил да ви проверявам. Да види кой би го предал.

— Да предадем безкракия? Как? Защо? И щом френският папагал е смятал така, защо ще го каже точно на вас?

— Аз съм адвокат. Провокирах го. Когато разбра чувствата ми към Делавейн и какво ми е причинил този мръсник, осъзна, че не бих могъл да имам нищо общо с него. Опасенията му бяха опровергани, другото беше лесно. И докато говорих с него, съзрях начин да спася живота си — Джоел драсна клечка кибрит и запали цигарата си. — Като се свържа с вас — добави той.

— В крайна сметка заложихте на морала на евреина, нали? На това, че ако ви бъде задължен, ще ви се отплати.

— Отчасти, но не изцяло, генерале. Знам туй-онуй за Лайфхелм, за това как се е отмятал в миналото. Ако се бях обърнал към него, щеше да ме застреля и да изпрати хората си да ви избият, като по този начин щеше да остане на първа позиция.

— Точно така — съгласи се израелецът.

— А не смятам, че Ван Хедмер има някаква реална власт на север от Претория.

— Пак сте прав — Абрамс се върна при Конвърс. — Значи чудовището, създадено в Югоизточна Азия, умее да оцелява?

— Да бъдем по-конкретни — контрира го Джоел. — Бях изпратен от хора, които не познавам и които ме изоставиха, без да обелят дума за вината или невинността ми. По всяка вероятност са се включили в преследването и искат да ме убият, за да отърват кожите си. При тези условия смятам да се предам.

— А жената? Жена ви?

— Ще дойде с мен — Конвърс остави цигарата и взе пистолета. — Какъв е отговорът ви? Мога да ви убия веднага или да оставя това на Бертолдие или Лайфхелм. Мога и да заложа на морала ви, на това, че се отплащате, когато сте задължен. Какво избирате?

— Махнете пистолета — рече Хаим Абрамс. — Имате думата на един сабра.

— Какво смятате да предприемете? — попита Джоел и върна пистолета на масата.

— Да предприема ли? — изрева израелецът, обзет от внезапен пристъп на ярост. — Каквото винаги съм възнамерявал да предприема! Да не смятате, че много ми пука за тази абстракция, тази инфраструктура, наречена „Аквитания“? Да не смятате, че държа на титли, етикети или йерархия? Да си ги заврат в задниците! Единственото, което ме вълнува, е резултатът, а за да го постигнем от хаоса едновременно със силата, трябва да изникне почтеността. Бертолдие е прав. Аз съм прекалено конфликтна фигура, на всичкото отгоре съм евреин и няма защо да излизам на европейско-американската сцена. Затова ще бъда невидим — освен в Израел, където думата ми ще бъде законът на новия ред. Ще оставя френският бик да се окичи с каквито иска медали. Няма да се бия с него, само ще го контролирам.

— Как?

— С това, че мога да разруша почтения му облик.

Конвърс се наведе, като едва потисна изумлението си.

— Сексуалният му живот ли? Ония погребани скандали?

— Боже мой, не! Ако публично ритнеш някого под пояса, търсиш си белята. Повечето хора ще погледнат с неодобрение, защото знаят, че може да се случи и на тях.

— Тогава как, генерале? Как бихте успял да разрушите почтения му облик?

Абрамс отново седна на стола, едрото му тяло застрашително се изви между изящно резбованите махагонови ръчки.

— Като изложа ролята му в „Аквитания“. Всички имахме роли в това необикновено приключение, което принуди цивилизования свят да ни призове заедно със силата на професионалното ни управление. Напълно възможно е цяла цивилизована Европа да се обърне към Бертолдие, както Франция почти го направи след Дьо Гол. Но човек трябва да разбира хора като Бертолдие. Той се домогва не само до власт, той копнее за славата, която носи властта — парадни мундири, ласкателства, мистицизъм. Той би предпочел да се откаже от част от властта, но не и от славата. А аз? Пет пари не давам за славата. Властта ми е нужна, за да постигна целта си. Царството на Израел и налагането му в целия Близък изток.

— Ако изложите него, ще изложите и себе си. Как можете да спечелите по този начин?

— Ще спечеля, защото той ще мигне пръв. Ще си мисли за славата и ще се предаде. Ще прави, каквото му кажа, ще ми дава, каквото му поискам.

— По-вероятно ще нареди да ви гръмнат.

— Не и когато го предупредя, че ако умра, ще бъдат публикувани неколкостотин документа, описващи всяко заседание, на което е присъствал, всяко решение, което сме взели. Всичко е отразено с най-малките подробности, уверявам ви.

— Замислил сте това от самото начало?

— От самото начало.

— Грубо играете.

— Аз съм сабра. Играя за победа, без нея щяхме да сме изклани преди десетилетия.

— Между тези документи има ли списък на всички участници в „Аквитания“?

— Не. Никога не съм целел да подкопая движението. Наречете го както искате, но аз твърдо вярвам в концепцията му. Трябва да има обединен международен военнопромишлен комплекс. Без него светът няма да оцелее.

— Но не може да няма такъв списък.

— Има го в един компютър, но трябва да се въведе верен код.

— Вие можете ли да го направите?

— Сам — не.

— А Делавейн?

— Нали го познавате — кимна израелецът. — Какво ви интересува?

И отново Джоел едва сдържа учудването си. Компютърните кодове за главния списък на „Аквитания“ бяха у Делавейн. Поне ключовите им символи. Останалото беше в ръцете на четиримата ръководители отвъд Атлантика. Конвърс сви рамене.

— Досега не го бяхте споменал. Говорихте за Бертолдие, за елиминирането на Лайфхелм и за безсилието на Ван Хедмер, който все пак можел да предоставя суровини…