Далеч наляво виеха сирени. Горе, също отляво, долиташе тътен на витла — вероятно армейският хеликоптер кръжеше, преди да се спусне над папския дворец. Кайнд измъкна радиостанцията и заговори на италиански.

— Тук S. Приемам.

Тишина.

— Тук S — повтори той. — Приемам.

Притискайки влажните кърпи върху лицата си, Херкулес, Хари и Маршано бързаха по тесния път към Радио Ватикана. От малката радиостанция под колана на Херкулес долетя гласът на Томас Кайнд.

— Кой е? — попита Маршано.

— Според мен някой, с когото е по-добре да си нямаме работа — отвърна Хари. Нещо му подсказваше, че трябва да е Томас Кайнд.

Закашля се и погледна часовника.

10:53

— Ваше преосвещенство — бързо каза той. — Разполагаме с пет минути, за да минем край Етиопския колеж и да стигнем до га…

— Мистър Хари! — внезапно извика Херкулес.

Хари се озърна. Само на два метра от тях сред дима стоеше мъж в черен костюм. В двете си ръце стискаше по един грамаден револвер. Той пристъпи напред. Беше висок, младолик, с чуплива коса. Невероятно приличаше на Клинт Истуд в ролята на Мръсния Хари. Последният човек на Томас Кайнд.

— Остави пистолета долу — заповяда той на английски със силен френски акцент. — Колана също.

Хари бавно се приведе и остави пистолета на земята, после разкопча чантичката и я пусна до него.

— Хари… — долетя гласът на Дани от клетъчния телефон. — Хари!

В този момент се случи нещо, което изненада всички. Полъхна ветрец и леко разсея дима. В същия миг се раздаде далечната свирка на локомотива, минаващ през портата. Човекът в черно изведнъж се усмихна. Влакът идваше, но тия тримата нямаше да го хванат.

Беше дреболия, съвсем кратък миг, но Херкулес чакаше тъкмо това. С едно светкавично движение той прехвърли цялата си тежест върху лявата патерица и запокити дясната.

Човекът в черно извика от изненада, когато патерицата блъсна дясната му ръка и изби револвера. Но веднага се опомни, завъртя другия револвер към Хари и натисна спусъка. В този момент Херкулес се хвърли напред. Хари видя как револверът подскочи в ръката на агента, чу оглушителния изстрел. После Херкулес се стовари върху противника и двамата рухнаха на земята.

Пръстите на Хари напипаха пистолета. Сетне всичко се разпадна на отделни проблясъци. Части от секундата. Късчета. Мигове. Ярост. Бяс. Вече бе прелетял напред и падаше върху човека в черно. Лакът около шията му. Дърпаше го от Херкулес. Насочваше дулото на пистолета към главата му. Сетне изведнъж врагът се изтръгна от хватката.

След миг той сграбчи Хари с две ръце за косата, дръпна напред и с всичка сила блъсна глава в челото му. Хари зърна ослепителна мълния, сетне пред очите му причерня. След секунда зрението му се възвърна, но пистолетът вече беше в ръката на агента, само на педя от лицето му.

— Мамка ти! — изрева онзи и натисна спусъка.

Отекна оглушителен изстрел. Тутакси последваха още три. Главата на агента избухна като в забавен кадър. После тялото му се изви и той рухна по гръб. Пистолетът се търкулна на тревата.

Хари се завъртя.

Роскани слизаше по хълма, продължавайки да се цели с беретата, сякаш вярваше, че мъртвецът може пак да се надигне.

— Хари, локомотивът! — долетя като през мъгла гласът на Дани.

Хари стана и пристъпи срещу идващия Роскани. Понечи да каже нещо, но изведнъж застина, втренчен към върха на хълма.

— Внимавай! — изкрещя той.

Роскани се завъртя. Надолу тичаха двамата агенти, които Херкулес бе отпратил към хеликоптерната площадка. Бяха на трийсет метра и бързо се приближаваха през дима.

Роскани се озърна към Херкулес. Лицето му бе посивяло. Притискаше длан към корема си и наоколо се разливаше кърваво петно.

— Изчезвайте! — изкрещя Роскани, после се завъртя и падна на коляно.

Първият му куршум улучи предния агент в рамото и го отхвърли назад. Другият продължи да тича.

Хари чу изстрели зад гърба си. Докато се навеждаше да вдигне Херкулес, наоколо засвистяха куршуми. Изведнъж си спомни за Маршано.

— Ваше преосвещенство… — започна той и надигна глава.

Не видя никого. Маршано беше изчезнал.

Роскани лежеше в тревата. Първият агент бе паднал по гръб на петнайсет метра от него и стенеше. Пет метра по-близо вторият лежеше по корем с широко разтворени безжизнени очи и от дупката между тях бликаше кръв.

С надеждата, че са били само двама, Роскани се претъркаля и погледна надолу, където преди малко бяха Хари и Херкулес. Видя само сиви валма. Вместо да се разсейва, пушекът ставаше все по-гъст.

Той предпазливо стана, огледа се и пристъпи към мъртвеца. Взе пистолета му, пъхна го под колана си и тръгна към другия, който продължаваше да стене.

10:55

— Дани — долетя по телефона тревожният глас на Хари. — Къде сте?

— Близо до гарата.

— Качвайте се във вагона. Херкулес е ранен, нося го.

Елена спря. Бяха стигнали края на дърветата и стояха зад един жив плет срещу ватиканското кметство. Точно отпред беше гарата, а вдясно от нея се виждаше част от товарния вагон. После отекна свирка и по релсите бавно се зададе омазнен зелен локомотив. Изведнъж машината спря и от гарата излезе човек с побеляла коса. Той записа нещо в бележника си, вероятно номера на локомотива, после се изкачи вътре.

— Не знам дали Херкулес ще издържи.

Елена се озърна към Дани. И двамата усещаха в гласа на Хари страх, болка, отчаяние.

— Дани — долетя отново гласът на Хари. — Маршано изчезна.

— Какво?

— Тръгна сам. Не знам накъде.

— Къде бяхте, когато изчезна?

— Близо до Радио Ватикана. В момента минавам край Етиопския колеж… Елена, трябва да се погрижиш за Херкулес.

Елена се наведе към телефона.

— Ще те пресрещна, Хари. Само внимавай…

— Дани… Роскани е тук. Томас Кайнд също. Сигурен съм, че знае за влака. Пази се.

— Не мърдай! — заповяда Роскани, стиснал беретата с две ръце.

Когато пристъпи по-близо, той различи ясно проснатия агент. Лежеше по гръб с подгънат крак и затворени очи. Окървавените пръсти на едната му ръка бяха отпуснати върху гърдите; другата не се виждаше. Очевидно нямаше скоро да стане.

От далечината долетя локомотивна свирка. Само секунди след първия сигнал. Роскани извърна глава и се опита да различи нещо през пушека. Хари и Херкулес сигурно вече вървяха натам. Може би и Маршано, отец Даниъл и Елена Возо. Значи беше напълно възможно натам да отива и Томас Кайнд.

Инстинктът го накара да се обърне. Раненият агент се беше надигнал на лакът и стискаше пистолет. Двамата стреляха едновременно. Роскани усети жесток удар. Десният му крак се подгъна и той загуби равновесие. Превъртя се, падна по корем и стреля отново. Излишно — първият куршум бе пръснал черепа на човека в черно. Хапейки устни, Роскани се изправи и с вик падна отново. По крачола на бежовия му панталон се разширяваше червено петно. Беше прострелян в дясното бедро.

Цялата сграда се тресеше от рева на двигателите.

— Va bene — изпращя глас от радиостанцията.

Фарел кимна и двама швейцарски гвардейци с автоматични пушки и маскировъчни комбинезони отвориха вратата към покрива. Те изскочиха навън и Фарел ги последва, стиснал здраво ръката на светия отец.

Навън стояха още десетина въоръжени гвардейци. Фарел изтича покрай тях към армейския хеликоптер, увиснал до ръба на терасата. Пред отворената му врата стояха двама офицери и двама агенти в черно.

— Къде е Палестрина? — попита папата и се озърна, очаквайки държавният секретар да го чака до хеликоптера.

— Той каза, че ще ви настигне по-късно, ваше светейшество — излъга Фарел. Нямаше представа къде е Палестрина. От половин час не бе чувал нищо за него.